Страните-членки на така наречения Европейски съюз се изпокараха вчера. Някои лидери нарекоха караницата „безсънна нощ“ в Брюксел. Но всъщност тази „безсънна нощ“ е началото на края.
Защото на съвещанието в Брюксел ставаше въпрос не само за пари. Ставаше въпрос, както каза нашия финансист Мартин Заимов, за това дали Евросъюзът е подходящо място за европейските държави или – не.
Новоприетите държави зададоха ясен въпрос на господата с цилиндри и фракове. А той бе, как да издържат, без да фалират, с разрушените си от Запада икономики, щом богатите западни страни искат да намалят финансирането по така наречените европейски програми. А в близко бъдеще и да го спрат напълно.
Само на пръв поглед, ябълката на раздора беше Брекзит. Понеже с напускането на Великобритания, от бюджета на ЕС изчезват едни 80 милиарда евро за седемгодишен период. Или по около 12 милиарда евро на година. Което на практика означава, че няма пари за „европейските“ програми, с които се поддържа някаква привидна „стабилност“ на страните-членки. А като няма пари, Брюксел не може да бие фанфарите, че всичко в ЕС било много розово и цветущо.
Но това, че няма пари е съвсем логично. Защото ЕС е един огромен мастодонт, който се крепи само на няколко богати държави. Германия, Франция, Австрия, Нидерландия и Швеция. Но заради Брекзит, и заради санкциите, които Брюксел налага на Русия, дори тези богати страни претърпяха многомилиардни загуби. И сега нямат пари да поддържат „стабилната мизерия“ в останалите страни-членки.
Затова бившите социалистически страни, както и Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и т.н. излязоха вкиснати от вчерашното съвещание при богатите западни чичковци. Днес те ще продължат да се съвещават. Но отсега е ясно. Пари няма и не се предвиждат в бъдеще.
Но защо държавите в уж богатия Европейски съюз зависят като наркомани от някакви „европейски“ фондове??
Ами много просто. Когато дебелобузестите западни чичковци приемаха страните от европейския Изток в ЕС, те рисуваха розови картини на благоденствие и просперитет. Но когато държавите станаха членове на ЕС, западния капитал и западните стоки, хищнически нахлуха в тези страни, развявайки знамето на „свободното движение на хора, стоки и капитали. И разрушиха из основи икономиките на новоприетите държави. Нещо повече. Западът поощряваше мераците на местните мафиоти и олигарси да доразграбят онова, което бе останало недоограбено след тях. Така държавите рухнаха.
А икономиките на новоприетите страни развиха почти наркотична зависимост от подаянията на богатия Запад, наречени за благозвучие „европейски фондове“. Само че „богатият Запад“ се оказа, че не е чак толкова богат. И сега не може да дава пари на страните, чиито икономики разруши. А това заплашва самото съществуване на ЕС. Понеже ако Брюксел иска подчинение от страните, трябва да им плаща, за да поддържа рухналите им икономики. А щом не може да плаща, страните ще се спасяват поединично. И без да дават и пет пари за „законите“ на Брюксел.
Така, алчните западни чичковци сами се вкараха в капана, който бяха подготвили за нас. Искаха да унищожат нашите икономики. Добре, направиха го. Но понеже се водим членове на ЕС, трябва да ни плащат за да се поддържа мита за „богатството“ на ЕС. А като не могат да плащат, създадения от тях „съюз“ започва да се разпада. Все повече и все повече.
Докато накрая ще се сгромоляса с гръм и трясък.
Автор Иво Македонски, istinata.net
