Наистина следя България внимателно. Налага се, защото съм член на експертната група на Euromoney Country Risk в Лондон (бел.р., експертна група, която предоставя данни в реално време за държавите по света в категории, свързани с икономиката и политиката).
Това заяви в обширно интервю пред българските медии проф. Стив Фанке.
България е една от 15-те държави, чийто рейтинг на кредитния риск определям всяко тримесечие. Следейки дискусиите за възможността България да се откаже от валутния борд и лева и да ги замени с еврото, съм шокиран от това колко недемократичен е процесът. Има малка група технократи във Франкфурт, които инструктират малка група технократи в София за това какво се счита, че трябва да направят. София козирува и марширува под звуците на франкфуртския барабан, а българското общество няма и идея какво се случва. Вероятно затова над 50% от него подкрепя валутния борд и лева, докато само 25% подкрепят въвеждането на еврото. Очевидно е, че българското общество не желае да бъде държано на тъмно. Още повече че то е достатъчно умно и знае, че никога не би трябвало да се опитваш да „поправиш“ неща, които не са счупени. Мисля, че премиерът Борисов е майстор в напипването на пулса на обществото. Последните му изявления за това, че трябва да се забави препускането към мистериозната чакалня на ERM II, потвърждават, че той няма намерение да върви срещу общественото мнение. Но дори и един майстор може да бъде подведен с лош съвет.
Миналата седмица Борисов обяви, че 10 млрд. „свежи пари“ ще бъдат освободени като ресурс, ако валутният борд и левът бъдат заменени от еврото. Той твърди, че тези пари могат да се използват за неща като транспортна инфраструктура, пенсии, заплати и иновации.
Не бързайте, г-н премиер! Не ви ли информираха съветниците ви, че влизането в еврозоната изисква валутни резерви да се изпратят от София във Франкфурт, където вече няма да са изцяло контролирани от България?
Само погледнете Литва – като условие за влизането й в еврозоната бяха трансферирани 544 162 628 евро от Вилнюс във Франкфурт!
Аз разработих валутния борд в Литва, който беше въведен през 1994 г. Той очевидно беше много сходен на българския и се представи също толкова съвършено като този в България. Но Литва е напълно различна от България. Литовците са изключително подозрителни, до степен на параноя, по отношение на Руската мечка. Всяко движение, което Литва счита, че ги отдалечава от Мечката, получава широка обществена подкрепа. И тъй като въвеждането на еврото беше считано от литовското общество за нещо, което ще отдалечи страната още повече от лапите й, това беше направено. И още нещо важно – то беше прието без изменения в банковия закон на Литва от типа на промяната „Стоянова“. И също така нямаше абсолютно никакви дискусии за разрешаване на флуктуации в курса литас-евро веднъж влезли в чакалнята на ERM II.
Това обаче не е пътят на България.
Тя няма причини да заравя парите си в чужди банки.
