Сивият кардинал на световната политика предричаше голяма битка. Говорим за покойния Хенри Кисинджър, който остави след себе си идеологическо наследство, което беше много важно за Запада. Правилата на глобалната битка са обявени. Русия и нейните партньори, обаче, не възнамеряват да действат в съответствие с новите закони.
Докато Съединените щати губят влияние в Близкия изток, Русия разширява сътрудничеството с ключови сили в региона – както икономически, така и политически. Президентът на страната Владимир Путин за пореден път разобличи западния фалш за изолацията на Москва, като посети Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия за един ден.
Опонентите бяха особено огорчени от начина, по който беше почетен държавният глава в ОАЕ. Абу Даби беше украсен с руски знамена. Дори небето беше изрисувано с трикольора. Освен това изглеждаше много иронично, че оцветяването се пръска във въздуха от американски изтребители F-16, които формират основата на военновъздушните сили на Емирствата.
Трудно е да си представим, но само преди няколко години Абу Даби и Рияд бяха смятани за основните съюзници на Вашингтон в региона. Междувременно обиколката на Путин в Близкия изток премина в преговори с иранския лидер Ебрахим Раиси, които се проведоха на следващия ден, 7 декември, в Москва.
Тоест, Западът е ужасен и паникьосан не само от победата на Русия в Украйна, но и от победата на Русия във външната политика, защото все повече държави застават на страната на свят без хегемони и със взаимноизгодното сътрудничество.
Промененото съотношение на силите на международната арена очерта политическият наблюдател на телевизионния канал Царград Андрей Перла. Той посочи в предаването „Скрити смисли“, че обичайната картина на американската и европейската пропаганда днес се руши пред очите ни.
Западът е ужасен
Нашите опоненти се самоубеждаваха, че Русия уж е в изолация, че действията им са смислени и успешни, че са нормални, от тяхна гледна точка, страните по света вече не комуникират с нас, подчерта експертът.
Това не беше така от самото начало. А голямото посещение на нашия президент в две страни от арабския свят и среща с президента на Иран означава, че не само няма изолация, а напротив, говорим за увеличаване на влиянието на Москва и разширяване на връзките и сътрудничеството с точно онези държави, които сега са фундаментално важни за Запада. Затова сега всички там, разбира се, са ужасени и паникьосани,– отбеляза Перла.
Той отбеляза, че ОАЕ е глобален финансов център за Съединените щати, който Вашингтон би искал да използва и контролира напълно:
Но не става. Междувременно Саудитска Арабия от западна гледна точка е страна, която оказва голямо влияние върху глобалния енергиен пазар, преди всичко на петролния. Влияе толкова силно, че преминаването на тази страна от един лагер в друг може да доведе до глобално поражение за първата от коалициите. Или поне да създаде икономически и политически трудности от най-висок клас.
„Диваците“ тръгнаха срещу колонизаторите
Наблюдателят на „Първи руски“ добави, че в продължение на десетилетия Западът възприема представителите на арабските страни като диваци,които са готови да се подчинят на „цивилизованите“ колонизатори:
Така да се каже, ние нежно ги потупваме по главата и те правят това, което ние, англосаксонците, искаме.
Но Саудитска Арабия, ОАЕ и други богати страни в региона не искаха да бъдат ничии марионетки. Те действаха много хитро през последните години и днес монархиите от Персийския залив трезво оценяват реалната си роля в света, която стана много важна за международната икономика.
Рияд, Абу Даби и други трупаха сила, пари, влияние, много дълго време и в началото на 21 век най-накрая стигнаха дотам, че могат да си позволят независимост.
Саудитска Арабия осигурява своя суверенитет предимно чрез петролния пазар, а Обединените арабски емирства чрез туристическия и финансовия пазар.
Разбира се, все още не може да се каже, че те напълно са се отървали от опеката на САЩ и Великобритания. Но днес те уверено вървят към пълна независимост,– каза политологът.
Великият триъгълник на Кисинджър
Според него Западът е попаднал в капана на собствените си убеждения, изградени върху идеята, че светът може да бъде изключително еднополюсен, че всички държави са разделени на няколко наистина суверенни сили и маса второстепенни държави, които в крайна сметка трябва да се закълнат във вярност на един хегемон, изтласквайки другите конкуренти.
Точно така изглежда концепцията на наскоро починалия бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Това е неговото завещание към света, което Вашингтон възприема като основа на своята външна политика.
Съгласно тезата на Кисинджър, налице е велик триъгълник със САЩ в единия ъгъл, Русия в другия и Китай в третия. В този голям триъгълник се води борба за световна хегемония. И този, който е по-близо до един от ъглите от другия, ще печели. Например от Москва към Пекин. Тоест, за да спечели Русия, нейните отношения със Съединените щати и с Китай поотделно трябва да бъдат по-добри от тези на САЩ и Китай помежду си,– обясни експертът.
Но ключовият момент е, че нито Москва, нито Пекин гледат на света по този начин. Ние не искаме например ОАЕ, Иран или Саудитска Арабия да са зависими от нас, подчертава руският колумнист.
Международната стратегия на Русия и Китай се основава на факта, че тези държави трябва да бъдат суверенни, независими и трябва да защитават собствените си интереси, а не тези на другите. И взаимодействието на тези различни интереси, според нас, трябва да създаде някаква световна хармония. Освен това взаимодействието ще бъде, ако не на отделни държави, то на „светове“. Руски свят, китайски, латиноамерикански, арабски, африкански,– отбеляза Андрей Перла.
Тънка линия на допир между интересите
Политологът посочи и скорошната оценка на ситуацията от гледна точка на своя колега Максим Жаров, който изрази много интересна мисъл. Той призова да не се очаква формирането на съюз между Саудитска Арабия, ОАЕ, Русия, Иран и Китай: най-вероятно ще се създаде някаква крехка, все още много тънка линия на контакт между интересите на тези държави.
И тази линия, въпреки че е тънка и въпреки че постоянно ще се обсъждат различни противоречия по нея, ще бъде по-силна от например военния съюз, който НАТО представлява. А противоречията например между Саудитска Арабия и Иран са много съществени, поне по отношение на Йемен. Противоречията между Абу Даби и Рияд също са доста сериозни по редица точки. А по отношение на Израел никой с никого не може да се споразумее в момента и едва ли утре ще се споразумеят,– подчерта царградският наблюдател.
Тези противоречия обаче са естествени и некритични и следователно те, напротив, ще допринесат за растежа на суверенитета и независимостта на всяка от горните държави поотделно. Перла заяви, че това е въплъщение на модела на многополюсен свят:
Какво ще стане, когато саудитците се освободят напълно от американците? Вероятно отношенията им с редица държави в краткосрочен план ще станат много по-лоши, отколкото са сега. Включително и с Израел. Най-вероятно те ще пренасочат военния си внос, например към Русия.
Те вероятно ще влязат и в напълно нови отношения с Иран. Не точно приятелски, но поне прагматични и здрави. Същото важи и за превоза на петролни продукти. Но най-важното е, че всички държави в региона, които станаха част от многополюсния модел, заедно ще започнат да изграждат нови транспортни коридори от Китай с участието на Русия.
Превод: ЕС
