Беновска подари песен на Борисов да го пази от президента и Нинова и останалите „тъмни“ сили, които му „клатели камбаната“

„Мисирките“, г-н Борисов,  в медиите, в политиката, в бизнеса, сред съветниците, в социалните мрежи са  Ви бол.

И, понеже, сте много благосклонен  и демократичен към правата им да каканижат публично, г-н Борисов, те пляскат с крилца и вдигат прах около Вас. И Ви се налага и Вие, публично, да се обяснявате на пресконференции, във ФБ, в НС.

Bell /камбаната/ винаги се бие от водача, за да събере хората на правилния път в беда, написа Беновска.

Това е и Вашият дълг пред България. „Вувузелите“ в такт 7/8-ми на Румен Радев, на Корнелия Нинова, придворни и други медии, на умници около Вас, с децибелите си се опитват да заглушат камбаната.

Даже и да разклатят генералското рамо до Вас на професор Мутафчийски.

Но. Вие, сам казахте: Успехът е общ, провалът е личен.

Подарявам ви песента ДЕНЯТ , която „Беновска пита“, Константин Марков и Александър Петров създадохме за размисъл срещу коронавируса.

Да си я слушате в джипката.

И да хванете здраво камбаната. За останем живи всички, а не само онези – с „мазнинките“, които винаги успяват да изплуват като „олио“ над водата…

„Събуждам се от тишина. Днес времето е спряло. Това е може би деня – да почнем отначало… И да изхвърлим в този миг ненужните си дрехи…   С илюзиите от преди – да се сбогува всеки…                    Това е може би деня – да почнем  отначало… Да се събудим в този миг… Във времето заспало… Да тръгнем после през света – със себе си  –  на чисто… Да пресушим една сълза… Да подарим усмивка… И да открием пак това – което ни събира…      Надеждата и любовта – със тях сме живи Това е може би деня -да почнем отначало… Да се събудим в този миг… Във времето заспало… Да бъдем звук във тишина….Камбани в катедрала… И клечката кибрит в нощта…

Дано… Не закъсняла.

Аз съм Беновска. И питам.

Б.р.

Какво всъщност пита?

Или няма смисъл да гадам?