Боян Чуков: Зелените човечета се появиха в Крим, а лъжата на Запада се стовари върху Украйна!

Американците имат разположено тактическо ядрено оръжие в седем бази в пет европейски страни. То може да бъде употребено само след заповед от Вашингтон. Но американските военни бази се ползват с екстериториалност, затова е трудно да се установи реалната ситуация. Някой може ли да каже дали в американската база „Бондстийл“ в Косово има ядрено оръжие?

Днешното българско правителство води страната ни към превръщането й във фронтова държава. Очертаващият се военен сблъсък между Русия и САЩ в Черно море ще постави американските военни бази у нас като основни цели на руските ракети.
България е много лесна за обработка, тя просто се съгласява на всичко. Държавата ни с това правителство влиза в много добра кооперация с военната машина на Украйна. Затова и военното разузнаване на Украйна идва на посещение. Работим заедно за победата на Украйна, независимо че много добре знаем, че победа няма да има.

НАТО ни пази от Русия близо 20 години. За този период останахме без армия, без промишленост, без здравеопазване, без образование, без селско стопанство, без национален суверенитет, на практика без държава.

– Господин Чуков, САЩ обявяват Черно море за зона на своите стратегически интереси. Какво означава това в реални действия, да очакваме ли милитаризация на черноморските държави, нови военни бази, ескалация на напрежението? 

– Тази уж нова стратегия на САЩ за Черно море изобщо не е нова. Още след падането на Берлинската стена САЩ прибавиха черноморските държави от бившия комунистически блок към своята сфера на влияние. По-скоро този законопроект е намерение за по-стремителна и фокусирана активност от страна на Вашингтон в контекста на войната в Украйна. Всяко едно събитие, което изглежда внезапно, е в резултат на дългогодишни процеси, които пък имат вековна предистория. Всеки исторически грамотен човек знае, че западните държави от стотици години се стремят да контролират Черно море. Като противовес и в отговор на разширяването на Руската империя към териториите на Османската империя. На 8 януари 1784 г. султан Абдул Хамид I дава на Яков Иванович Булгаков, дипломата на Екатерина Велика в Константинопол, писмен документ-съгласие, с който признава властта на Русия над Крим. Малко след това европейските държави, основно Франция, Прусия и Швеция, обявяват, че няма да гледат спокойно как Русия присъединява Крим и усилва могъществото на империята си в Черно море. Към онзи момент тези държави и особено Версайският двор непрекъснато подстрекават Османската империя за военни действия срещу Руската империя. Причината е страх от разширяващата се Руска империя. Оттогава досега нищо не се е променило. Архетипите са едни и същи, целите са едни и същи, оръжията и силите обаче са различни. И те могат да застрашат цялата наша планета.

 

САЩ просто обявяват основен акцент от стратегията им в Източна Европа. А тяхната непроменлива геостратегия е известна – натискане на Русия и Китай, които застрашават американското глобално надмощие. Още в края на 2014 г. известният американски геополитик Джордж Фридман, който е и шеф на американската частна разузнавателна агенция „Стратфор“, заяви: „САЩ се нуждаят от нова стратегия за Черно море, центрирана в Румъния“. В неговата статия „Украйна, Ирак и Черноморската стратегия“ са „предсказани“ действията на Вашингтон в нашия регион. Всички изброени от Вас предположения като мероприятия на Пентагона ще бъдат реалност. Да, следва засилване на милитаризацията в Черноморския басейн, но тук ключова е и реакцията на Москва. През март държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обяви американските претенции в Черноморския басейн. Последва незабавен отговор от Мария Захарова, представител на руското външнополитическо ведомство. Тя подчерта, че „САЩ не са държава, която трябва да има отношение към Черноморската територия“. И допълни, че „Вашингтон постоянно се опитва да разработва планове за региони в света, в които американците не са представени по какъвто и да е начин“. Руската и американската позиции за Черно море са в абсолютен антагонизъм. И този факт не вещае нищо добро за България. Докато САЩ бяха в позицията на безспорен глобален хегемон, прогнозите на Фридман се сбъдваха, тъй като САЩ налагаха собствените си решения и стратегии. Днес обаче се очертават контурите на многостранен свят и Русия заедно с Китай искат да бъдат мощни геополитически актьори. Логично е част от „прогнозите“ на Фридман да започнат да не се сбъдват. Защото САЩ не контролират всички фактори в полето на своите глобални интереси.

– Идеята е регионът на Черно море да стане възпираща зона за войната между Руската федерация и Украйна, тоест Източният фланг на Алианса да може да посрещне възможно разширяване на конфликта. 

– Стратегията на американците е отдавна известна, затова много важен е въпросът, какво накара САЩ точно в този момент да озвучат своята „нова Черноморска стратегия“? Отговорът се крие в развитието на сраженията, които се водят на украинска територия. В Пентагона никой не си прави илюзии, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ще постигнат успех срещу Русия. Или че хората на генерал Валерий Залужни ще превземат Крим, каквито намерения се тиражират из медиите. Припомням коментарите в края на миналата година на редица „анализатори“, които разпалено убеждаваха българите, че Русия губи Крим, оттегля се от Херсонска и Запорожка области, предава ДНР и ЛНР на Киев и започва да изплаща репарации на Украйна, която в обозримо бъдеще ще бъде приета в ЕС и НАТО. Припомням нелепите пиарски видеоклипове, които масово се разпространяваха, как на руските танкове им свършва горивото, навсякъде са разхвърляни партенки и ушанки, и това трябваше да ни убеди, че е настъпил краят на изостаналата руска армия. Днес много рязко намаляха коментарите в бравурната за украинската армия тоналност. Останаха само фейк-инфлуенсъри. Стратегическата цел на САЩ още от 90-те години на миналия век е контрол върху Кримския полуостров. Те се опитваха да постигнат това през влияние в политическия елит на Украйна, чрез меки преврати, кървави майдани и пр. САЩ крояха планове за базиране на части от Американските военноморски сили в Севастопол. Американски военни кораби направиха „приятелско посещение“ в Севастопол още преди 2014 г. и трябваше НАТО да се позиционира в пристанищата на Крим през 2014 г., веднага след успешния преврат и смяната на властта в Киев. Това беше причината „зелените човечета“ изпреварващо да се появят в Крим. Москва няма да позволи американски военни кораби да акустират в Севастопол и да превърнат Черно море в „американско море“.

– Oтказът на Украйна да продължи договора с Русия за използване на базата в Севастопол отключи действията за откъсване на Крим, а след това САЩ подходиха с планове за нови бази, за военна подготовка на украинската армия и пр. Но следва да кажем, че Западът предприема действия, защото отчита и обратната опасност, Черно море да се превърне в „руско езеро“. 

– Да, съвършено вярно, Москва не може да позволи руската военноморска база в Севастопол, която е такава от два века, да стане натовска, тоест американска. Кримският полуостров е дълбоко вписан в морето плацдарм, който осигурява стратегическа дълбочина. При добри военно-технически средства тази дълбочина предоставя възможности за сондиране цялата акватория. На 3 август 2023 г. Майкъл Влахос публикува статията „Украинската армия се разбива“. Авторът казва: „Победена и разбита армия са две различни неща. Една армия, победена в битка, може да се оттегли и да възстанови силите си, както направи Рим след унижението си в битката при Кана (Втората пуническа война 2 август 216 г. пр.н.е.), и в крайна сметка унищожи големия си съперник Картаген. Но понякога, когато армията се разбие, нацията също може да се разбие. Това се случи с големите империи през Първата световна война, които се разпаднаха. Такава е съдбата на украинската армия“. Майкъл Влахос е преподавал десетки години „война и стратегия“ в университета „Джон Хопкинс“, в Американския военноморски колеж в Нюпорт и в Центъра за военноморски изследвания в Мексико Сити.

– Да, знам тази статия, въздействаща е. За читателите ще допълня, че авторът коментира изтощението и задава въпрос колко изтощение може да понесе една армия преди да се разпадне. Подчертава, че жертвите са само част от изтощението, но че има значение обезсърчаването, особено когато външната подкрепа започне да се изпарява и армията и народът разберат, че онези, които са инициирали войната и са обещали победа, са лъжци и измамници, че армията е предадена. Авторът казва: „Всичко това се стовари върху Украйна през последните шест седмици.“

– Точно така. Именно това се осъзнава в момента от всички. Мога и още да допълня от автора, защото е интересно, макар и много болезнено. Той пише, цитирам: „И все по-често командирите на украинските части обвиняват висшите лидери, че просто ги използват като пушечно месо за задоволяване на господарите на НАТО. Не само взводове, но и по-големи части се предават на руските сили. Моралът се срива.“ Има едно понятие, наречено „незаменими загуби“. Украинските части наистина търпят огромни загуби, за сметка на това Русия води войната с повишено внимание към съхраняване на военните си сили. Влахос подчертава още, че изчисляването на украинските загуби е сложно, но че постепенно се натрупват тежки доказателства за мащаба на украинската катастрофа, включително от съвсем обикновено преброяване на некролозите или мъртвите вече SIM карти. „Не само мъртвите, но и осакатените хора могат да сринат обществото. 50 000 украинци са загубили един или повече крайници.“ Ужасяващият въпрос е какво всъщност ще остане от Украйна!

Казано накратко, план „А“ от американската стратегия за Черноморския басейн няма вероятност да се реализира. Или по-точно, шумно се проваля. Международната експертна общност е категорична по този въпрос – въпросната победа на Украйна няма да се случи. Остават ангажираните пропагандатори, които дават безотговорна интерпретация на събитията в Украйна. На кого помага тази безотговорност?! Не задълбочават ли тези лъжи критичната ситуация в Украйна?! Необходима ли е наистина война до последния загинал войник?! Обърнете внимание, че по страниците на POLITICO вече се коментира как биха се развили събитията при евентуална смърт на Зеленски. На това му се вика косвен разузнавателен признак за нещата, които се случват зад кулисите. Когато ситуацията стане неизгодна за САЩ, те могат лесно да се сбогуват със своите „приятели“. Довчера Зеленски беше централна звезда на победата, утре може да е неудобен за следващата принудителна формула – например разкъсване на Украйна. Както казва дългогодишният анализатор от ЦРУ Лари Джонс: „Чудя се кога лондонските букмейкъри ще започнат да предлагат залагане за падането на Зеленски от власт или изтегляне на украинската армия от бойното поле? Това е по-добър маркер за хода на войната в Украйна от всички глупости, публикувани от британското разузнаване или Института за изучаване на войната“.

Да разгледаме вариант „Б“ на американската стратегия в Черноморския регион, който е свързан с опасенията им за „руското езеро“. В случай, че се провали първият вариант, в който украинците трябваше да победят Русия и да си върнат Кримския полуостров, Вашингтон се подготвя за реалистичния вариант Киев да загуби цялото Черноморско крайбрежие. Затова Пентагонът активизира рязко своите усилия, за да засили американското присъствие в Черноморския регион. В България успешно беше проведена операцията „смяна на режима“. И днешното българско правителство десуверенизира окончателно страната и постави България изцяло в услуга на стратегическите интереси на САЩ, без никакви възражения. В момента в Грузия се наблюдава същата операция. Пентагонът изгражда военна логистика за създаването на опорни пунктове по периметъра на Черноморските пристанища, формиране на авиационни съединения, военноморски бази за военноморските сили на САЩ и НАТО, както и разгръщане на инфраструктура за разузнавателни операции.

Центърът за стратегически и международни изследвания на САЩ преди около 5-6 месеца изготви аналитичен доклад: „Негостоприемно море: към новата стратегия на САЩ в Черноморския регион“. В доклада открито е написано, че американците провеждат подготовка за втори широк фронт против Русия, в който ще бъдат въвлечени страните от Черноморието, а после и от Каспийския регион. Във въпросния сценарий на Турция е отредена ролята на силов таран. Любопитен, но неприятен момент е, че в материала държавите от Черноморието и Каспийския регион са охарактеризирани като непоправимо изостанали, бедни и корумпирани.

Основно предизвикателство за САЩ остава Китай. Пентагонът вече започна да прехвърля военни активи към Индо-Тихоокеанския регион. Каква връзка има това с темата? Връзката е, че Черноморската стратегия на САЩ ще бъде с ограничени ресурси. Въпреки че Украйна и войната са важни за САЩ, по-важен дългосрочно е Китай. САЩ още не са сигурни как трябва да подхождат към Китай. Те действат объркано, непоследователно, колебливо. Поради по-сложната им задача с Китай, стратегията им в Черноморския регион се планира да бъде на базата на аутсорсинг и за сметка на регионалните съюзници и партньори. Следователно в нашия регион САЩ ще искат, но няма да успеят да реализират всички свои набелязани предварително цели. Защото във времето ще бъдат все повече ресурсно ограничавани.

– Когато анализатори казват, че е добре да се върви към мирни преговори, те основно апелират САЩ и НАТО да оттеглят подкрепата си за Украйна и да се признае надмощието на Русия. А защо апелът не е към това, Русия да се оттегли, да преустанови войната, да се прибере в границите си, да остави Украйна спокойно да избира своя път на развитие? 

– Отговорът е много прост. Сигурността на никоя държава не може да се гради за сметка на сигурността на друга. Реално САЩ и НАТО нарушиха всички свои ангажименти след падането на Берлинската стена, които гарантираха взаимна сигурност. САЩ са тези, които нарушиха този баланс. САЩ тръгнаха безцеремонно на Изток да усвояват зони на влияние и стигнаха чак до Украйна, където направиха преврат и пожелаха да превърнат Украйна във враждебна русофобска държава, на територията на която да разположат военна инфраструктура срещу Русия, да тренират украинската армия, да приберат руската военноморска база в Севастопол и да я превърнат в база срещу Русия. Руската федерация беше прекомерно търпелива, но можеше ли да изтърпи и това, да подари на американците собствената си военноморска база с наистина стратегическо значение?! През ноември 2021 г. Русия постави остро въпроса какво трябва да стане, за да се възстанови нарушения баланс по сигурността. И Русия поиска НАТО да се върне в своите граници от 1997 г. И понеже не последва никакво решение в тази посока, руснаците предупредиха, че ще използват военно-технически методи, за да възстановят този баланс и да осигурят своята национална сигурност. Тъй като сигурността на САЩ не може да бъде за сметка на сигурността на Русия. Тоест Русия е застрашена от геостратегията на САЩ за глобална доминация, за контрол върху всяка държава, включително и държавите в най-голяма близост до Русия. Това е отговорът на Вашия въпрос.

– И все пак, каквото и да си говорим, Русия е агресорът в Украйна. Много хора възприемат ситуацията именно толкова опростено. 

– Точно тази формулировка „каквото и да си говорим, Русия е агресорът“ е грешна за мен. Можем ли за тези години след падането на Берлинската стена да употребим същата формулировка, „каквото и да си говорим“, САЩ нарушиха ангажиментите си за неразширение на НАТО и продължават да създават военни бази и инфраструктура за сметка на сигурността на Русия. Ние в Европа сме свикнали да заставаме (или сме принудени да заставаме) винаги на гледната точка на САЩ и оттам да градим становища и оценки. Но в тази ситуация има две гледни точки минимум. И за да говорим сериозно, а не като пропагандатори, трябва да се вземат предвид и двете гледни точки. Така че „каквото и да си говорим“, САЩ подготвяха Украйна за война, обучаваха армията, искаха да разположат бази и пр. САЩ предизвикаха Русия през Украйна.

– Шефът на украинското военно разузнаване генерал-майор Кирило Буданов беше на посещение в България. Какво може да означава това? Обсъдили са и сайта „Миротворец“. 

– Забележката, която излезе в медиите, че на срещата са говорили и за сайта „Миротворец“ е само прах в очите на българската общественост, тъй като това не е въпрос, който трябва да го решават представителите на украинското военно разузнаване на среща с българското военно разузнаване. Още повече с министъра на отбраната на България, който общо взето е изключително интегриран в украинските военни силови структури, на които е бил съветник преди години. Украинците идват у нас, тъй като Украйна не е в състояние да ангажира изцяло НАТО на своя страна, така както иска. Затова украинците провеждат допълнителна политика за въвличане на отделните страни – членки на НАТО, търсят подкрепа по един самостоятелен и по-ангажиращ начин. Това се прави по отношение на Полша, на Словакия, на Румъния. Украйна не може да ангажира Португалия, която е твърде далеч и ще направи символични жестове, или Германия и Франция, които имат съображения за предизвикването на Русия, или Унгария, която има устойчива позиция, въпреки че има обща граница с Украйна. Ето защо украинците се обръщат към страните, които са най-близо и чиито правителства са склонни да работят под натиск на САЩ. България е много лесна за обработка, тя просто се съгласява на всичко. Държавата ни с това правителство влиза в много добра кооперация с военната машина на Украйна. Затова и военното разузнаване на Украйна идва на посещение. Работим заедно за победата на Украйна, независимо че много добре знаем, че победа няма да има. Със сигурност е договорено нещо важно и вероятно е разписано, което ще остане абсолютно скрито за обществеността. Подозирам, че оттук нататък министър Тагарев ще е достатъчен, за да взима съдбоносни решения от името на България без някои от тях да стигат до някакъв механизъм на общо одобрение в МС, да не говорим за парламента. Ситуацията е извън норма, тя е екстрена. И демокрацията започва да пречи. По време на война няма допитване какво иска народът. Народът никога не иска война и винаги иска мир.

– Колко ще тежи България в тази развиваща се отбранителна военна архитектура от стратегията на САЩ за Черно море?! Черноморските държави са обявени за критично важни. Тази стратегия ще допринесе ли за сигурността на България или точно обратното?! 

– Под понятието „черноморски държави“ се разбира Турция, Румъния, България, Молдова, Украйна и Грузия. България определено няма да е „звездата“ на американската Черноморска стратегия. На този етап САЩ поставят акцент върху Румъния, която играе важна роля в проекта „Междуморие“. Букурещ има две основни задачи: да противодейства на Русия в Черно море и да блокира създаването на оста Москва-Белград. Румъния ще бъде стимулирана да играе ролята на регионален лидер. Имаше непотвърдени слухове, че американското атомно оръжие от турската база Иджирлик е предислоцирано на румънска територия. Но официално няма потвърждение на тази информация. Във всички случаи Турция ще бъде ключов фактор за реализиране на американската геостратегия в Черно море. Съгласно план „Б“, за който споменах, САЩ планират да построят в съкратени срокове гъста военна инфраструктура в близост до румънската черноморска ивица. Северна България и особено Варна са естествено продължение на американския проект за милитаризиране на региона. Американските планове са много сериозна заплаха за националната сигурност на България. България в момента е нещо като прифронтова държава. Днешното българско правителство води страната ни към превръщането й във фронтова държава. Очертаващият се военен сблъсък между Русия и САЩ в Черно море ще постави американските военни бази у нас като основни цели на руските ракети. България няма демографски потенциал съизмерим с този на Румъния или Турция. Затова за Пентагона основен интерес представлява българската територия. Не е случайно, че някои агенции за недвижими имоти дискретно не препоръчват на своите клиенти да закупуват имоти на север от Варна. В някои български сайтове се тиражира информацията, че Пентагонът се готви да изгради военна база край Варна, да ползва за военни цели пристанище „Росенец“, както и да разшири военноморската база в Атия. Отделно се планира построяването на инфраструктура за ВВС на ВМС на САЩ на летището край Добрич. Всички изброени военни обекти ще бъдат заложени като цели за руските ракети. Срещам сериозно затруднение да определя цитираните по-горе предстоящи събития като укрепващи българската национална сигурност. България се превръща в инструмент за еднократно ползване за целите на американската геостратегия в Черноморския регион. Перспективите са доста мрачни. Мечтата на бившия премиер Борисов да вижда само платноходки в Черно море се изпари окончателно и безвъзвратно. И то с неговото съдействие.

– Това е видимо, но според Вас, какво трябваше да направи НАТО след нахлуването на Русия в Украйна?! Да не предприема нищо и да даде картбланш на Русия да разширява своите претенции? Например Москва може да има план в една съюзна държава (говори се за Русия, Беларус и Украйна) да усвои и други страни от постсъветското пространство. В крайна сметка Путин направи няколко опита да събира държавите от бившия СССР, но не успя, такава беше идеята и за Евразийския съюз и пр.

– Бих искал да Ви обърна внимание, че така зададен въпросът не е коректен. Затова ще отговоря с риторичен въпрос: а какво направи НАТО, за да стигнем до 24 февруари 2022 г.?! Нима Североатлантическият алианс не направи всичко възможно, за да се стигне до сегашната ситуация?! Причината за война не е само в тази държава, която започва войната, но и в действията на други държави, които я правят неизбежна. След 1989 г. НАТО или по-точно САЩ влязоха остро и безцеремонно в руската буферна зона за сигурност в Източна Европа. Започнаха да реализират методично геополитическата „Стратегия на анакондата“ спрямо Руската федерация. А Русия по това време беше на колене и гледеше безпомощно експанзията на НАТО. Светли умове на Америка предупредиха, че разширяването на НАТО на Изток е грешка и това ще има фатални последици за света. Москва също предупреждаваше нееднократно Вашингтон, но САЩ дълги години бяха безапелационен глобален хегемон и не се съобразяваха с нищо и никого. След преврата в Киев през 2014 г. американците започнаха да въоръжават украинската армия и да я готвят за война срещу Русия. Сенаторът Линдзи Греъм не крие този факт. Който иска може да види в YouTube видео, в което той през 2016 г. заявява пред украински войници, че САЩ ги подготвят за война срещу Русия.
Но. Трябва да отбележа, че в по-дългосрочен план САЩ ще са принудени поради липса на ресурси да се откажат от Източна Европа. Тогава е възможно тя да попадне отново в руската сфера на влияние. Защото светът ще се парцелира на панрегиони, изградени на цивилизационен принцип. Вашингтон прилага към Европа в момента стратегията на Кутузов, който подпали Москва и остави Наполеон да влезе в руската столица. Сега американците преди да напуснат Стария континент го подпалват и оставят на тези, които ще дойдат след тях. Но да си припомним, че Наполеон влиза с 554 000 армия в Русия и обратно по пътя към Париж на руската граница се връщат само 79 000 войници.

Съюзната държава вече е факт. В руските и беларуски медии Минск се споменава като „втората столица на Съюзната държава“. Относно Вашия въпрос, да Ви кажа, че Москва не усвоява постсъветското пространство, както Вие се изразявате! Процесът е съвсем друг. Но той не е разбираем за тези, които не познават добре историята на Русия и са затънали до шия в блатото на либералната ментална матрица. Ще цитирам известния руски философ, богослов и антиболшевик Иван Илин: „Русия е единен жив организъм, географски, стратегически, религиозен, езиков, културен, правов и държавен, стопански и антропологичен. На този организъм му предстои да изработи нова държавна организация. Но неговото разчленяване ще доведе до продължителен хаос, всеобщ разпад и разоряване, а след това ще се тръгне към ново събиране на руските територии и руските народи в ново единство. Тогава историята ще реши въпроса кои от малките народи ще оцелеят в това ново събиране на Русия. Трябва да се молим на Бог, да се въдвори колкото се може по-скоро братско единение на народите на Русия“. Тези редове са написани в периода 1947-1954 г. и не са загубили своята актуалност. Близо 2/3 от пророчеството на Иван Илин се сбъдна. Русия в своята многовековна история винаги е била обсадена крепост, включително и днес. А как биха реагирали САЩ, ако Москва представи своята нова стратегия за Мексиканския залив и започне да строи военни бази в региона и да говори за „свободно корабоплаване“? Процесът на реинтеграция на съветското пространство едва сега прави своите плахи стъпки, но тенденцията е ясна. Прекалено рано е да се говори, че „Путин не е успял“…

– Как очаквате да се развие позицията на Турция, която има втората по големина армия в НАТО, и която в момента поддържа някакъв вид неутралитет? Поведението на Турция е възможно да промени ситуацията в Черно море, Турция може да отвори и допълнителни фронтове в постсъветското пространство. 

– Поведението на Турция е от много голямо значение. Но Турция има ресурс да ускори или забави съществуващите тенденции, но няма потенциал да ги обърне или неутрализира. Голяма част от коментаторите забравят, че Русия е най-голямата ядрена държава в света и се ограничават в своите разсъждения до рамките на конвенционалната война. Турция не крие, че има амбиции да се превърне в глобален фактор. Главните направления, по които се движи Анкара за постигането на своята цел, са две: построяване на „Велик Туран“ и турската „африканска стратегия“. Русия в действителност е едно от големите препятствия Турция да се превърне в глобален играч. Също така Анкара не разполага със значителни ресурси и е технологично зависима от Запада. Основното оръжие на Турция за постигане на нейните стратегически цели е цивилизационният фактор – етническо, религиозно и културно сходство. Тюркските елити в Средна Азия се стараят да се дистанцират максимално от Москва. В този план лидер е Азербайджан и в по-малка степен Киргизия. Турската експанзия се прицелва в постсъветското пространство. Но по туранска линия Турция посяга и към самата Русия, към тюркските народи на Руската федерация. Анкара има отношение към Татарстан, Башкирия, Якутия, Чувашия, Тува, Алтай, Кабардино-Балкария, Дагестан, Хакасия и Карачаево-Черкесия. Да, Турция може заедно с Азербайджан да предизвикат отново въоръжен конфликт с Армения. Но този път в него ще се вкючи най-вероятно и Иран. Анкара няма да се откаже от своята експанзионистична политика и ще укрепва своето присъствие в постсъветското пространство, което винаги е било зона на географска сигурност за Русия. Освен това турците контролират проливите, които са ключ към Черноморието. Така че САЩ ще поискат да имат една проамериканска Турция отново.

– Американците се отнесоха високомерно, от позицията на силата и с пренебрежение към стойността на Ердоган. Те не преговаряха да се разберат, а се сърдеха и организираха преврати. Бяха решили, че Румъния и България могат да заместят Турция като военен и географски път и подход към Русия по време на конфликт.

– След президентските избори в Турция, на които Ердоган бе преизбран, стана ясно, че той преди вота е имал определени договорки с американците. Турският президент елиминира всички антиамерикански настроени министри в турското правителство и ги замени с проамерикански. След преизбирането на Ердоган опозицията бързо прибра знамената и призна изборите. Американците съживиха диалога с турския президент и му направиха редица реверанси. Естествено, това ще му струва в някаква степен привилигерованите отношения с Путин. Позицията му на медиатор в украинския конфликт загуби своя предишен блясък. Това ме кара да считам, че Ердоган в бъдеще ще се включи по-активно в американската стратегия за Черно море, но ще иска сериозни компенсации от всякакъв характер от Вашингтон. Ако проектът „Велик Туран“ има релефно антируско измерение, то неоосманизмът на Балканите засяга националните интереси на редица балкански страни. България не прави изключение. Черноморската стратегия на САЩ може да се окаже в определен момент изключително пагубна за българските национални интереси и териториален интегритет. Отделно, много често се пренебрегват вековните задкулисни връзки на турците и британците. България и Румъния са „дребни риби“ в сравнение с Турция по отношение на Черноморската стратегия на англосаксонското ядро.

– Ще се разположи ли ядрено оръжие на територията на някоя от черноморските държави?! Военната база около Констанца има ли потенциал за разполагане на ядрен ресурс?

– От доста години американците имат разположено тактическо ядрено оръжие в седем бази в пет европейски страни. То може да бъде употребено само след заповед от Вашингтон. Официално към днешна дата няма информация, че някоя черноморска държава е приела американско атомно оръжие на своя територия. Но трябва да се има предвид, че американските военни бази се ползват с екстериториалност, затова е много трудно да се установи реалната ситуация. Някой може ли да каже дали в американската база „Бондстийл“ в Косово има ядрено оръжие? Носят се всякакви непотвърдени слухове. Така че след като се съгласяваме на българска територия да има американски военни бази, поемаме и очевиден риск, който е за сметка на българския народ. Имаше непотвърдени слухове, че американците са прехвърлили в Румъния част от ядреното оръжие, което е било дислоцирано в базата в Инджирлик, Турция. Трябва да имаме предвид и че прословутите американски противоракетни системи „Иджис Ейшър“, които са в Девеселу, Румъния, изграждат се в Полша и се планират да бъдат разположени в база край Варна, са с двойно предназначение. Пусковите установки след смяна на софтуера могат да се зареждат с нападателни ракети „Томахоук“. Когато ракетата вече е изстреляна и лети към своята цел, само Господ може да каже дали нейният заряд е конвенционален или ядрен. Скрита картинка. При едно съмнение от отсрещната страна, може да последва незабавен ответен удар. Мисля, че за всички е пределно ясно какво рискуваме в ролята на американско прокси във войната между Вашингтон и Москва.

– Ще бъдем ли въвлечени във войната, която се разиграва на украинска територия, особено когато човешките ресурси на украинската армия се изчерпят?! Виждате ли такава опасност?! Например, от събиране на смесен контингент за изпращане на бойното поле в Украйна до ситуация на разширяване на войната в Черно море, където всички ние ще участваме, независимо дали искаме, защото войната сама ще ни засегне. 

– Ние вече сме въвлечени във войната на САЩ срещу Русия. Какъв е смисълът Русия да ни напада, ако не сме елемент на американската геостратегия срещу нея?! Ние ще започнем да застрашаваме националната сигурност на Руската федерация, като даваме разрешение за разполагане на американски военни бази на наша територия. Всички твърдят, че НАТО е отбранителен съюз. Но посочете ми една война на Североатлантическия алианс, която е водена на територията на държавите от съюза! Къде виждате отбрана? В Югославия, Ирак, Афганистан, Либия… Както вече споменах, България не разполага със сериозен демографски ресурс. Нашата армия е бутикова и почти обезоръжена. Най-много да пратим тилово подразделение, което да обслужва някоя армейска баня на фронта. В това отношение вече имаме опит като участници в предишни „коалиции на желаещите“. Въобще, ако имаме участие с жива сила, то ще бъде символично и за протокола. Но ние ще участваме активно с друго. Като предоставим българската територия за плацдарм, за подготовка и мероприятия за неутрализиране на „руската заплаха“. НАТО ни пази от Русия близо 20 години. За този период останахме без армия, без промишленост, без здравеопазване, без образование, без селско стопанство, без национален суверенитет, на практика без държава. Остана ни само територия с драстично оредяло население. Така че ние вече участваме – с територия, с марионетно правителство, с медии за нуждите на американската пропаганда, с решения, които обслужват чужд интерес и пр.

– Възможно ли е да бъдем ударени за сплашване на някой друг? Караганов неотдавна разви идеята, че Русия трябва да нанесе ядрен удар в държава от ЕС, защото страхът от ядреното оръжие е изчезнал и това обяснявало нарастващата агресия на Запада. Така, казва Караганов, Западът ще се пречупи и ще се откаже от хегемонията си.

– Преди да коментираме идеята на Сергей Караганов за нанасянето на ядрен удар от Русия срещу държава от ЕС трябва да сме наясно с отговорите на следните въпроси. Първо, какъв държавен пост заема Сергей Караганов в момента на неговото скандално изказване. Второ, каква е неговата професионална биография. В нашите медии той е представен като съветник на Путин и бивш съветник на Елцин. През 2001 г. е назначен за съветник на зам.-ръководителя в администрацията на президента на Русия. Но тази длъжност Сергей Караганов заема до 2013 г. Той е почетен председател на Президиума на Съвета по външна политика и отбрана, който е неправителствена организация основана през 1992 г. по времето на Елцин, за да бъде аналог на подобни американски НПО-та, с които въпросният Съвет съвместно работи. По-ясно казано, Сергей Караганов е наследство от епохата на Борис Елцин и Андрей Козирев. Помним, че Козирев в качеството си на външен министър на Руската федерация твърдеше, че „Русия няма свои собствени национални интереси“ и днес логично живее в САЩ. Както казват руснаците „козе понятно в чем дело“. Реално изказването на Сергей Караганов беше провокация към Кремъл и обслужи антируската пропаганда. Във военната доктрина на Русия съвсем ясно са разписани условията, при които Москва може да употреби ядрено оръжие. При заплаха за руската държавност. В момента такава ситуация не е налице и размахването на руския ядрен „боздуган“ може да служи само като злонамерена провокация.

Автор: Калина Андролова, „Гласове“