Заложеният дефицит от 3% в план-сметката за догодина ще доведе до нарастване на дълга и лихвите смята икономистът Васил Велев. По думите му това е един от рисковете в бюджета.
„Това води до нарастване на дълга не само в абсолютен размер. Той ще нарасне с близо 30 млрд., съответно лихвите ще нараснат 4 пъти от 652 млн. на 2 млрд. Това не е безобидно“, изчисли Велев.
Според финансиста Левон Хампарцунян България се нарежда сред страните с най-нисък дълг, но в държавните кредите се крият и други рискове.
„Има дисбаланси от типа – държавата взима кредити от външните пазари на 5% и създава индиректно условие ипотеките да бъдат на 2,5%. Това не е устойчива ситуация и би трябвало в един момент ипотеките да поскъпнат. Тези, които взимат днес, нека да бъдат 2,5% или повече, но трябва да бъдат готови, че в един момент ще платят малко повече“, заяви Хампарцумян.
Според Васил Велев добрата новина е, че доходите значително изпреварват инфлацията.
„За трето тримесечие ние сме вторите по ръст на разходите за труд в ЕС – 15,8% втори след Хърватия“, уточни Васил Велев.
Инфлацията за ноември обаче е 5,5% – два пъти по-висока от тази в Ерозоната. Според икономиста именно това ще се окаже препъни-камък към приемането на евровалутата.
„Ние няма да отговорим очевидно на изискванията по отношение на инфлацията. Времето е много малко, февруари трябва да се поиска съответното становище и то да излезе до средата на следващата година“, допълни Велев.
Очаква се през май да стане ясно дали датата за влизането ни в Еврозоната ще бъде през 2025г. или ще бъде отложена отново.
