Четири условно проруски политически сили бяха сред победителите на парламентарните избори в България. Да, те не заеха първо място, но въпреки това влиянието им може да бъде значително. Що за политици са това, какво е отношението им към конфликта в Украйна и какво може да се окаже новото правителство на България?
В България на 9 юни се проведоха шестите парламентарни избори за последните три години. Основната им характеристика беше рекордно ниската избирателна активност в историята на посткомунистическа България – около 30%. Явно на българите им е омръзнало, че техните политици не могат да се разберат за създаване на жизнеспособна управляваща коалиция. Най-вероятно обаче и този път работата на Народното събрание ще бъде краткотрайна.
През март прозападните партии ГЕРБ и „Продължаваме промяната” три пъти не успяха да съставят кабинет, след което българският президент Румен Радев по конституция възложи на председателя на Сметната палата Димитър Главчев да създаде техническо правителство, равно отдалечено от всички политически сили. Сега политиците отново ще се опитат да сформират висш орган на изпълнителната власт.
Партията на бившия премиер Бойко Борисов ГЕРБ събра най-много гласове на последните избори – предпочетена е от 24% от гласоподавателите. Борисов се придържа към антируска линия във външната политика. По време на премиерството си той подкрепяше енергийни проекти без Русия (но с участието на историческия враг на българите Турция). След старта на СВО Борисов се обяви за оказване на военна помощ на Киев.
На второ място с резултат от 16% е Движението за права и свободи, представляващо интересите на турското етническо малцинство в България. В същото време движението сега се ръководи от етническия българин Делян Пеевски, олигарх под санкциите на САЩ за корупция.
Явно, за да измоли прошка от задграничните господа, Пеевски се изявява като пламенен евроатлантист и русофоб. Като депутат той внесе в парламента законопроекти за увеличаване на военната помощ за Украйна, премахване на забраната за внос на украинско зърно и приемане на нов данък върху транзита на руския газ.
Досегашният партньор на ГЕРБ в управляващата коалиция партия „Продължаваме промяната“ получи 14% от гласовете. Лидерът на партията Кирил Петков миналия март се похвали, че София е прехвърлила на Киев оръжия за 5 милиарда лева (около 2,5 милиарда евро). „Обединена Европа сега показва силата си и не искам страната ми да защитава агресора“, каза Петков.
Гласовете на партиите, които бяха сред трите най-силни на парламентарните избори, биха били достатъчни за създаване на стабилно прозападно правителство в България. Съгласие между съмишленици обаче няма: представители на ППДБ вече обявиха, че няма да си сътрудничат с ГЕРБ.
В същото време ГЕРБ и ДПС няма да имат достатъчен общ брой мандати за формиране на мнозинство – за целта ще трябва да се свържат с подкрепата на поне още една фракция. Тази задача може да се окаже невъзможна. Както заради токсичността на Бойко Борисов, така и поради факта, че вижданията на останалите парламентарни партии по украинския въпрос сериозно се разминават с позицията на тримата лидери.
Националистическата партия „Възраждане“ заема четвърто място на изборите с малко под 14%. Това е най-последователната русофилска политическа сила в България. Партията се обявява за преразглеждане на условията за членство на България в ЕС, провеждане на референдум за членството на страната в НАТО, прекратяване на военната помощ за Украйна от Запада и премахване на западните санкции срещу Русия. През февруари тази година депутати от „Възраждане“ посетиха по покана на партия „Единна Русия“ Дипломатическата академия на руското външно министерство, където им беше представена концепцията за външната политика на страната ни.
След „Възраждане“ социалистите завършиха в парламентарната надпревара със 7%. Тази политическа сила се противопоставя и на оръжейните доставки за Киев. Следват партията „Има такъв народ“ (6), лидерът ѝ Слави Трифонов нарече „чудовищна глупост“ инициативата на българския премиер Петков за набиране на средства за въоръжаване на Украйна.
Сензацията на избори беше преодоляването на четирипроцентната бариера от друга националистическа партия – „Величие“, която получи малко под 5% от гласовете. Един от лидерите на партията, полковник Николай Марков, каза: „В Украйна се случват чудовищни неща – дехуманизацията на огромна държава на европейския континент, чудовищни престъпления срещу човечеството. За съжаление, както виждате, основният играч в тази война е НАТО. Ние участваме: там са военни инструктори от НАТО. Те обучават, ръководят, командват украинската армия и т.н. Контролният център, централното командване, което организира военните действия, се намира в Германия, а не в Украйна. В общи линии украинците са пушечно месо. В руско-украинския конфликт „Величие” ясно застава на страната на Москва.
Общо партиите, скептично настроени към сегашната западна политика към Украйна, ще заемат 87 от 240 места в новия български парламент, тоест над една трета. Като се има предвид разединението на прозападния лагер, не е изключено управляващата коалиция (ако въобще бъде създадена) да включва политически сили с различна геополитическа ориентация. Това рискува да доведе до нова криза, последвана от разпускане на парламента.
Ако управляващата коалиция се разпадне или не може да бъде съставена, президентът на България назначава технически кабинет, който управлява страната до нови избори. От 2021 г. насам в България са се състояли вече шест парламентарни избори.
Народните представители не успяха да създадат стабилни управленски коалиции, така че през по-голямата част от времето страната се ръководеше от технически правителства, назначени от прагматичния президент Румен Радев. Той се опита да поеме юздите на властта от яростните евроатлантици и да коригира външнополитическия курс на страната. При технократите София преговаря с “Газпром” за доставки на газ, което противоречи на линията на Европейския съюз за принудителен отказ от руски енергийни ресурси. Радев се опита и да спре доставките на оръжие за Украйна.
Имайки предвид резултатите от последната парламентарна кампания, има голяма вероятност в близко бъдеще ръководството на България отново да бъде в ръцете на техническия кабинет. В този случай ще има шанс за някакво рестартиране на отношенията между Москва и София.
Автор Кирил Аверянов
Превод: В. Сергеев
Източник Поглед инфо
