Цвета Караянчева поздрави българите с лекция за социалната изолация, която не била социална! И обеща, че скоро няма да излезем от къщи

България отблизо
Да не забравяме, че терминът „социална изолация“, който се наложи в обществото, всъщност е дълбоко погрешен. Изолацията е само физическа. Нека използваме дните около празника, за да бъдем в непрекъснат контакт, макар и от дистанция, с близки, приятели, познати.

Това написа като поздрав към българите по случай Великден председателят на народното събрание Цвета Караянчева.

 

На Великден, искам да си пожелаем много неща. Да бъдем здрави, да бъдем добри, да бъдем единни. Нека тези от нас, които са вярващи християни да отворят сърцата си за чудото на Възкресението, а тези от нас, които изповядват друга религия, да почувстват радостта от пролетта, дори когато имат възможност да я виждат само през прозорците си.

 

Вероятно повечето от Вас, също като мен, няма да получат утехата да прегърнат най-близките си от страх да не поставят под заплаха здравето на хора от рисковите групи. Естествено е човек да изпитва тъга и гняв в момент, когато сме принудени да се откажем от обичайните радости около празника, от навици, ритуали, традиции. Но именно заради тази ужасна ситуация трябва да намерим в себе си сили да сме спокойни и дисциплинирани. За да можем на свой ред да помогнем на някой друг да се справи с тъгата и гнева.

 

Да не забравяме, че терминът „социална изолация“, който се наложи в обществото, всъщност е дълбоко погрешен. Изолацията е само физическа. Нека използваме дните около празника, за да бъдем в непрекъснат контакт, макар и от дистанция, с близки, приятели, познати – съвременните технологии дават достатъчно възможност за това. Да не забравяме самотните, да не забравяме по-слабите от нас, нито тези, които живеят в страх. Днес, повече от всякога, сме длъжни да намираме думи на съчувствие, утеха и кураж за всички, които имат нужда от тях.

И най-вече да не забравяме, че и това странно, нервно време на несигурност и самота ще отмине. И парковете отново ще се напълнят с деца и младежки компании и пак ще има смях и близост. Може би не толкова скоро, колкото ни се иска, но и това ще стане!

Б.Р. Може би не толкова скоро ли?

А кога?

Колко години?

И докато вие си ходите със служебните коли където си поискате, ние си стоим самотни вкъщи.

Не ни трябват поздравите ви, трябват ни действията ви!

 

 

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *