С навлизането във втората седмица на продължаващата израелско-американска война срещу Иран, един оперативен фактор предизвиква известна степен на безпокойство в Пентагона: това е бързината, с която се изчерпват прецизни боеприпаси като крилати ракети „Томахоук“ и ракетите за противовъздушни системи – и дали операция „Епична ярост“ застрашава позицията на Съединените щати в Индо-Тихоокеанския регион. Бързината на изчерпването не е, защото САЩ стрелят много, а защото тези ракети и без това не са много.
Броят на иранските ракети и дронове, които страните от Персийския залив, плюс Съединените щати и Израел, са прихванали, не е малък. Но запасите им от ракети-прихващачи са ограничени, както и запасите на Съединените щати от „Томахоук“.
Крилатите ракети „Томахоук“ са на въоръжение в Съединените щати от дебюта им в началото на 80-те години на миналия век. Крилатите ракети с голям обсег са произведени в над дузина основни варианти от въвеждането им и могат да бъдат изстрелвани от военни кораби, подводници и наземни пускови установки, пише за 19fortyfive Кейлъб Ларсън, американски журналист, работещ с различни формати, базиран в Берлин, Германия.
Но тъй като иранската противовъздушна отбрана продължава да се подобрява, Пентагонът променя тактиката си и използва бомбардировачи B-52 и B-1 срещу Иран, като все повече се осланя не на ракети Tомахоук, а на подобни боеприпаси, които са много по-малко ефективни.
С развитието на войната срещу Иран, американските и израелските сили все повече преминават към използването на по-стари боеприпаси, защото по-новите вече се изчерпаха. Тези по-стари боеприпаси са по същество неуправляеми свободнопадащи бомби, които е трудно да прецениш къде ще паднат.
Преди ударите срещу Иран, генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, бие тревога, предупреждавайки президента, че операцията срещу Иран може да застраши американските ангажименти към съюзниците в други части на света. Според репортаж на Axios, генерал Кейн твърди, че значителният разход на американски боеприпаси би могъл да изчерпи оръжейните запаси на Съединените щати и да ограничи възможностите им за справяне с други кризи по света, ако конфликт избухне другаде.
При американските удари по време на предишната операция „Полунощен чук“, съвместната израелско-американска операция срещу иранската инфраструктура и противовъздушна отбрана, бяха изстреляни около 30 ракети „Томахоук“. Смята се, че при ударите срещу подкрепяните от Иран хуси, са използвани около 135 ракети „Томахоук“, а при военните операции срещу клон на „Ислямска държава“ в Нигерия са изстреляни повече от 12 ракети „Томахоук“.
По време на един от началните залпове на операция „Епична ярост“, крилата ракета падна върху девическо училище в Иран
Въпреки че нито Пентагонът, нито президентът Тръмп са поели отговорност за удара, иранските власти твърдят, че са убити около 175 ученички. Анализът на наличните видео доказателства за удара показва, че крилата ракета „Томахоук“ е причинила експлозията. А от страните, участващи в момента в удари срещу Иран, Съединените щати са единственият оператор на ракети „Томахоук“.
Въпреки че преходът от ракети „Томахоук“ към неуправляеми бомби вероятно ще облекчи тежестта върху запасите от „Томахоук“, продължаващата зависимост от средства за противовъздушна отбрана като системи THAAD и Patriot рискува да изчерпи запасите от ракети-прехващачи, които тези платформи все още имат.
Пентагонът също така премести батарея THAAD от Южна Корея, където тя осигуряваше наблюдение на изстрелванията на ракети от Северна Корея към Близкия изток. Компоненти на Patriot също бяха преместени от Индо-Тихоокеанския регион в Близкия изток. Преместванията увеличават покритието на противовъздушната отбрана на обекти в Близкия изток, но за сметка на Индо-Тихоокеанския регион.
Увеличаването на производството на прецизни боеприпаси все повече се разглежда като приоритет за Пентагона. Но увеличаването на производството на оръжия изисква повече смени в оръжейните заводи, наемане и обучение на персонал, както и осигуряване на суровините и прецизни компоненти, които се използват за производството на сложни боеприпаси.
По-рано тази година фирмата Lockheed Martin, която произвежда оръжия, подписа споразумение с Пентагона за учетворяване на производството на прехващачи THAAD, от сегашните 96 на 400. Raytheon на RTX подписа подобно споразумение, което ще увеличи производството на няколко ключови боеприпаса за противовъздушна отбрана и прецизни боеприпаси, включително варианти на Tomahawk за наземно нападение и морски удар, ракети AMRAAM, прехващачи Standard Missile-3 Block IB, прехващачи Standard Missile-3 Block IIA и прехващачи Standard Missile-6. Това обаче ще изсисква години, които в конфликта срещу Иран въобще не са налични.
Има признаци, че Белият дом е наясно с предстоящия срив на прецизни ракети и въздушни прехващачи, затова се срещна с Lockheed Martin, RTX и други водещи военни компании, за да обсъдят разширени производствени стратегии.
На 7 януари президентът подписа изпълнителна заповед, наречена „Приоритизиране на бойните изтребители в договорите за отбрана“, и даде на министъра на войната Пийт Хегсет 30 дни, за да посочи и опозори „неизпълняващи договорите си, не инвестиращи собствен капитал в необходимия производствен капацитет, не приоритизиращи достатъчно договорите с правителството на Съединените щати или чиято скорост на производство е недостатъчна“.
Тръмп е силно критичен към фирмите от военно-промишления комплекс, отправяйки особено остри критики към това, което той смята за болезнено бавни производствени графици и високи разходи за единица ракети и прехващачи. Неговата изпълнителна заповед строго забранява на фирмите да искат дивиденти или да изкупуват акции, „докато не могат да произведат превъзходен продукт, навреме“.
А в това време Иран изстрелва всеки ден десетки ракетни и дронови залпове по американски обекти в Близкия изток, без да се страхува, че боеприпасите му ще се изчерпят.
И докато Съединените щати, Израел и няколко други съюзници от Персийския залив се чудят как да свалят поне част от иранските ракети, иранските дронове се оказаха още по-трудни за сваляне. Ако противовъздушната отбрана като THAAD и Patriot е ефективна при атакуване на бързо движещи се балистични ракети на голяма височина, те не са оптимални за атакуване на сравнително бавно движещи се дронове на ниска височина.
Съединените щати се бориха да отговорят, като привлякоха украински експерти по противовъздушна отбрана, за да помогнат и съветват съюзниците как най-добре да се противодейства на иранските дронове.
В този момент изглежда малко вероятно Иран да има желание да нанесе наистина опустошителен удар по американски или съюзнически обекти,
въпреки някои успешни удари в началните етапи на конфликта. Но истинският риск е за следващата… война.
През 2024 г. Макензи Ийгълън, старши сътрудник в Американския институт за предприемачество, попита защо Пентагонът не е предприел по-решителни действия за увеличаване на производството на крилатите ракети „Томахоук“, предвид значението на тези ракети за Съединените щати.
„Победата в следващата война“, пише тя, „ще изисква солиден арсенал и по-голямо количество боеприпаси на нашите бойни сили.“
По време на операция „Иракска свобода“ през 2003 г. американските сили изстреляха приблизително 800 ракети „Томахоук“ за наземна атака по време на първоначалната инвазия.
„С недостатъчно количество „Томахоук“, способността на ВМС за наземна атака ще разчита прекомерно на военноморската авиация, чието присъствие няма да бъде гарантирано в рамките на гъстата мрежа за противовъздушна отбрана и сложните ракетни сили на Китай.“
Иглен призна, че за операции в Близкия изток, „Томахоук“ със сигурност е правилната стрела в арсенала на Пентагона. Но, добави тя, „Пентагонът не може да позволи на тези удари да подкопаят готовността и възможностите на ВМС в други театри на военните действия. Недостатъчните доставки само ще доведат до празни стартови клетки в целия ни флот и ще гарантират, че следващата война няма да приключи по нашите условия.“
Има цитат, често приписван на съветския премиер Йосиф Сталин, който гласи: „Количеството си има свое собствено качество.“ Въпреки че този цитат може да е апокрифен, той остава толкова верен днес, колкото и по време на Втората световна война. Водейки тази война, Пентагонът може би си връзва ръцете за следващата.
Източник: Днес.бг
