Доц. Андрей Чорбанов към здравния министър: Искате да превърнете хората в ковид-зомбита, но няма да стане!

Аз не съм герой в дома си, Уважаеми г-н Министър, няма и да стана. Аз съм Андрей на улицата, в лабораторията си, на протеста и навсякъде, където Вас ви няма.

Днес е Андреев ден. Празникът на Св. Андрей Първозвани. Първият апостол, последвал Исус и единственият, който никога не се отрекъл от него.

Андрей е християнско мъжко име и означава мъжествен. Идва от старогръцкото ανήρ (анер) – „мъж“, чийто генитив е ανδρός (андрос) – „като мъж“, „мъжки“. Името Андрей идва по нашите земи с християнството. Няма по-мъжко име от това. Само че същото това име задължава много тези, които го носят. Те повече от всички трябва да бъдат мъже тогава, когато страхът и отчаянието вече се вижда в очите на всички останали.

Знаете ли вие колко е трудно да бъдеш мъж, когато малцина са зад гърба ти, отстоявайки правото на нормално съществуване, свободно мислене и право на радост.

Да, именно правото на радост ни бе отнето. Едни хора с каменни физиономии и с мрачни изражения ни обясняват всеки ден, че трябва да сме съпричастни с всяка горест, тъга и болка на всеки, пострадал по някакъв начин от вируса.

Нямали сме емпатия, били сме егоисти, не ни пукало за близките на загиналите и прочее неща, за които на никой не му е хрумнало, докато си е правил налудничави планове за тази година. И затова нямаме право на радост, защото на ТЯХ не им харесва да се радваме.
Каква перверзия се крие зад всичко това.

Казват ви го хора, уплашени до смърт за незначителния си животец, радващи се на параноята и неандертализма в свободното четене на безумни четива от интернет.

Казват го хора, пипнали до смърт удобните си административни длъжности, чудещи се как да угодят на властта /която и да е власт/ и да го играят само на сигурно.

Казват ви го хора, които през живота си не са направили дори едно добро дело, но сега го изискват от Вас безапелационно. Хора, с болна амбиция за доказване на глупави комплекси в чумавото време.

Същите тези хора пет пари не дават за невинните жертви на катастрофи, при които пияна, лумпенизирана или дрогирана маймуна убива случайни хора. Никой не ходи под прозорците им или в интернет-профилите им да ги ругае и заплашва.

Никой не е отишъл да линчува или набие престъпниците, изнасилили и убили невинни хора по улиците, домовете им.

Никой не се е заинтересувал как живеят старците, които ни призовават да спасим, заключени по мазетата.

Никой не се и интересува как може да даде 5 лв по програма на Уницеф, с която да закупят стандартните БЦЖ ваксини, за да спасят поне един от всеки 5 500 души, умиращи всеки ден от туберкулоза.

Всички тези алчни, озлобени, осквернени и уплашени до смърт хора искат да ги спася от заразяване, като се скрия в мазето си, ходя маскиран като муджихидин по улицата и не влизам в кафене или ресторант.

Всеки тарикат, построил си къща с източено ДДС, купил си електрическа кола Тесла, телефон за не знам си колко хиляди или нагнездил се на длъжност, която няма право да заема изведнъж се присети, че останалите трябва да бъдем солидарни с неговите страхове и да пазим животеца му. Само че кой от тези хора е солидарен с вас, уважаеми?

С вашия живот, трудности, мъки? Кой?

Това си е моят живот, моята свобода и моята съдба. Ако искам ще живея, ако искам ще умра, това е свободата, която имам. Никой не може да ми вмени, че бидейки здрав мога да убия друг, защото мога да му прехвърля вирус, срещу който той не е защитен. На никого в дома не ходя неканен, затова и всеки страхуващ се трябва да намери начин и хора, сред които да се страхува и да намира упование.

Най-добре е да го стори у дома, за да можем ние, простосмъртните да продължим да живеем сред други като нас.

Ще пожелая на всички Вас, другите хора, да намерите вашия Андрей, Андреевците сред Вас и всичко, които те могат да ви донесат.

Бъдете смели, не се оставайте на отчаяние. Винаги ще има поне един Андрей, който няма да се е отказал. Бъдете и вие един Андрей.

Ще поздравя с днешния празник другите трима Андреевци от сем. Чорбанови, както и всички, носещи това мъжко име.

ПРИКАЗНА ПОЕМА
Интродукция
Мислих, мислих и реших,
май във теб съм влюбен;
Даже мъничко сгреших
в избора си труден.
Чаках, чаках – и какво,
Змея те открадна;
Аз пък питах се – Защо,
в лапите му падна.
Свършиха ли в този ден
Ябълките златни,
Та решил е Той от мен
много да си пати.
Екшън
Със триглавата ламя
тръгнах да се бия;
Там – в далечната Земя
тебе да открия.
Рицар страшен съм – нали,
с броня от стомана;
Много ще го заболи
Змея като хвана.
Мила моя, не тъжи,
аз ще те намеря.
Само малко потърпи,

дай ми малко време.
Змея като разбере,
кой ще го убие,
в дупката ще се завре,
вечно ще се крие.
Пак съм яхнал Росинант,
бягайте далече,
Моя меч ще е гарант,
че ще бъда вечен.
Аз съм рицар, който в бой
никога не пада;
Аз съм вечния Герой,
и не знам пощада.
Бягат змейове от мен,
вдън земя се крият;
ще проклинат всеки ден
щом веднъж ме видят.
Вчера, днес, а утре пак,
Армия ме чака,
Дон Кихотовци – след мен
тръгвайте в атака.
Ние пак ще победим
Змейовете страшни.
Сто Принцеси да спасим,
без да се изплашим.
Мила моя, някой ден
пак ще бъдем двама;

Даже малко уморен,
ще си моя дама.
Знамето в ръка съм взел,
Росинант ме чака;
Своята съдба поел,
с меча във атака.
Заключение
Змейовете всеки път
Аз не побеждавам,
Но кълна се – всеки път
Пак ще се сражавам.
Даже да не победя –
боря се до края;
Даже много да сгреша –
ще ти го призная.
Затова съм Дон Кихот,
Затова съм вечен;
В този или друг живот,
Любовта е вечна.
Post Scriptum
Имай ме за цял живот,
нежно се засмей,
Нощем аз съм Дон Кихот,
денем съм Андрей.

Доц. Андрей Чорбанов 

Фейсбук