Петър Стоянов: Комунизмът рухна изведнъж, не бяхме подготвени. Исках да отърва България от всички бивши членове, но още ми пречат

В нашия забързан живот, особено в България, свръхконцентрацията върху домашните проблеми не ни дава възможност да се замислим за големите, за стойностните неща.

А си струва да го правим, защото проблемите, пред които днес сме изправени, не са толкова сериозни в технологичен или мигрантски план. Те са сериозни в цивилизационен план и това е големият въпрос – накъде отива нашата цивилизация. Това каза в студиото на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ Петър Стоянов – президент на България в периода между 1997 и 2002 година.

„Моят мандат беше особен. Моментът бе исторически, а когато се заклех, нямаше парламент. Цялата институционална власт попадна в мои ръце,“ припомни си той. Стоянов припомни, че още съвсем в началото на своя мандат се сблъсква с най-драматичната криза в новата история на България. Повече от месец, десетки хиляди протестират срещу управлението на БСП и това да нямат втори кабинет. „Хората непрекъснато бяха по площадите,“ припомни той.

„Комунизмът рухна изведнъж, а източноевропейците не бяхме подготвени. Това трябва да го кажем с чиста съвест.  „Бързо станах известен президент, но и мишена“, каза Стоянов. По думите му това бе факт, защото още през първите му дни като президент, назначеният от него служебен кабинет подава официално молба за членство на България в НАТО.

„Не съм спирал Закона за лустрацията – с мой указ беше публикуван в Държавен вестник, после отменен от Конституционния съд по искане на БСП. Приемани са два закона по времето на моя мандат във връзка с досиетата – през 1997 г. и 2001 г.“, припомни президентът и категорично отрече да е възпрепятствал отварянето на досиетата.

Ако тогава се бяхме изчистили от комунистите и им бяхме забранили да помирисват власт години напред, заедно с децата им, сега щяхме да бъдем всички демократи. И да се развиваме. Това предвиждаше Закона за лустрацията. Но БСП остана и сега пречи.

Стоянов умишлено или разсеяно забрави да спомене други партии, особено управляващата ни сега, която по неговия закон не би могла да съществува.

Както и съпартийникът му Иван Костов, който пък в никакъв случай не би могъл да стане премиер.

Борисов и обкръженито му – също.