Ще видим ли и ще разберем ли по-добре света, в който живеем?
Цялата ни история свидетелства, че Човекът проглежда бавно. Не са гениалните проблясъци, които формират осъзнаването. А дългият път и трагичните повторения.
Така е и с Ковид -19. Сигурно ще бъде нужна върволица от подобни му, докато проумеем същината на преживяваното от всички нас. Това, което е пред очите ни, а не успяваме да го назовем.
Пандемията Ковид -19 не е само медицински проблем. Същността ѝ не се изчерпва с броя на заразените, починалите, излекуваните. Нито с героизма и самопожертвувателността на всички, ангажирали се в пряката борба с нея.
Тя е всичко това, но е и едно, изключително по значението си, усилие да осъществим,или не, значима и съдбоносна стъпка в пътя на човешката цивилизация.
Какво ни показа досега Ковид 19?
Най-уязвими се оказаха САЩ и няколко западно-европейски държави. Като цяло, имунитетът на тяхното население прояви най-слабо съпротивление пред настъплението на вируса. Е, ли тази относителна слабост е свързана с факта, че във времето след втората световна война, именно в тези страни /в САЩ най-вече!/ се развиха явления като наднормено тегло и съпътстващи го болести?
Е, ли е последица, в една или друга степен на обстоятелството, че именно там, особено упорито, традиционното земеделие и свързаната с него хранителна индустрия, бяха изтласквани от „модерни постижения“ на химията? Има ли и едното и другото, някаква връзка с факта, че именно тези страни са най-големите консуматори на лекарства?
Четири пети от продукцията на фармацията се поема от населението на тези страни, а то не представлява и една пета от това на света.
В каква степен посоченото има връзка с факта, че за тези десетилетия фармацията израсна до позицията на най-бързо развиващата се и най-печелившата индустрия в наше време?
И дали и доколко всичко това е обусловено от обстоятелството, че като цяло, съвременните фармацевтични гиганти са „най-наднационални“? В смисъл, че са успели да си уредят условия за дейност, ефикасно защитаващи ги от всякакви претенции за контрол от страна на националните държави или обществеността?
Политиците в тези страни, с малко на брой изключения, поеха ролята на организатори и говорители на същественото около Ковид 19. Те вземат решенията за едни или други действия. Те правят всичко, за да не се обсъжда въпроса какво и как отслаби имунитета на обществата и индивидите, нито дали и как, може да се намерят пътища и средства за по-бързо възстановяване на този имунитет. Те въобразяват и осъществяват мерките, чрез които да се формира лично и обществено съзнание и поведение, каквито се смята, че ще услужат на по-нататъшния ход на събитията.
Но в каква посока? И в чий интерес?
Премълчаваното около Ковид 19 не подсказва ли, че изглежда невидимите за погледа ни финансови сили, които претендират да редят света само по своя интерес, са обогатили арсенала си с ново оръжие. Двете световни войни им показаха, че жертвите и разрушенията будят у хората желание за нещо различно, подтикват ги да мечтаят за по-добър свят.
Като е така, не е ли по-ефикасно да бъдат плашени хората и обществата чрез страха за собственото им здраве и покорявани по пътя на отслабване на имунитета им?
И не е ли „по-изгодно и по-продуктивно“, ако това настъпление за владеене на цивилизацията, се прикрива зад едно общо усилие в защита на живота?/Източник epicenter.bg/
