Еврото няма да смени българския лев поне до 2026 година, а най-вероятно и след това. И не само защото не покриваме редица критерии, а и понеже в тези размирни времена не бива да сменяме българския лев, който засега е единственият източник на някаква стабилност и суверенитет на родината ни.
А междувременно не покриваме инфлационния критерий, не покриваме критерия за бюджетен дефицит и е много вероятно ако предложим емисия 10-годишни държавни ценни книжа, или облигации, лихвата по тях да е толкова висока, че да се отклоним и от критерия за лихвена стабилност. Това последното е много вероятно, след като само за седмица (от миналия понеделник до онзи ден) лихвата по 4-годишните държавни ценни книжа се покачи с половин процентен пункт, коментираха икономисти.
Разбира се винаги можеха да ни приемат в Еврозоната с политическо решение. Но Брюксел се уплаши от нас. И правилно. Нашият народ не приема много от „ценностите“ на Еврокомисията.
Хърватска влезе в еврозоната, защото се отклоняваше съвсем малко повече от ограниченията на критериите и дали от политически съображения, или от нови разбирания за експертност, правилата бяха разтълкувани във философския, а не в буквалния си (номинален смисъл), което й отвори вратите. При нас отклоненията са в пъти по-големи.
Едно от нещата, които тревожеха през изминалото лято и още повече по време на предизборната кампания, беше мълчанието на партиите, които принципно са против въвеждането на еврото. Това можеше да се тълкува като капитулация и осъзнаване, че не трябва да се съпротивляват. Умълчаха се обаче и експерти и политици, известни с умерените си възгледи. Които не абсолютизират противопоставянето на еврото, а смятат, че валутният съюз на този етап от развитието си би пречил на България да се развива.
Реалността са оказа друга. Така или иначе няма да приемем еврото през 2024 година, а най-вероятно и през 2026 година. Просто ще ни трябва повече от година да си възстановим публичните финанси, ценовата стабилност и предвидимите лихви, а след това да демонстрираме две години изпълнение на критериите от Маастрихт. Тогава защо политици и експерти да си докарват профански етикети като „евроскептик“, „противник на еврото“ и други подобни. Трай си, влакът ще мине и без да лягаш върху релсите. Големият проблем е как политическата класа да се върне към нормалността. Към осъзнаването, че има за задължение да решава непосредствени проблеми. Ако утре се окаже, че Русия и Гешев ги няма, примерно, защото Велизар Шаламанов и Христо Иванов са хванали златната рибка и са си пожелали тези две неща, „Да България“ и „Продължаваме промяната“ няма да имат какво да предложат. Кампаниите им почиват върху противопоставяне, защото нямат визия как се постига съзидателност. В ступор навярно ще изпаднат и БСП, които ще се окажат без своя кораб майка.
Това по никакъв начин не бива да ни успокоява, защото само подчертава задкулисните интереси, с чието изпълнение са натоварени огромен дял от парламентарно представените политически партии. За да бъдат поставени час по-скоро под натиск да се стегнат и да се захванат с проблемите на българската икономика и българското общество, трябва масирано да се повтаря, че еврото няма да бъде прието преди 2026 година. И следващите три години трябва да се посветят на преодоляване на нашите собствени проблеми – липса на инвестиции, липса на работна ръка, демографска криза, разрушена държавност.
Източник: Труд
