Ще започна със световната новина от вчера – избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, избор на американския народ, който в същото време очерта амбивалентните чувства към този резултат, не само в Америка, но особено в Европейския съюз, а и в България.
В случая ме интересуват преди всичко българските реакции, особено сред т.нар. „политически елит“, който за пореден път доказа собствената си нищета! За пореден път т.нар. „политически лидери“, за подчинените им медии не ми се и говори, плонжираха пред „Новия вожд на Запада“, когото доскоро отричаха, кланяйки се на сенилния Джо Байдън. Уплашени са, явно, особено т.нар. интелектуалци – либерали, които заедно са в неведение относно това, което им предстои в личен план. Защото за тях род, Родина, Народ не означават нищо – важно е личното оцеляване и просперитет. Но има и други, които смятат, че ей сега чичо Дончо ще реши всички проблеми, в т.ч. и войната в Украйна. Не, драги, напротив – имайки предвид психологическия профил на Тръмп трябва да ви кажа, че опасността от Голяма Война все още е на дневен ред. Друг е въпросът, че САЩ така и не успяват да излъчат нормален лидер през последните години.
Между впрочем, с такива е пълно и в Европейския съюз с едно-две изключения, за България да не говорим. Иначе казано, на фона на цивилизационния сблъсък, който започна през 2022 г., няма как да си мислим, че всичко това скоро ще приключи – Владимир Путин сподели това в речта си на Валдайския форум онзи ден, тоест, ако Тръмп не приеме, че светът вече е друг, то Голямата война ще е „решението“, след което няма да остане нищо за решаване, включително и в България!…
Впоследствие, ако все пак Голямата война се размине, това ще означава преразпределение на света, съгласно което след разпад на Европейския съюз, България ще премине в политическата орбита на Русия. И точно тук ще предстои нов преход – осми, съгласно логиката на моята книга „Критическата психология на българската история“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 2022). А събитията дори от вчера пред Народния театър „Иван Вазов“ ме карат да си мисля, че за разлика от 1989 г., този нов преход може и да е жестоко кървав, типично по български. Просто сега за пореден път разбирам българската душевност и „логиката“ на „Народния съд“ през 1946 г. – ликвидиран е „политическия и интелектуален елит на нацията“, както гласи съвременната идеологическа интерпретация, но този „елит“ е профашистки, отдаден на служба на нацистка Германия. Е, ако всичко това, за което писах по-горе се случи, то бъдещият „Народен съд“ може да се оправдае с това, че сегашният „цвят“ на нацията, тоест либералния „политически и интелектуален елит“, всъщност е обслужвал небългарски интереси! И точка!
Източник Поглед.инфо
