Както отбеляза проницателният автор Хънтър С. Томпсън, „Когато нещата вървят странно, идва часът на странните хора“. Безспорно странно е положението на Великобритания, където Лиз Тръс, сочена за кух и лишен от дарба премиер-министър, е аут и за малко да бъде заменена от нейния също толкова кух предшественик Борис Джонсън.
Подобна странност обаче не е чужда и на американските политици. Индикатор за това колко странен е станал Вашингтон е явният интерес към неотдавнашното предложение на генерала от запаса Дейвид Петреъс Вашингтон и неговите съюзници да се намесят в продължаващия конфликт между Москва и Киев.
Според Петреъс, военните действия, които той застъпва, няма да бъдат интервенция на НАТО, а ще бъдат „мултинационални сили, водени от Съединените щати, не като сили на НАТО“. С други думи – мултинационални сили, водени от Съединените щати по иракския модел, съставляващи сухопътни, въздушни и морски сили.
Петреъс не обяснява защо е нужна американска военна акция. Но не е трудно да се отгатне. Интервенцията е замислена, за да спаси украинските сили от поражение и потенциално да принуди Москва да преговаря при условията на Вашингтон, каквито и да са тези условия.
Разбира се, цялата работа изглежда странна, но предложението на Петреъс не трябва да се отхвърля. И не защото военната експертиза на Петреъс заслужава внимание – не тя не заслужава. По-скоро се нуждае от коментар, защото Петреъс никога не би направил такава препоръка, освен ако не е бил принуден да го направи от влиятелни фигури във Вашингтон и Уол Стрийт. И както Джефри Сакс казва – глобалистите и неоконсерваторите явно искат директен въоръжен конфликт с Русия.
Независимо от тези съображения, предложението на Петреъс потвърждава две важни предположения:
Първо, гибелното положение на украинските въоръжени сили. Без чуждестранните бойци и полските войници, биещи се в украински униформи, на Украйна не ѝ остава много, с което да издържи руските зимни офанзиви. Серията от украински контраатаки през последните 60-90 дни струваше на Украйна десетки хиляди жертви– човешки капитал в униформа, който Киев не може да замени;
Второ, това е единайсетият час. Руският ковашки чук, програмиран да се стовари върху режима на Зеленски в рамките на ноември-декември – или когато земята замръзне – ще разбие каквото е останало от украинските сили.
С други думи, истинското съобщение на Петреъс е, че единственият начин да се продължи животът на режима на Зеленски, е Вашингтон и неговата коалиция на желаещите да се намеси директно, преди да е станало твърде късно.
Но има един проблем. За САЩ. Защото не Вашингтон, а Москва в момента може да се зарадва на ескалацията. По простата причина, че Русия в момента има много по-мощни оръжия от САЩ. И ако започне военна ескалация руснаците без проблем ще влязат отново в Берлин. А САЩ няма да могат с нищо да попречат на това.
Тоест, Русия ще си върне отнетото от времената на Съветския съюз, а Щатите ще трябва да се съобразят с всяко искане на Кремъл. Това е положението.
