След Аляска и Тянцзин преразпределението започна и върви с пълна сила.
Срещите на върха в Китай добавиха липсващото парче към големия геополитически пъзел: енергията и финансите, които очертават новия световен вектор между Русия и Китай. Това партньорство се разгръща не само с икономическа логика, но и с ясен политически знак — заобикаляне на Запада и по-конкретно на Европа.
Договореното увеличение на доставките на руски газ за Китай не е просто търговска новина. То е стратегически маркер за бъдещата география на индустрията и потоците на капитала в световен мащаб. Допълнителните обеми осигуряват стабилна енергийна база за най-голямата производствена платформа в Азия и действат като застраховка срещу бъдещи санкции от САЩ. Регионът издига енергиен щит.
Ефектът от този газов ход е двоен – в Азия се гарантира предвидимост на цената за енергоемки сектори – тежка химия, металургия, торове, батерии, чипове, дата центрове, а в Европа се задълбочава дефицитът на енергийна сигурност.
Старият континент сам избра да се откаже от евтините руски газови потоци и да заложи на по-скъпия втечнен и несигурен газ. Това решение ерозира конкурентоспособността на европейската индустрия, която живее на минимални маржове в цената. Тя навлиза в залез. Последствията са осезаеми: фалити, растяща безработица и ескалиращо обществено недоволство. А кризата надвисва с все по-големи мащаби, които не могат да бъдат прикрити от медиите.
Днес „Газпром“ даде и предупреждение за обикновените граждани. Алексей Милер подчерта, че при студена зима Европа може да се сблъска със сериозни проблеми в снабдяването: „Сега виждаме реалност, която става все по-лоша. Ако зимата е студена, това ще бъде реален проблем.“ С други думи – не само индустрията, но и битовите потребители ще усетят на гърба си цената на политическите и стратегическите грешки от либералния властващ кръг.
На този фон политическият сигнал от срещите в Китай беше недвусмислен. Си, Путин, Моди и Ким демонстрираха, че договореностите им не са просто търговски съюз, а арка за възпиране – пояс срещу санкции и военен натиск от САЩ. Активизирането на североизточния азиатски фланг е ясен знак към Белия дом: натискът среща симетричен отговор. Доналд Тръмп разчете посланието. Междувременно изненадващо обяви, че иска да преименува Пентагона от „Министерство на отбраната“ в „Министерство на войната“. Така американският президент показа къде пренасочва вниманието си – към Индо-Тихоокеанския регион и загърбва Европа.
Още преди две години предупредих, че САЩ ще започнат постепенно изтегляне от Стария континент, първо от Източна Европа. Днес виждаме потвърждението: Financial Times съобщи, че Пентагонът вече няма да финансира програми за обучение и екипировка на въоръжените сили на държави от региона – засега Естония, Латвия и Литва. Говорител на Белия дом го обясни като „преструктуриране на чуждестранната помощ“, но преводът е ясен: Европа вече не е приоритет. Убеден съм, че скоро и България ще получи подобно послание – този път директно от бъдещия американски посланик. САЩ ще наблюдават тук само енергийните си интереси. Съмнявам се да не е договорено на високо ниво.
Преди дни определих срещата в Китай като „затишие пред буря“. Днес виждаме началото на бурята. Русия нанесе най-масирания въздушен удар от началото на конфликта: над 800 дрона и десетки ракети удариха Киев, Одеса, Харков, Днепър, Запорожие, Кременчуг и Кривой Рог. За първи път пострада и сградата на правителството – сигнал, че няма „недосегаеми“ и че всичко е въпрос на време. Украинските военновъздушни сили признаха, че това е била най-голямата атака досега.
Това форсиране е ясен намек: след като картите за новия световен ред бяха разпределени в Аляска и Тянцзин, идва ред на окончателното преразпределение на терена. Последствията от двете срещи едва започват.
Автор Валентин Иванов Кардамски
Източник Фейсбук
