Среди около президента са вероятният мозъчен център зад евентуална нова партия около министрите Кирил Петков и Асен Василев – партията и Румен Радев са си взаимно необходими, коментира в интервю Dir.bg социологът и анализатор на политическите процеси у нас Боряна Димитрова.
Според нея двамата няма да бъдат членове на следващ служебен кабинет. Димитрова смята още, че новата формация ще е ситуирана по-скоро в центъра и няма да е натоварена идеологически. Според нея обаче лицата на такава бъдеща формация трябва да изяснят отношенията си с „Демократична България“, които ще бъдат най-ощетените от техния проект. Такъв партиен проект ще бъде бонус за Румен Радев, но удар срещу партиите, които го подкрепят, категорична е Боряна Димитрова.
– Много се заговори за хипотетична партия на Кирил Петков. Членове на кабинета, включително и премиерът, изразиха готовност да се присъединят към към нея. Има ли хляб в такава партия?
– Нека да кажем – предпоставки има в две посоки. Първата посока – това е двукратният неуспех на партиите на протеста да съставят правителство и катастрофически развиващите се отношения между тях. При това напрежение, което съществува, нормално е хората да се оглеждат за някой нов субект. И той да се окаже с повече ресурси, с повече способност, диалогичност, така че да може да състави правителство. Защото България за втори път е в патова ситуация и партиите, от които се очакваше в най-голяма степен да могат да съставят правителство, за втори път не успяват. Следователно хората се оглеждат за евентуален нов субект, който да може да излъчи правителство. Това е едната предпоставка, която виждам.
Втората – това са безспорно притесненията, че напрежението между тези три партии ИТН, БСП и ИБГНИ, това са партии, които безспорно заявиха подкрепата си за президента Радев в една президентска кампания. Това свръхнапрежение, което виждаме буквално до последните дни, включително за връщането на мандата, може да окаже сериозно негативно отражение върху кампанията на самия Радев. Така че, от една страна предпоставки, очаквания за поява на нов субект, който да се окаже по-способен да направи правителство, а от друга страна, притесненията, че тези партии няма да се окажат достатъчни за подкрепа в президентската кампания, очевидно, като че ли тласка и повишава равнището на очаквания да се появи един нов субект, който да изиграе една по-консолидираща роля в рамките на тази кампания.
– Кой е мозъчният тръст, според Вас? Това „служебна“ партия ли е, предвид че идеята се завъртя около служебните министри? Президентът ли е зад това, или е друг мозъчният тръст?
– Можем само да предполагаме, засега са само спекулации. Във всички случаи ми се струва, че ако има развитие тази идея, това е мозъчен тръст около среди, близки до президента. По никакъв начин не искам да обвържа конкретно име или конкретна структура. Ако тази партия бъде просто поредният нов субект вдясно или вляво, тя би имала доста бърз и безславен край, вече достатъчно нови проекти се нароиха през последните години, които или бързо, или още по-бързо поеха пътя към залеза си.
И виждаме, включително този бързо избуяващ на Слави Трифонов, че бива разклатен електорално. Следователно, това, което ми изглежда реалистично като начин на мислене, е да се търси пролука рейтингът на президента да даде стимул, да даде тласък за формиране на една партия, с която взаимно да си партнират.
– Да послужи като ракета-носител?
– Точно така, като ракета-носител, но от двете страни – Радев да дава стимул за утвърждаването на тази партия, за което сигнали има – ние в момента само сигнали можем да разчитаме. Самият служебен премиер, който по Конституция е деполитизиран, недвусмислено заяви, че би подкрепил такава една партия. Така че, от една страна Радев се нуждае в ситуация на много изострени отношения между партиите, които го подкрепят, от една такава партия, която да седи плътно зад него.
Кирил Петков пък от своя страна каза, че той с цялото си сърце подкрепя президента Радев и не би играл за президент. Президентът Радев се нуждае от партията, но и партията се нуждае от него.
Те са си взаимно необходими, особено в ситуация, в която във всички случаи президентската и парламентарната кампании ще се развиват паралелно. Дали ще бъдат в един и същи ден, дали ще имат една седмица отстояние, не е от кардинално значение. Двете кампании ще се развиват паралелно и те взаимно ще си преливат енергия.
Така че, ми се струва, че ако съществува един такъв мозъчен център, той във всички случаи е около президента, защото този конструкт може да се развие единствено при това взаимодействие. Ако просто има поредната нова партия, която се е появила без връзка с фигурата на президента, такъв проект би имал много по-ограничено и много по-мимолетно въздействие.
– Ако наистина около него е този мозъчен център, означава ли, че той окончателно се е разочаровал от партиите на протеста – ИТН, ДБ и формацията на Мая Манолова?
– Той отключи енергията на протеста, бих казала. Струва ми се с твърде висока степен на вероятност да е разочарован. Неслучайно казах, че неуспехът да се излъчи правителство очевидно дава отражение, както в настроенията на избирателите, така и в политическите актьори, включително и върху президента. Как си представяте две партии, които не искат да се срещнат, за да разговарят, които демонстрират до последно неприязън помежду си, ще убедят своите избиратели да гласуват за един и същи човек?
В интерес на Радев или друг на негово място, би било партиите, които го подкрепят, да постигнат някаква форма на синхрон или консолидация помежду си. Очевидно е, че има такова разочарование и заради това усещането е, че в спешен порядък се лансира този проект. По начина, по който толкова бързо влезе в оборот в медиите. Всички анализатори и вие, журналистите, очакваме, като че ли, създаването на една снежна топка, на една лавина от коментари, което е типично за изграждането на проекти по примера на бизнес моделите – стартира обществено очакване, стартира отговаряне, стартира известна доза неизвестност, всичко това създава една първа фаза на проекта, която е фазата на очакването, събуждането на интереса.
И вече оттук нататък трябва да се премине към втората фаза, при която събудените очаквания да се увенчаят с вот. Нека да кажа все пак, че едно е тази първа фаза, която се характеризира с новост, с интерес, с очарование от страна на избирателите, но все пак преминаването към втората фаза, чисто партийната, е доста по-трудно.
– Тогава ще има ли време това да стане още за тези парламентарни избори?
– Не мога да кажа. Чисто технологично това може да стане чрез регистрацията на друга партия, може да стане чрез някоя платформа. Това са технологични детайли.
– Да, но това са служебни министри, трябва да напуснат постовете си и президентът да се лиши от тях в следващото служебно правителство, ако ще правят партия?
– Така е, абсолютно сте права, но вижте, България навлиза в един по-труден икономически период, с ръст на цените, с нарастваща COVID-вълна, със затруднения в здравната система и във всички случаи, даже от гледна точка на личния им дневен ред, тези министри биха били в по-изгодна ситуация, ако не са членове на служебното правителство.
Второто служебно правителство на Радев ще е изправено пред по-големи трудности, отколкото първото служебно правителство. В този смисъл, едни по-тъмни краски върху образа на тези хора със сигурност са нежелани. Да, ако те стартират този проект, те ще излязат от кабинет. Моето лично очакване, независимо дали на тези избори ще се явят със свой проект, или ще го оставят за следващите, е, че няма да бъдат част от второто правителство на Радев.
– Къде я виждате ситуирана тази партия на Кирил Петков, с какъв профил – ляв, десен, център?
– От начина, по който говорят Кирил Петков и Асен Василев, които се виждат като основни лица, ми се струва, че те ще търсят тази формула, която беше наложена през последните години – на центристка, нито лява, нито дясна партия, да поставят в центъра икономическите проблеми, борбата с корупцията, повишаване на доходите, актуализация на бюджета, неща, които се харесват в много широк електорален спектър. А това ще срине всички други партии с изключение на ГЕРБ и ДПС.
– Нещо като ново НДСВ около Царя ли да си представяме?
– Нещо като ново НДСВ, бихме могли и така да го наречем, което да не е силно идеологически фокусирано, защото виждаме, че идеологическите дебати разделят. Не са толкова лесни за решаване проблеми, които са силно идеологически фокусирани. И ми се струва, че те от всичко, което казват, доста внимават да не се фокусират върху теми, които са разделящи за избирателите, а върху теми, които всички припознават като важни и съществени. Така че доста ловко, бих казала, тези министри или създателите на проекта, са напипали тази обществена струна, около която би се изградила тази партия.
– Кой се страхува от партия на Кирил Петков и Асен Василев?
– Със сигурност тя ще се опита да привлече широк кръг от избиратели. Най-застрашени би трябвало да се чувстват партиите, до които тези двама министри са най-близки. Това е „Демократична България“. Христо Иванов ги нарече „наши съмишленици“. Кирил Петков е част от учредителите, така че от тази формация на първо място биха черпили гласове. Предполагам, че ДБ са си дали много ясна сметка за това, че едно е да имаш просто съмишленици, когато те са членове на служебното правителство, а друго е вече да имаш политическа конкуренция. Защото, когато са на политическия терен, колкото и да имат общи допирни точки, те вече стават политически конкуренти. Но тази формация има амбицията и възможността да откъсва гласове и от ИТН, от формацията на Мая Манолова – тя би трябвало да се чувства особено застрашена, защото е много близо до прага за влизане в парламента и може да остане и извън следващия. И в БСП може да се притесняват – за БСП вече знаем, че отправиха едно доста остро питане към президента стои ли зад тази партия, което недвусмислено изразява тези притеснения. Основно предизвикателство пред тази евентуална бъдеща партия е какво би станало, ако тя се яви на тези избори – дали тя ще увеличи общия потенциал на протестните партии, или просто ще го преразпредели, ще вземе малко от тази, от другата, но ще бъде игра с нулев резултат. Дори и да взема гласове от различни партии, сборът на протестните партии да бъде същият. Това е едното – дали ще увеличи сегашния потенциал от 112 депутати, дали ще се получи по-голям процент, така че да може да се състави правителство, или ще се получи вътрешно преразпределение, малко от едната партия, малко от другата, малко от третата, но пак сумарният резултат да не надхвърля, да не прави едно голямо мнозинство. Това ми се струва, че е първото ключово нещо с оглед на предстоящите избори. Не толкова появата на самата партия, а дали тя ще увеличи електоралната подкрепа, а не просто да я преразпредели.
И второто, което е важно да се каже, е, че ако такъв проект стартира сега, ще остане чувството на доста сериозно огорчение, мека дума използвам, усещане за нечестна игра, както по отношение на „Демократична България“, която беше много активна в подкрепата на тези министри, така и по отношение на партиите, които подкрепят президента.
Ако такъв проект се появи, той във всички случаи би извлякъл основните бонуси от кандидатурата на Радев. Излиза, че това, което е бонус, плюс за Радев, ще е удар върху партиите, които първи са го подкрепили. Трудно можем да разчетем в момента начина, по който хората ще оценят тази морална страна. Дали става дума за хора, които са били съмишленици – партиите около Радев и министрите около ДБ, и накрая излиза като нечестна игра спрямо „Демократична България“. Дали пък това няма да преразпредели обществените нагласи. Има доста неизяснени отношения между един такъв потенциален проект и партиите, с които досега неговите лица са си партнирали и които са ги подкрепяли.
Възможно е, разбира се, този проект да стартира и след сегашните парламентарни избори. Не се очертава някакъв чак толкова стабилен парламент. Възможно е те да участват в един следващ парламент. Тогава вероятно ситуацията би била по-чиста, защото не би съществувало това подозрение, че проектът е създаден по спешност, за да може президентът да го подпомага и те да подпомагат президента.
Нека да запазим здрав скептицизъм – да, нов проект. Да, с популярни лица. Но когато влезе на терена на политиката и когато стане една от всички партии, а не се ползва с привилегията на надпартийността, защото служебният кабинет е надпартиен и хората по принцип харесват надпартийните лица, когато влезеш на терена на партийните битки, вече нещата стават по-различни.
