Отива си 2023-та, годината на невероятната сглобка, която управлява България, на малките и големи компромиси, на промените в Конституцията, на несбъднатите обещания за пълноправно членство в Шенген и еврозоната. Каква бе годината от високата трибуна на Народното събрание (НС) на Росица Кирова, зам.-председател и доста често председателстващ на НС?
Росица Кирова
Как реагира тя на ежедневните скандали и нецензурни реплики от залата и от трибуната? Ще има ли ротация на 6 март догодина и смяна на министри?
„Ротацията ще се случи, България има нужда от това правителство„, категорично заяви тя и призна: „Понякога за да направиш нещо много хубаво, грешиш“.
Кирова призна, че може и да има смяна на министри при ротацията: „Може да се окаже, че има министри, около които има много ясен консенсус, че трябва да бъдат сменени, както и такива, около които има ясен консенсус, че не трябва да бъдат сменяни.
Госпожа Габриел със сигурност ще иска да оформи по някакъв начин правителството си“.
По повод многото скандали, спорове и дори физически сблъсъци между депутати е Народното събрание издаде подходът, който е възприела, когато ръководи заседанието. Но освен това тя сподели и какво й се е случило, докато седяла с колега в барчето на парламента.
Ето какво каза Росица Кирова в интервю за „Труд„:
– Как се чувствате, госпожо Кирова, като заместник-председател, а в много случаи и като председателстващ на едно Народно събрание с осем процента доверие?
– Никога не съм се опитвала да гледам на Народното събрание като събрание, което няма или има доверие сред гражданите. Аз го приемам като орган, който има определени задачи и трябва да свърши някаква работа независимо от това какви са очакванията от него и независимо от това, дали има или няма доверие сред избирателите.
Осемте процента доверие мога да коментирам по един много лесен начин – повечето хора, които нямат доверие в Народното събрание, не са стигали до урните. Те нямат право на претенции.
Състоянието на българската демокрация и на българската държава е такова заради онези, които смятат, че няма нужда да гласуват, че могат да не вземат страна, да нямат позиция. Като не си гласувал, не можеш да имаш претенции. А дали ще имаме повече доверие – зависи от самите нас, трябва да положим повече усилия, дори и грешки да правим, но да участваме.
– Според вас кое е най-голямото постижение на парламента през последните шест месеца? Сигурно ще ми отговорите, че това са поправките в Конституцията?
– Не. Най-голямото постижение е това, че въпреки всичките трудности и голямото неразбиране на много от темите, ние успяхме да издържим заедно, формации, които са доста различни и хора с различни възгледи. Защото аз не приемам депутатите само като представители на политически партии в това Народно събрание, но ги приемам и като личности.
Много от хората, които са там, направиха компромиси дори и със собствените си разбирания в името на нещо, което смятат, че е по-важно, всеки в своята посока, разбира се. И успяхме дя завършим част от задачите, които си бяхме поставили за цел, да се обединим около някои общи неща.
– Например?
– Да започнем с това, че голяма част от законодателството, свързано с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), мина през сериозни дискусии и дебати в комисиите, но бе прието. Въпреки че имаше хора с по-крайни и по-умерени разбирания за това, как трябва да трансформираме законодателството си.
Аз съм привърженик на това, че в него трябва да има стабилност, да излъчва предвидимост към онези, които искаме да привлечем като инвеститори, да не се променя всеки Божи ден. Въпреки това имаше моменти, в които съм подкрепяла определени законодателни промени с ясното съзнание не само да ни запазят като цяло, а и да изпълним определени ангажименти по ПВУ.
Изобщо не коментирам това кой ги е поел, трябвало ли е да ги поеме – те са факт и имаме някакви срокове, в които трябва да влезем и максимално бързо да се възползваме от възможностите на този план, защото са важни за българската икономика, която не е в състоянието, в което ни се иска да бъде и трябва да ѝ дадем инжекция.
– И все пак имаше закони, които приехте и дето се вика, преди още да бъдат обнародвани, ги променихте…
– Да, имаше подобни моменти специално по отношение на енергетиката, санкциите, свързани с Украйна. Много е сложен проблемът, наистина. Понякога за да направиш нещо много хубаво, грешиш. Важното е да имаш волята да го поправиш.
Но едновременно с това голяма част от противоречията, свързани с подобно законодателство, показват разликата между политическите формации, включително и между лидерите им. И това, че успяха да изгладят различията, включително и последните поправки за дерогацията показва, че има някаква надежда и бъдеще, към което можем да погледнем.
– Като вносители на всички законопроекти са подписани лидерите Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков и Асен Василев. Това си е пар екселанс коалиция…
– Съгласна съм. Независимо от начина, по който някои наричат управляващото мнозинство, както аз го наричам. Според мен това е правилно.
– Христо Иванов го нарече „Оркестър без име“…
– Той има чувство за хумор, приемам това име. Но е важно този оркестър да свири в синхрон, да може да изпълни правилно примерно симфония номер девет или онова произведение, което е решил. Да не дразни слуха и сетивата на българите.
– А кой е диригентът на този оркестър? Или са много?
– Аз не смятам, че има точно диригент, но смятам, че има един алгоритъм, по който се вземат решенията, по който разговарят. Между другото, сградата на парламента, в който сме в момента (б.а. бившият партиен дом) даде тази възможност на лидерите на политическите формации да могат да сядат и да разговарят в нормална обстановка, защото представителната прекрасна сграда на Народното събрание, която всички ние изключително много харесваме, не даваше възможност за това да има достатъчно комуникация…
– Сега и далеч от „досадните“ журналисти…
– Това е различен проблем. Аз смятам, че на тях и в момента им се дава възможност, съжалявам обаче, че те не могат да имат свободен достъп в цялата сграда, но това е направено по съвсем други съображения и е технически въпрос, който трябва да бъде решен.
– От времето на Стефан Савов журналисти за първи път не се допускат в кулоарите на парламента…
– В старата сграда имах случай, в който бях седнала в барчето да се видя с колега и един журналист започна да ме снима с телефон, сложен на една стойка. Аз смятам, че дори и политиците са хора и имат право на личен живот и нормални човешки контакти, а те ни бяха отказвани.
Всеки един журналист може сега при покана от някой депутат да се разходи в кулоарите и да направи среща на някое спокойно място за интервю. Това е технически въпрос и смятам, че ще се реши от ръководството на Народното събрание. Той бе поставен на председателски съвет, на който участват освен председателя и заместниците му, и лидери на политическите партии. Търси се мнозинство…
– Стана ясно, че за отсъствие от зала и заседания на комисии има наложени глоби в размер на 125 149 лева, като най-много са отсъствали депутати от ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС?
– Това е много обобщено. Отсъствията от зала са като отсъствия от работа. Съгласно правилника ни депутатите имат право да отсъстват когато са служебно ангажирани по определени причини и това се удостоверява чрез председателите на парламентарните групи.
И да не забравяме, че голяма част от нашата работа е свързана с избирателните ни райони, с хората, които представляваме. Но смятам, че един депутат освен връзката с избирателния си район трябва да изгради такава и с всички останали райони на страната, колкото и абсурдно да звучи.
Първо, той е представител на целия народ, и второ – трябва да взема безпристрастни решения и да е достатъчно добре информиран, а най-добре човек е информиран, когато е видял нещата на място и от първа ръка се е запознал с проблемите. А в статистиката са отразени тези, които са отсъствали без причина и носят своята отговорност за това – удържа им се от заплатата.
– А какво става с парите, събрани от глобите?
– Остават в бюджета на Народното събрание и се разпределят за други дейности или се прехвърлят за следващата година. Това е счетоводна технология.
– Има наложени 51 наказания на депутати за тези шест месеца – забележки, порицания. Изгонване от залата имаше ли?
– На практика не. Ще ви кажа моят подход, който съм възприела, когато ръководя заседанието. Мъжете, които ръководят заседанията като председателя Росен Желязков и зам.-председателя Никола Минчев са усвоили много правилно техниката да не чуват всичко, което се подмята от залата. По този начин те щадят и себе си, и аудиторията.
Аз имам различна емоционална окраска. Първо, защото съм жена и второ, защото смятам, че в Народното събрание е един работен процес. Ние не изнасяме представление а работим така, както би трябвало да го направим в определена фирма или предприятие. Когато води заседанието, председателстващият чува всичко, което става в залата.
Много често дребна закачки и подмятания може да се опиташ да не чуеш, защото реагирайки, ти подхранваш следващи такива. Това го усвоих във времето. Но има и такива подмятания, които са откровени груби и не могат да бъдат подминати, които остават в протокола и в стенограмата и няма да направят добро впечатление на бъдещите поколения. Те заслужават реакция.
Много пъти се опитвам да обясня на народните представители, че аз не мога да предвидя дали това, което някой изказва от трибуната като свое мнение. Те ми казват – прекъснете го, той лъже. И започват едни процедури по начина на водене.
Опитвам се с усмивка да подмина и такива изказвания, които ме засягат. Приемам го малко по-философски, защото смятам, че трябва да се запази спокойствието в залата и да се върнем към онази работа, за която сме изпратени там.
– От трибуната се чуват недопустими цинизми и вулгаризми, госпожо Кирова!
– Може би част от тях са избрани за народни представители именно заради тези думи. Това иска да чуят от тях техните избиратели.
Начинът, по който такива хора говорят от трибуната или подвикват от залата, говори много лошо за самите тях. Думите, които използваш за други, говорят за самия теб, за начина, по който възприемаш света. Много често хората, които не говорят истината, обвиняват всички останали, че не го правят, защото те имат своя собствен пример пред себе си.
Не смятам, че трябва да им бъда коректор, аз се опитвам да ги накарам да се държат малко по-любезно един към друг. Все пак е имало представители на всички политически партии, които са се държали грубо, след заседанието да идват и да се извиняват. За което им благодаря.
– Януари и февруари ще минат под знака на ротацията, която трябва да стане на 6 март. Предстои ли нещо много важно в парламента дотогава?
– Има още доста законодателни предложения, по които трябва да се работи. Но аз се надявам, че следващата сесия на Народното събрание ще бъде по-лежерна, ще си даваме малко повече време да мислим, технологията ще бъде по-изчистена.
Не съм привърженик на това да се работи по 12 часа, както често се случваше в последните шест месеца. Умората казва своето и тогава се допускат и грешките, за които говорихме.
– Ще се случи ли ротацията? Какви са настроенията?
– Смятам, че ще се случи при ясни правила, които ще бъдат изведени през следващите два месеца. И ще се случи само поради една единствена причина – България има нужда от хоризонт, който дава това правителство.
Не трябва да се потапяме отново в спиралата на поредните избори, които възпроизвеждат един и същ резултат. Нови избори не са нужни на България.
Много често хората ми казват – леле колко сте невъзпитани в това Народно събрание, как се обиждате… Аз съм убедена, че това е така.
Народното събрание е абсолютно огледало на българското общество в момента. То е извадка на това какви сме ние и ако виждаме грешка в народните представители, трябва да се обърнем към себе си и да си дадем сметка, че самите ние сме такива. Трябва да се образоваме повече, да се научим за бъдем по-толерантни, по-взискателни първо към себе си.
– Набелязани ли са вече министри за смяна при ротацията?
– Това тепърва стои като разговор. Но това не е изключено, защото може да се окаже, че има министри, около които има много ясен консенсус, че трябва да бъдат сменени, както и такива, около които има ясен консенсус, че не трябва да бъдат сменяни.
Госпожа Габриел със сигурност ще иска да оформи по някакъв начин правителството си. Но да видим какво ще ни предложи утрешният ден.
– Какво си пожелавате за 2024 година?
– Нека дойде отново мирът, който започнахме лекичко да забравяме.
Коя е тя?
Росица Кирова е родена е във Видин, завършва английската гимназия. На 15 години участва във Втората международна детска асамблея „Знаме на мира“.
Завършва английска филология, специализира маркетинг, след което животът я тласка в частния бизнес.
Има две деца – дъщеря и син. През 2000 г. се завръща в родния си град и не ѝ харесва какво се случва в него – в момента е най-изостаналият в икономическо развитие.
Затова през 2015 г. е кандидат за кмет на Видин от коалиция „Единни за промяна“. Печели на първия тур, но на втория всички останали се обединяват срещу нея – БСП, ГЕРБ, ДПС.
Депутат е от ГЕРБ в 45, 46, 47, 48 и в 49-то НС. Бе зам.-председател на 46-ото и сега на 49-ото НС.
