Днешното правителство на България има много остра нужда от някакъв пропаганден успех.
Евентуалната загуба на Демократическата партия на президентските избори в САШ ще сложи край на хубавото време за ПП.
Така анализира ситуацията от последните работни дни на изтичащата година историкът Валентин Вацев.
Според него „геополитическият вектор изисква България да е готова да воюва през 2024 г.“
– Каква беше 2023 г. и каква година да очакваме, г-н Вацев?
– Има няколко тенденции, които ще се разгръщат през идващата година – упадъкът на политическата система и на системните партии, невъзможността на правителството да управлява, както досега. И разбира се, геополитическият вектор, който изисква България да е готова да воюва през 2024 г. През следващата година тенденциите от тази година ще се разгърнат, докато станат очевидни за всички.
– Един анализ предполага да гледаме „по-отвисоко“, но все пак не може да подминем без внимание това, което видяхме по темата „Шенген“ в последната седмица на 2023. Премиерът Денков преди три дни наду фанфари за „безспорен успех“, после сви знамената, а вчера дойде новината за „частичен“ Шенген. Това успех ли е?
– Днешното правителство на България има много остра нужда от някакъв пропаганден успех. Аз разбирам, че пропагандата е важна, но когато цялата ти дейност се сведе до търсене на пропагандни поводи за радост, тогава си изключително зависим от тенденциите. Разчитането на пропагандни ходове е белег на политическа слабост, издава неспособност да се планира обективно предстоящото бъдеще.
Стана ясно, че хем са ни приели в Шенген, хем не са ни приели – така че радостта била преждевременна. Правителствени и околоправителствени кръгове са чакали момента да обявят, че най-после сме в Шенген и това е велика победа на актуалното правителство. Великата победа не се появи, твърде преждевременно бе оповестена. Сега виждаме в действие класическото определение за политически гаф. Още повече, че българското общество все още не е напълно сигурно, че Шенген е светлият идеал на нашето развитие. Аз лично се съмнявам, че от Шенген ще има голяма полза. Да, някаква полза ще има, но и ще стане причина в България да се концентрира огромно количество мигранти.
– Австрийският вътрешен министър обяви в петък, че е постигната договорка между България, Румъния и Австрия за частичен Шенген срещу „приемане на бежанци, предимно от Сирия и Афганистан“. Това възможно ли е?
– Ако е вярно, че България се е съгласила на въздушен Шенген срещу приемане на афганистанци и сирийци, това е свинщина! Това е абсолютно унизително и опасно за България, тези хора наистина не се съобразяват с нищо, освен със своите господари в посолството. Това е капката, която прелива чашата. Интересно е как ще реагира ГЕРБ, как ще реагира ДПС – ДПС говори за идеален евроатлантизъм, хайде да видим как ще стане това.
Парламентът трябва задължително да се произнесе по този въпрос, защото той засяга националната сигурност. Трябва да има парламентарно становище и то в реално време – не след месец. Защото това засяга много дълбоко националната сигурност. Възможен вариант, следствие от това решение е да не може да се живее вече в България. Да се създадат около София гета, където български гражданин няма да може да отиде, защото ще е опасно.
Австрия решава един от проблемите си и, за да успеем да минем под процепа на вратата нашето правителство приема абсолютно невъзможни искания. Те са достойни за вот на недоверие! На българите се готви смъртоносна клопка – това е достатъчна причина за вот на недоверие.
– Както ни учи историята, случва се това, което може да се случи. Вие представяте ли си как в България се концентрира огромно количество мигранти? Аз не си представям такова нещо, те просто ще избягат. Ние в лагери ли ще ги концентрираме?
– Ние просто не знаем какво да ги правим. Няма построени лагери. За това няма бюджет, няма готовност, няма управленска активност по тази линия. Най-вероятно ще стане това, което казвате – мигрантите ще се закрепят временно в България, изчаквайки удобния момент да избягат на по-удобни места. Но така или иначе, приемането ни в Шенген ще засили мигрантския натиск, а ние не сме готови да управляваме този натиск. По Шенген сигурно ще има развитие в първите месеци на следващата година, трябва да имаме търпение да почакаме. Но това, което сега може да се каже е, че днешното българско правителство изключително зависи от пропагандни радости и феномени. За сметка на управлението.
– Някой ще понесе ли отговорност за този гаф, който ни създава дипломатически проблем? Дипломацията обича тишината, а не шума.
– Не, разбира се. В България стана неудобно дори да се пита кой носи отговорността. Обективно, отговорността е колективна, тя е деперсонализирана. Колективна дейност на политическия елит.
– В четвъртък обаче видяхме различни действия от страна на този политически елит. Премиерът Денков би барабана, но после Бойко Борисов наби на всички канчетата – в качеството си на председател на външната комисия в парламента, свика на заседание по темата Шенген, на което дойдоха премиерът и вицепремиерът. Това не бе ли елегантен опит от негова страна да посочи къде е отговорността?
– Точно така е. Бойко Борисов е интуитивен и импулсивен политик. Той остро усеща реалностите на политическия процес и се опитва във всяка извивка на политическата линия да извади някакви ползи или да минимализира някакви щети. Това, което стана, е опит да се отклони отговорността от ГЕРБ. Но отговорността е колективна.
– С какво ще запомним 2023 г. във вътрешнополитически план – с промяната в конституцията, с разрушаването на Паметника на Съветската армия – 30 години, след като Столичният общински съвет е взел решение за това?
Разрушаването на паметника истеризира допълнително българското общество. Аз вече говорих за това – това е паметник на армия, която вече не съществува. Той слави една победа, от която Русия се отказа през 90-те години. В България това обслужи болните амбиции на неколцина пещерни русофоби.
Разрушаването на паметника е опит за управление чрез болезнени убождания. Това беше поведение на окупационна власт – няма значение какво ще каже обществото, важната е нашата воля. И след това ще празнуваме с много специфични торти победата си. Това е знак, че управляващият днес България политически елит е не толкова български, колкото българянски. Той е от окупационен тип, държи се с населението като с подчинен народ и разчита на пропагандни удари и ходове.
Но до голяма степен разрушаването на паметника послужи за отклоняване на общественото внимание от други много важни неща. Корекцията на българската конституция според мен беше напълно ненужна, но там стана нещо важно, там се прие нещо изключително важно – концепцията за двойното гражданство. Това е изключително важно, изключително опасно решение на актуалните управляващи в България, което ще доведе до много тежки последици, особено в близко бъдеще.
– Решението за двойното гражданство не целеше ли да даде със задна дата индулгенция на Кирил Петков, който преди да стане премиер, излъга, че се е освободил от канадското си гражданство?
– С позволението на двойно гражданство за депутати и министри българският политически елит ще стане по-зависим от външни решения. Двойното гражданство ни очаква. Знае се, че в много части по света, където управляват американските посолства, е приета практика държавният глава и значима част от политическия и управленски елит да са хора с двойно гражданство. Това дава възможност за директно управление на политическия процес по ръчния метод.
В България аз предвиждам да има една вълна от украински граждани, които ще имат време да подадат заявка за българско гражданство и оттук – нататък като двойни граждани ще могат да станат и депутати, и други от управлението. Втората възможност е двойногражданствени български турци да дойдат и да обслужат проекта на Доган за превръщане на ДПС в първозначима политическа партия. Проект, в който аз не вярвам.
– Очаква ли ни нова стабилност? Докато управляваше Борисов, животът беше предвидим. Очаква ли ни нещо подобно със сглобката – без предсрочни избори, излишни турболенции, макар и с всекидневни скандали между участниците в управлението?
– Не, никаква стабилност в никакъв смисъл не може да се очаква за идващите няколко години. По-скоро ще продължи тенденцията от тази година – че управлението ще бъде турболентно. Тази турбулентност идва от вече очевидния факт, че българският политически дневен ред е геополитически. Войната е турбулентен процес. Ние ще зависим от турбуленцията на високата геополитика, там нещата вече са се подредили. Ние навлизаме все по-дълбоко в геополитическия дневен ред на Балканския полуостров и на войната на украинска територия.
– На практика вие доказвате тезата, че днешният елит е стабилен, защото е безалтернативен – в него никой друг няма да проникне.
– Те са нестабилни в най-важната част. Българският политически елит е в дълбок исторически упадък. Това е, което се разгръща. Този процес на политическо гниене ще се разгърне докрай в следващата 2024 г. Системните партии в българската политическа система са в дълбок упадък – това засяга БСП, която все не може да прихване политическата активност, това засяга ГЕРБ като наследник на българската десница от миналите десетилетия.
ГЕРБ в момента има проблеми с политическата си идентичност – те плащат много голям данък на своя политически съюз с политическите си противници ПП – ДБ и това непременно ще се отрази на всички бъдещи избори. И ДПС е в историческа и политическа криза, заради проекта Доган за превръщането на ДПС в главен фактор, в нещо, което да представлява политически защитен пояс срещу влиянието на Турция в България. Но ДПС е партия замислена и строена в друга политическа епоха.
Такива преобразования в системни партии са на ръба на възможното. И това, че системните партии в България не могат да решат системните си проблеми, следват много важни неща. Че целият политически живот ще бъде кризисен, турбулентен, спазматичен.
– Ще се родят ли нови партии от този упадък, за който говорите?
– Да, това е естественият ход. Първите белези на тези тенденции ще се проявят още следващата година. В ляво, това е вече действащата малка партия „Левицата“. Тя проходи успешно. Другата партия, която ще бъде ляво – патриотична формация и за която се говори повече, отколкото са фактите – е партията около президента. Тук предпочитам да изчакам и да видя какво ще стане. Но е сигурно, че политическа активност в ляво ще има и тя ще произтича точно оттам – от действията на днешния български президент и на неговите съмишленици.
– Ще ви напомня, че мандатът на Радев изтича на 21 януари 2027 г.
– Точно така. Но той не е длъжен да участва начело на тази партия. По-скоро ще бъде централа, която ще захранва с инициативи и с пропагандни послания новата лява партия. Разбира се, бих предпочел да почакам тя да се появи. Но ляво движение ще има, затова има символи и сигнали.
„Възраждане“ трябва да кажат те лява партия ли са или са десни.
Подобни процеси ще протекат и в дясно. Около ГЕРБ се вижда идеята партията да се преобразува от дясно-либерална в дясно- консервативна. Авторите на тази идея са прави. Това действие би я закрепило. Но за мен тази идея е много трудно осъществима, аз не разбирам как може да стане това.
– ГЕРБ е партията на Бойко Борисов. Как може да бъде консервативна или либерална?
– Да, в смисъл, че Бойко Борисов като индивидуално лице представлява програмата и идейния смисъл на тази партия. Това е държавна партия, партия на властта, която имаше задачата да разпределя финансовите потоци, които текат от Европа към България. Не съм сигурен, че тази партия може да продължи без Бойко Борисов. Те ще изпаднат в дълбока криза.
– Възможен ли е въобще ГЕРБ без Бойко Борисов?
– По-скоро не. Ако те успеят да преминат от дясно-либерално към дясно- консервативно, проблемът с Бойко Борисов ще бъде решен автоматично. Бойко Борисов е пластичен политик, той може да приеме всякакви идеологии, стига да гарантират успех на тази партия.
– Защо забравяте „Демократична България“?
– Защото това не е партия, това е политическа секта. Тя може да съществува в политиката само заедно с някой друг. Те наследяват по някакъв начин СДС и всичките проблеми на СДС. Те идеологически са много вехти, имам предвид техния антикомунизъм. ДБ не случи на идеология, десен радикализъм – да, но все пак трябва да има и програма. Антикомунизмът не може да бъде пълноценна програма за дълго съществуване. Това е партия от еднократен тип, която може да работи два – три сезона и толкова. Антикомунизмът може да се наблюдава в идейния багаж на една партия, но, ако това е основен стълб – това не е партия, а е радикална секта, която може да добрува в политиката заедно с някой друг или по-точно на гърба на някой друг и с огромна подкрепа от някое посолство. Но това не е нещо дълговечно, това е ситуационно.
– През 2024 г. предстоят избори в 70 държави. В Европейския съюз ще избираме Европейски парламент. Президентски избори има в САЩ и в Русия, предстоят парламентарни избори в Тайван. Как всичко това ще се отрази на живота ни? Възможно ли е да го променят напълно?
– Напълно нищо не може да се промени от избори през една година. Но тези избори ще дадат видима реализация на трендовете, които владеят света днес. В европейските избори, например, ще видим окончателно разпадане на социално – либералната политическа тъкан и появата на нови леви и нови либерали. Това означава, че досегашните баланси в ЕП ще бъдат окончателно разрушени, затова те са толкова важни за нас. Руските избори ще закрепят ръководството на Путин над Кремъл през следващите няколко години. Американските избори ще променят целия пейзаж в Европа и света. Очаква се с все по-голяма степен на вероятност демократите да загубят властта. Първото пряко следствие у нас на загубата на Демократическата партия ще бъде това, че ще сложи край на хубавото време на ПП. ПП е клон на американската Демократическа партия, без да е партия. ПП е по-скоро идейно течение, което клонира някои тенденции и зависимости в партията на американските демократи – тя е сложна партия, която има няколко крила. Едно от тези крила беше клонирано в България и беше наречено „Продължаваме промяната“. Усилията да се „продължи промяната“ ще спрат като неефективни при загуба на демократите в САЩ.
За Съединените щати загубата на демократите ще означава, че САЩ ще преминат от радикален експанзионизъм, каквато е днешната политическа линия на Белия дом и на Държавния департамент, към обикновен и ефективен изолационизъм – това ще бъде много голяма крачка по пътя на прехода от еднополярен към многополярен свят. Което пък е главното съдържание на епохата. Според мен в края на идващата година ще победи американският изолационизъм – това е едно старо идейно течение, през по-голямата част от историята си Съединените щати бяха изолационистка сила.
А що се отнася до България, ще се повтори случаят от края на 90-те години, когато СДС правеше всички сили да се сближи с американските демократи, а те от своя страна загубиха властта. Това причини много големи проблеми на тогавашното СДС, което междувременно е изтекло в историята. Така че президентските избори в САЩ ще предизвикат много големи промени в българския политически пейзаж.
Изключително важни за света са и изборите в Тайван, те са през януари. Има много голяма вероятност Демократическата прогресивна партия на Тайван, тя е проамериканската партия, да загуби. И да спечелят прокитайските партии – Народната партия на Тайван и дясната Гоминдан, която има чудесни отношения с Пекин.
– Въпреки че едно време точно китайските комунисти изгониха Гоминдана на острова.
– Точно така. Сега ще настъпят обратни процеси. Топлите отношения на Гоминдана с пекинските комунисти не са отсега. В Пекин основателно очакват победа без война. Ако това не стане, шансовете за война ще бъдат реални, а това на свой ред означава, че САЩ ще трябва да пренасочат своето внимание и своите ресурси в тази посока, отделяйки сили от Украйна и Близкия изток.
– Като се има предвид, че огромна част от световната търговия минава през Южнокитайско море, ние трябва да палим свещи да не избухне още един въоръжен конфликт, защото това със сигурност ще означава за Европа огромно поскъпване на всичко, за което се сетим.
– И затова 2024 г. ще бъде много сложна и много трудна, особено в икономическо отношение. Да не забравяме и ситуацията в Червено море.
– Засега нападенията на хутите приличат повече на ухапване от рояк комари – неприятно, но не и животозастрашаващо. Все пак повечето танкери не са тръгнали да заобикалят Африка, избягвайки Червено море.
– Но има такава тенденция – да се обикаля Африка. Ако това продължи, а не виждам какво може да го спре, това ще се насложи с тенденцията за усложняване на корабоплаването в Южнокитайско море. Т.е. още един фактор, който ще засили сложностите в икономическия живот, включително и в България.
Но искам да се върна на руските избори, които са много по-близо да нас.
Около президентските избори ще се провъзгласи от руските медии една очевидна истина, която обаче на този етап функционира неофициално. Това е разбирането, че Русия воюва не с Украйна, а с цялото НАТО плюс Съединените щати. И твърдението в този дискурс ще бъде разбирането, че руските въоръжени сили успешно противостоят на обединения потенциал на НАТО.
Тогава и в България ще трябва да се признае официално, че реалният конфликт не е между Русия и Украйна – няма смисъл мечката да бие котката. Реалният конфликт е между Русия и НАТО и че ще стане ясно, а това ще бъде голям успех на руската пропаганда – че битката не е за територии, макар че се воюва на територии, че битката е за промяна на глобалната архитектура на сигурността и за връщане на НАТО в 1997 г.
По този начин може да се верифицира тезата на проф. Дарина Григорова, която успя да ядоса много хора с твърдението си, бе България също ще бъде денацифицирана. Връщането на НАТО в 1997 г. е смъртна опасност за ръководството на НАТО, те не са готови да извършат това, но ако загубят противопоставянето с Русия – това ще бъде реалност. Така че и от Русия са се задали предизвикателства – за целия съюз НАТО. Аз очаквам висока степен на разбирателство между Путин след изборите и Тръмп или някой от партията на Тръмп във Вашингтон. Съединените щати могат да направят крачка назад и в страни.
– Аз не мога да си представя как НАТО обявява, че е загубила война.
– Аз също не мога да си го представя. И затова никога няма да го обявят. Но такава е реалната цел на руското ръководство – не да се завземе Украйна.
– И какво означава това за нас?
– Това означава, че това правителство става все по-неуместно. Казах вече – то залага на пропагандни удари, а не на реален управленски процес. То ще има задача в един военно-временен процес – когато стане необходимо, което е много вероятно, България да участва във война НАТО – Русия. Защото в момента конфликтът НАТО – Русия е фактически, но не е юридически. Когато се премине от фактическо в юридическо състояние, България ще бъде принудена от днешните управляващи да се ангажира със съответните действия. И тогава ще стане ясно каква е истинската природа на това правителство. Сега то изчаква докато стане необходимост да се изпълняват заповедите на Пентагона – вкарването на България във война с Русия – с доброволци, в „коалиция на желаещите“ (в нея България ще бъде от първите, ако не и първа).
– Да се надяваме, че това няма да се сбъдне и звездите ще подредят нещата по по-мирен начин.
– Аз също се надявам, но 2024 г. все пак ще бъде политически турболентна година, ще ни трябват всичките ни нерви и цялата ни издръжливост, за да я изкараме.
