Румяна Коларова издаде за какво се борят партиите в парламента и низките страсти, които се вихрят

България отблизо

– Да започнем от консултациите на президента с ГЕРБ-СДС, професор Коларова. Според вас има ли някакъв напредък в отношенията между тях?
– Няма разумни основания за промяна в отношенията. От гледна точка на съществените характеристики на ГЕРБ като партия и на Радев като президент не виждам големи основания за разрешаване на конфликта, който имаше между тях. Мисля, че в момента политическата ситуация сближи позициите им най-вече и може би единствено по отношение оценката за управлението на кабинета Петков. Но по всички ключови политически въпроси техните позиции са били и остават диаметрално противоположни.

– Това пролича най-вече от доста напрегнатия спор между Радев и Даниел Митов за Украйна…
– Специално във външната политика е очевидно, там разливът е пълен. Но си мисля, че и по основните въпроси на вътрешната политика ситуацията е аналогична. Позициите им не съвпадат.

– Спомняме си острото противопоставяне между ГЕРБ и президента само преди година…
– Сега президентът избягва остра конфронтация, защото е ясно, че радикалната позиция „да изчегъртаме партиите на статуквото“, вече не е толкова легитимна. След като постигна основната си цел – да бъде избран за втори мандат, грижата на Радев е да поддържа висок рейтинг и затова той се съобразява най-вече с обществените настроения. Докато миналата година радикалната позиция срещу статуквото бе в негова полза, сега е точно обратното – страхът от кризите кара хората да търсят стабилност и да се доверяват на познатото, на опитните политици.

– Според вас каква ще бъде неговата роля за формиране на правителство в сегашния парламент?
– Формирането на кабинет ще се определя не от това, което става в президентството, а от това, което става в парламента. Президентът иска да се застрахова срещу всички обвинения, че неговата администрация се опитва да тласка страната към политическа криза, която да доведе до засилване на правомощията му. Радев не желае да бъде привиждан като търсещ повече власт, отколкото Конституцията му дава. Президентът се дистанцира от процеса на формиране на коалиция и защото не може да извлече никакви плюсове от сложната и почти безизходна ситуация. Предполагам, че той по-скоро ще дава време на партиите, но ще стои настрана при връчването и на трите мандата, макар че при третия ролята му е много съществена. Ако се стигне до трети мандат не очаквам Радев да играе ролята, която президентът Първанов имаше при формирането на тройната коалиция. Дистанцията между Радев и парламентарно представените партии е твърде голяма и има тенденция да нараства.

– Тогава ще има ли някаква полза от консултациите на „Дондуков“ 2?
– В тези консултации има две логики. Първата е президентът да се информира какви са перспективите за създаването на кабинет и от тази гледна точка евентуално да даде време на партиите да се договарят. Публично това партиите не би трябвало да го коментират, но при срещата си с президента всяка една партия може да му каже дали мисли да участва в съставянето на кабинет или не. Тази ключова част от консултациите не би трябвало да бъде публична, но виждаме че този път май такава непублична част нямаше. Втората логика, която е по-съществена е, че на тези консултации за първи път за всички (и за политиците и за хората) е много ясно, че президентът и служебният кабинет са едно цяло. Затова президентът обсъжда текущите политики с партиите, за да защити служебното правителство и де факто себе си като негов титуляр (който всъщност носи цялата отговорност). Напълно съм убедена, че промяната на позицията на кабинета по въпроса за бюджета е по решение на самия президент. В един момент Радев е решил, че служебният кабинет няма да представи бюджет и толкова.

– Все пак не е редно бюджетът на държавата да бъде вкаран в парламента от служебно правителство?
– Точно така. Бюджетът е най-висшия програмен документ на едно правителство. Приемането на бюджет без правителство е политическа безотговорност. Затова в случая съм напълно съгласна с позицията на президента.

– Постигна ли нещо според вас контактната група на Росен Плевнелиев и Соломон Паси?
– Те едва ли са очаквали да постигнат много. Всъщност тяхната мисия показа, че в България въобще няма разбиране за нормалните в европейските демокрации процедури и практики при формиране на коалиции. За някой политици е напълно немислимо дори да се направи опит за прилагането на тези процедури. Казусът с президента Плевнелиев и Соломон Паси показа колко далеч е българската политическа култура от европейската. Защото това не е някакво нестандартно решение, което е хрумнало на ГЕРБ или на Бойко Борисов. Това си е утвърдена практика примерно в Нидерландия, където в първата фаза при съставяне на правителство точно такива политици (хора с авторитет, но вече вън от активната политика) проучват ситуацията. Дори ги наричат „скаути“. За съжаление мисията на Плевнелиев и Паси се оказа формално невъзможна.

– А неформално?
– Напълно съм убедена, че пребивавайки в парламента няма как Плевнелиев и Паси да не са се срещнали неформално с хора от трите парламентарни групи, които официално им отказаха среща. Смятам, че са имали достатъчно възможност да говорят дори с лидерите на тези партии. Защото не мога да си представя как Христо Иванов или Асен Василев, които са били служебни министри на Плевнелиев, няма да спрат да приказват с него. Това отива отвъд представите ми за елементарно възпитание. Много ясно си спомням как Асен Василев идваше на срещите, които Плевнелиев организираше ежегодно с IT „бизнес клъстъра“. А Соломон и Гергана Паси имаха толкова много инициативи, на които всичките тези хора са идвали. Убедена съм, че Плевнелиев и Паси в никакъв случай не са били остракирани, а отказът от срещи с тях е по-скоро формален, отколкото реален. Нито единият, нито другият са хора, с които тези три партии не си говорят, точно обратното.

– Според вас как тръгна 48-ото Народно събрание, професор Коларова?
– Ще разберем това когато се изберат председатели на парламентарните комисии. Въпросът е дали всяка партия ще има председател на поне една важна комисия. Това е идеята, когато става дума за баланс и за някакъв вид съгласие. Да припомня, че в парламентите, в които ГЕРБ е имал мнозинство, се даваха ключови председателски места на опозицията.

– Какво правителство е най-вероятно да се случи и въобще ще има ли правителство?
– Честно казано, не виждам как ще се формира правителство, макар че при третия мандат всички ще се държат така, сякаш искат и полагат огромни усилия да го направят. Почти съм сигурна как ще се разиграе първия мандат и ми е много интересно какво ще се случи с втория мандат, в каква степен ПП ще успеят да получат подкрепа.

– Изключвате ли напълно възможността ГЕРБ да направи дори правителство на малцинството? 
– Като цяло вероятността е изключително малка. По-скоро тук е интересно дали въобще ще има някакви разговори. Защото ако ПП категорично откажат да говорят с ГЕРБ, това означава, че те нямат никакво намерение да правят правителство с втория мандат. За да покажат, че наистина се опитват да формират правителство с втория мандат ПП трябва да преговарят или с ГЕРБ или с ДПС. Кажете ми по каква логика, ако първо си отказал дори разговори с една партия, може да се надяваш, че след седмица тя ще се отзове на разговори с теб? Това беше само сбърканата логика на ИТН в 46-то Народно събрание. А може би отсега ПП просто планират да говорят само с ДПС? Така че големият въпрос при първия мандат е дали ще се стигне до някакви разговори. Защото логиката на сегашната ситуация е, че при първия и втория мандат ще се уточняват възможностите и параметрите на съгласието при третия мандат. Припомням, че през 2005 година първият мандат на БСП беше блокиран, а по време на втория – на НДСВ – се договаряше какво ще стане с третия. Беше ясно, че вторият ще бъде върнат и през това време се договаряше какво ще се случи с третия мандат, който взе ДПС. И бе сключено коалиционно споразумение за правителство. ДПС бе свързващата партия. Докато сега ситуацията е изключително сложна. По време на втория мандат може да се договаря какво ще стане с третия само ако партиите започнат да си говорят още по време на първия мандат. Но като наблюдавам начина, по който се договарят и избират ръководствата на парламентарните комисии мисля, че правителство може да се сформира или с първия, или с третия мандат. С първия има изключително малък шанс за правителство на малцинството. При третия мандат шансът е по-голям като пак по-вероятно е да има кабинет на малцинството, отколкото коалиция на мнозинството. Малцинствените кабинети са много адаптивни и могат да преминават през големи политически турбуленции, ако има нормална политическа среда.

– Очерта се коалиция „Вежди Рашидов“ и коалиция „хартиена бюлетина“, участниците са почти същите – в двете са ГЕРБ, ДПС, БСП и в първата – „Български възход“. Не е ли възможно тези партии да се споразумеят все пак и за правителство?
– Това е коалиция „резервен парашут“, която евентуално може да влезе в действие ако ситуацията стане неспасяема. Дори може да я наречем коалиция „катапулт“, тя ще бъде с изричното времево ограничение – до местните избори и с още много други условности. Но според мен разумно е да се търси доста по-широка основа.

– Играе ли БСП наистина главната роля в тези две коалиции, както се хвалят от „Позитано“ 20?
– За хартиената бюлетина беше ясно от самото начало, че ще влезе като тема. Но за Вежди Рашидов си мисля, че по-скоро ПП не успяха да вземат завоя, не успяха да се ориентират в ситуацията и от това Корнелия Нинова извъди голям актив.

– Възможно ли е тогава между БСП и ПП да продължи да има нещо общо? Да припомним и диаметрално различните им позиции по въпроса с оказване на военнотехническа помощ за Украйна?
– За мен това е голям въпрос. В един момент може да се окаже, че ГЕРБ е „свързваща“ партия между различните мнозинства. Когато се стигне до обсъждане на бюджета ще стане ясно, че БСП и ПП са от едната страна, а ГЕРБ, ДБ и ДПС са от другата. Така че много е важно кои ще бъдат доминиращите теми. Защото ако доминиращата тема е бюджетът, делението ляво-дясно е смазващо. И там ПП ще се окажат заедно дори с „Възраждане“. Ако доминиращата тема е „оръжие за Украйна“, то тогава БСП ще бъде в изолация заедно с „Възраждане“. Ако доминираща тема стане връщането на хартиената бюлетина, там разделението е ясно – ДБ и ПП срещу другите. Така че всъщност е много важно коя от всичките теми, които предстои да бъдат гледани в парламента, ще доминира публично. При това се очаква всяка партия да предложи свой антикорупционен закон. И ако въобще се стигне до разглеждането им, е много важно как те ще се позиционират и какви групи ще се оформят.

– Стефан Янев с 12 депутати и Христо Иванов с 20 народни представители вече си предложиха услугите да правят правителство, ако третият мандат отиде при тях. Вашият коментар на тези оферти?
– Очаквах ДБ да имат по-ясно деклариран кандидат за председател на парламента. Но сега осъзнавам, че тъй като не го направиха сега те имат някакво предимство по отношение на третия мандат.

– Каква е според вас ролята на „Български възход“? Обявиха, че ще подкрепят кандидата за председател на НС на най-голямата парламентарна група, след това не бяха в залата, след това се въздържаха. Играе ли Янев някаква игра?
– Като гледам електоралната база на тази партия си мисля, че там много силно е представен Христо Ковачки и едни други позабравени вече задкулисни играчи разполагащи с корпоративен вот, които като цяло са винаги опортюнисти. Те не задават ситуацията, те изчакват и в последния момент заемат позиция и казват становището си. Така че от тази гледна точка това е най-голямото съмнение и обвинение към Янев – че чрез него в политиката се връщат Ковачки и Софиянски, хора с политическо минало, което в никакъв случай не е престижно. Именно контролираният, корпоративен вот е тъмната страна на партията на Стефан Янев. Ясно е, че като политическа позиция и личен опит Янев е подходящ да вземе третия мандат. Но онова, което е зад него, контекстът на изборната победа на „Български възход“ го дисквалифицира. И затова от моя гледна точка по-добрият вариант е „Демократична България“ да вземе третия мандат. Ако го вземе БСП, това просто гарантира провал на мандата, защото нито ДБ, нито ГЕРБ биха участвали в правителство с мандата на БСП. Ако Радев даде третият мандат на Нинова, това е предизвестен провал.

Източник: Труд

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *