В Купянск започна нова операция. Онази част от града, която все още е в украински ръце, трябва да бъде превзета, за да се отвори пътят към покрайнините на втория по големина град Харков. Но как да стане това? Генералният щаб на руската армия дава отговор със започналата в полунощ операция „Тръба-3“, под река Оскол.
Сега нека припомним. Операция „Тръба 1“ е била проведена при превземането на Авдеевка, преди повече от година.
През пролетта беше осъществена операция „Тръба-2“-за освобождението на Суджа. Там руското ръководство и бойците признават, че провеждането на тази втора операция е било много по-тежко. И като провеждане, и като изпитание за 800-те руски бойци в газовата тръба. „Газовата тръба“ това е тръба от газопреносната мрежа на Украйна, в която обаче няма газ, понеже Киев отказа да транзитира руски газ за европейските страни. Въпреки това изпитанието да преминеш през тази тръба на много километри разстояние, без да можеш да се изправиш, без достатъчно въздух, си е изключително тежко. Тук изпитанията на сървайвърите изглеждат като детска игра. Затова руските военни и ръководството, и досега говорят за тези 800 бойци като за герои в уникалната операция„Поток-труба“ – с невижданата дължина от 15 километра…
Но не щеш ли, тези герои или по-точно техните заместници, атакуват и град Купянск. От сутринта в Купянск излизат смелчаците, които този път се появяват тихо и ненадейно като духове през „Труба-3“. И започват да громят онези украински части в Купянск, които Зеленски обяви за непобедими. Този път и начинът за преминаване през тръбата е „модернизиран“. Руските бойци буквално пътуват по тръбата със специални колички, легнали върху тях, съблечени до кръста, със специални кислородни апарати, като от част от облеклото и въоръжението е поставено под тях, върху количката…Тръбата е с много по-малък диаметър и няма никаква възможност за изправяне. Както и да е, още на разсъмване, в Купянск , в „най-непристъпните места“, които украинците пазят, вече са излезли стотици руски щурмоваци. Те наистина приличат на страшни привидения с кислородните маски на лицата си и всяват ужас в сърцата на врага още със самата си поява. Изненадата на украинците е пълна. Боят е кратък. Непристъпните места са превзети. Подаден е сигнал на руските танкове и бронираните машини на пехотата да нахлуят в деморализираните украински позиции. Разстоянието по тръбата този път е 4 километра/ 15 км – при Суджа/. Така руските войски напредват като унищожават или вземат в плен само украинските войници и предпазват цивилното население от ужасите на атаките с дронове и артилерийските двубои в самите градове.
Руската армия, която носи справедливост отново побеждава. Нейните части пак са в настъпление. И нека дойде този, който разправя, че настъплението било бавно, нека дойде да го направи сам по-бързо. Ако може. Защото само една такава операция изисква подготовка, смелост и най-вече време. Войната не е парад, в който от толкова до толкова часа се придвижваш в предварително набелязани точки. Във войната има маса неща, които изискват време, много неща, които са непредвидими, и за преодоляването на които също се иска време. Така че нека да направим дълбок поклон в знак на уважение и обич към тези неизвестни руски герои, които днес воюват, за да може Русия, Европа и света да се развиват и да живеят свободно и щастливо. Под чисто небе.
