На стария континент глобализмът в икономиката и политиката вече е факт. Пред очите ни, Евросъюзът се превърна от „Европа на отечествата“, в проект на глобалистките транснационални американски и западни корпорации.
ЕС със столица Брюксел включи зорноволно в състава си почти всички страни от Западна Европа, а след няколко вълни на разширение и цяла Средна и Източна Европа. А сега се мъчат да впримчат и всички Балкански страни в капана за мишки, както би се изразила кралицата на криминалния роман Агата Кристи.
В последните няколко години последва тотална централизация и унификация на страните, включени в глобалисткия проект ЕС. На държавите бе вменено задължението да изпълняват безпрекословно всяко разпореждане на брюкселските чиновници. Много бързо бяха забравени обещанията за свобода, просперитет и бързо развитие. И страните-членки бяха лишени от почти всякакви правомощия. А докладите, решенията, препоръките и директивите на Брюксел станаха нещо като ненарушими заповеди.
Естествено, това пълно ликвидиране на националния суверенитет на страните-членки, предизвика реакция не толкова сред елитите, които бяха изключително добре подплатени финансово от ЕС, колкото сред народите, чиято единствена „роля“ бе да пъшкат под ярема на новото глобалистко западно робство.
Но брюкселските и вашингтонски евроинтегратори правеха всичко възможно, за да изтласкат противниците на гробализма от реалния политически процес. За лидерите на Евросъюза и техните подконтролни местни управители, антиглобалистите станаха „популисти“, „радикали“, „евроскептици“, „неофашисти“ и т.н.
Но тези „политкоректни“ названия съвсем не бяха достатъчни, за да елиминират противниците на глобализма от действителността. Защото народите, все по-уверено заставаха зад техните платформи. Струва си да припомним 1999 г., когато в Австрия, на парламентарни избори, противниците на ЕС от партия „Свобода“ спечелиха повече от 27%. И влязоха в управлението на страната.
В Германия стана още по-лошо. Евроскептиците от „Алтернатива за Германия“ не влязоха в управлението, но станаха една от най-мощните опозиционни партии. Във Франция пък, патриотите от „Националния фронт“ на Марин льо Пен взеха управлението в няколко провинции. А техният лидер Марин льо Пен едва не стана президент на Франция.
В България също се появи антиглобалистката партия „Атака“. В Испания тръгна мощното движение „Подемос“. В Гърция изригна евроскептичната „Сириза“, която и в момента управлява страната. По цяла Европа започна народно брожение против новото глобалистко робство, в което Транснационалните западни компании се мъчеха да впримчат националните държави.
Но знакови за европейския антиглобализъм станаха мартенските избори в Италия. От 10 партии, които участваха в надпреварата, 3 сами се определят като евроскептични и антиглобалистки. Това са „Движението 5 звезди“, „Лигата на Севера“ и „Братята на Италия“. На всичко отгоре „Лигата“ стана лидер на дясноцентристката коалиция, в която влизаше и голямата партия „Форца Италия“, което придаде допълнителна тежест на антиглобалисткото движение в страната.
А що се отнася до „еврооптимистите“, то тези партии изобщо не можаха дори да припарят до парламента със своите лозунги за „Повече Европа“ и „Заедно можем повече“. Единствено в България, така наречените „еврооптимисти“ от ГЕРБ с невиждани изборни манипулации печелят вече 3 управленски мандат, въпреки огромното нежелание на 85% от народа да ги вижда повече не само в управлението, но и в политиката изобщо.
През 2018 и 2019 година сблъсъкът между глобалисти и антиглобалисти също ще бъде много яростен, защото предстоят избори в такива държави като Унгария, Черна гора, Латвия и Люксембург. Избори ще има и в Белгия, която стана неформална столица на Евросъюза.
И една евентуална победа на силите, които защитават върховенството на националните държави и техния суверенитет, ще бъде мощен удар върху глобалисткото брюкселско лоби, което си мисли, че вече е спечелило битката.
Точно обратното е. Битката тепърва предстои. И от нея ще зависи бъдещето на Европа. Бъдеще на свободни и суверенни европейски държави. Или мрачна картина на поробени колониални страни, в които народите умират без надежда за помощ.
Именно затова сега очите на цяла Европа, а и на целия свят са обърнати към Русия. Защото тя остана единствената държава, незасегната от проказата на глобализма. Разбира се, благодарение на мъжеството и всеотдайността на нейния харизматичен президент Владимир Путин. И на мъдростта на руския народ.
Именно поради тази причина, глобалисткото лоби в България, дето иска повече Европа във всичко, непрекъснато предизвиква скандали с Русия. Стремейки се отчаяно да откъсне българския народ от неговата велика славянска посестрима. Последният бе с Руския Патриарх Кирил.
Но техните усилия са обречени. Защото, както каза Владимир Путин 21 век е век на победите на Русия. И на победите над глобалистката истерия в Европа и света.
Автор Иво Македонски, istinata.net
7 thoughts on “В Италия ПОБЕДИХА ПРОТИВНИЦИТЕ на ЕС! Европа ОТХВЪРЛЯ ДИКТАТА на Брюксел! И отново РУСИЯ е НАДЕЖДАТА й за ПОБЕДА!”