Експертът по международни отношения и енергетика проф. Нина Дюлгерова бе категорична в интервю за вестник „Труд“, че без Русия няма газов хъб „Балкан“, няма АЕЦ „Белене“, няма българска енергетика и е невъзможно ускорено икономическо развитие на България.
Тя добави още, че Европейският съюз е твърде слаб и ние трябва сами да решаваме проблемите си, както го правят другите страни-членки на ЕС.
За мен беше интересно участието на Борисов на каспийската икономическа среща, тъй като за първи път се наблюдава присъствие на български правителствен ръководител във форум, който е извън черноморския регион и в руската политико-икономическа сфера.
Българският премиер имаше срещи с президента на Туркменистан, с премиера на Русия и с първия вицепрезидент на Иран. От тези три срещи най-важна за България беше срещата с Дмитрий Медведев. Тъй като България има амбицията да реализира голяма част от своите намерения в газовата и ядрената сфери, логично беше основната тема за обсъждане с руския премиер да са енергийните проекти. Актуалната тема сега е българското продължение на Турски поток, втората тема е за строителството на АЕЦ „Белене“.
От Туркменистан към България, природен газ не може да дойде, защото още през 2010 година техният тръбопровод се повреди и те практически престанаха да транзитират своя газ към Русия. Сега доставките са възобновени, но в много малки количества. Така че думите на премиера, как ще получаваме туркменистански газ през Русия, аз ги възприемам като недобра подготовка на неговите съветници. Защото природен газ от Туркменистан практически не се транзитира. А тези малки количества не обслужват никого. Русия просто ги купува, за да помогне на страната.
Премиерът все пак бе категоричен, че без Русия няма как да има хъб „Балкан“. И това е абсолютно вярно. Затова, казаното за туркменистанския газ, го приемам като грешка на езика. За пореден път премиерът определи Русия като непреодолим фактор за захранването на българския газов хъб „Балкан“. Истина, която не може да бъде пренебрегвана.
Същевременно е много важно, доколко в разговора между Медведев и Борисов, руската страна е получила достатъчно ясен отговор дали България може да гарантира, че българското продължение на Турски поток няма да бъде сполетяно от съдбата на Южен поток.
Вторият голям въпрос, който официално беше обсъждан на срещата с Медведев, беше въпроса за строителството на АЕЦ „Белене“. От българска страна е потвърдено, че стратегическият инвеститор за централата ще бъде определен след 19 август, когато е крайният срок за подаване на документи, но само по обявените български условия. Аз обаче мисля, че тези условия също подлежат на промяна, тъй като никой инвеститор няма да строи ядрена електроцентрала без държавата, в която се осъществява строежа, да е ангажирана с него. Това, че ние нямаме пари не е аргумент. Държавата трябва да се ангажира със строежа, а парите могат да се договарят по различни гъвкави схеми. Това е въпрос на политическа воля.
От години говорим за това как искаме диверсификация, как ще купуваме газ от Азербайджан, от Туркменистан, от къде ли не, но все опираме до Русия. Политиците ни бягат от този факт или пък срамежливо го споменават, но той все излиза наяве. Така че, коментирайки политиката, няма как да бъде елиминирана реалността. А реалността е, че в момента продължават да действат построените от Русия газови и нефтени тръбопроводи към европейския континент. Всичко останало са приказки и добри пожелания.
Нещо повече. Споделям напълно желанието на премиера Борисов, мирът в Черно море да се запази. Има тенденция за засилване на войнствената риторика, но в случая се осъществяват военни учения, както от натовските държави, така и от страна на Руската федерация. Дрънкането на оръжия и тази войнствена риторика смятам, че не създават усещането за открит конфликт.
Но ставащото в Черно море все пак е свързано с Крим. Въпросът е, че политическите изявления от страна на Украйна и ЕС нямат никакъв практически резултат. Нищо не се е променило досега, независимо, че предишният украински президент Порошенко и сегашният Зеленски използват различна фразеология – първият по-агресивна, а вторият малко по-мека: че Крим трябва да се върне на Украйна и да се реши въпросът с източната част, според Минските споразумения.
Всички тези приказки, заедно със санкциите на Запада, са форма на безсилие. Тъй като ЕС и САЩ не си правят илюзии, че ситуацията с Крим ще се промени. Тя вече се е превърнала в статукво и риториката не променя конкретиката. Да не говорим, че ЕС се оказа неспособен да преодолее и разреши дори належащия проблем с имиграцията в Европа на големи маси от население, което по дефиниция би трябвало да си стои в своите държави в Близкия Изток и Африка. Затова, ако примерно, италианският вицепремиер Матео Салвини успее да спечели предсрочните избори и да пресече миграцията в Италия, това ще бъде знак за останалите европейски страни как трябва да действат при решаването на този проблем, обобщи проф. Дюлгерова, цитирана от blitz.bg.
istinata.net
