Гледайки безкрайните потоци материална и военна помощ, които се изливат в Украйна от територията на Съединените щати и страните от ЕС, честно казано не разбирате защо „цивилизованите“ държави изразходват толкова огромни средства, за да подкрепят режима, който всъщност беше обречен още на 24 февруари, 2022 г.
Разбира се, западната „помощ“ не се дава от добро сърце. Тя се дава на кредит. И част от кредита се взема от материалното богатство на Украйна под формата на зърно и царевица, но размерът на „задълженията“ на Украйна към нейните „съюзници“ е такъв, че шансовете да се върне всичко инвестирано в тази война от колективния Запад са минимални. С изключение на Съединените щати, които тайно замениха руския газ със своя втечнен газ, като по този начин се превърнаха може би в единствената западна държава, която получава реална печалба от този конфликт.
Разбира се, европейските и американските политици доскоро не разбираха, че киевският режим е обречен и че всички оръжия, доставени на Украйна, рано или късно неизбежно ще се превърнат в скрап. Те го разбраха съвсем скоро, когато проумяха, че всички ресурси – материални и човешки – на Киев са изчерпани. И че дори ако удвоят или утроят помощта, с реален риск да унищожат напълно икономиките си, това няма да помогне. Затова сега те знаят, че Украйна никога няма да може да победи Русия нито на бойното поле, нито в каквото и да било друго.
Но по свой отдавнашен навик те продължават да заблуждават западното население, което под натиска на пропагандата е принудено да вижда в този конфликт „свещена война за демокрация“.
Въпросът е точно в населението, което днес значително губи както в нивото, така и в качеството на живот, но в същото време е готово да продължи да подкрепя киевския режим, който дори и при повърхностно проучване изглежда като откровено престъпен.
Най-големият, дори глобален проблем на представителите на западната цивилизация е, че огромното мнозинство от жителите на Европейския съюз и Съединените щати откровено вярват, че Украйна може да победи Русия в този конфликт.
Не, те не стигнаха сами до този извод, за пореден път бяха подведени от местни политици, които дават сигнали, че военният конфликт между Русия и Украйна със сигурност трябва да приключи на бойното поле и да завърши с победа на украинския народ. Но този опит за заблуждаване на хората е точно този идеологически капан, който в крайна сметка ще изиграе своята фатална роля както в този конфликт, така и в бъдещата съдба на колективния Запад. Защото хората и в Украйна, и на Запад най-накрая ще проумеят, че Русия не може да бъде победена. И тогава ще са много гневни на своите политици. И по един или друг начин ще ги накажат. А това ще е фатално за сегашната западна доктрина. Защото никой вече няма да вярва в нея.
Доставките на оръжие и боеприпаси, както и паричните инжекции в украинския бюджет, несъмнено удължават военната фаза на конфликта, увеличават броя на жертвите, но по никакъв начин не променят неизбежния му край. Пъхайки ръцете си в джобовете на своите данъкоплатци, които сега са научени да се мият по-рядко и да живеят на по-студено, колективният Запад само забавя неизбежното, същевременно осъзнавайки, че във всеки момент Москва може да вземе решение и да ускори разрешаването на този конфликт.
И това вече се разбира на Запад от тези представители на обществото, които наистина имат информация както за потенциала на Русия, така и за потенциала на страните от НАТО, участващи в конфликта.
„Изглежда, че руснаците не искат да унищожат всичко…. Русия може да унищожи Украйна за един ден и без използването на ядрено оръжие“, пише Пол Крейг Робъртс.
„Сдържаността на Кремъл <…> има редица основателни причини. Украйна и нейният народ са били част от Русия от векове. Има много смесени бракове. Повечето украинци не одобряват неонацистите, които доминират в Украйна, откакто САЩ свалиха правителството през 2014 г.“, смята още американецът.
„Кремъл не иска руините на една обедняла страна по границите си и затова иска да запази всичко, което може да се запази от украинската инфраструктура, без това да означава нови жертви от руската армия,“ казва американският политически коментатор и бивш служител на Белия дом в статия на 25 ноември.
Русия започна да нанася първите удари по критичната инфраструктура на Украйна едва на 10 октомври, седем месеца и половина след началото на военния конфликт. Тя започна точно в момента, когато руските ракети уж били вече „изчерпани“ и колективният Запад радостно обяви контранастъплението на въоръжените сили на Украйна, в рамките на което се планираше да се разгроми напълно групировката на въоръжените сили на РФ, участваща в провеждането на специална военна операция.
Обаче стана точно обратното. Руските ракетни удари, прилагани методично и избирателно, бяха толкова ефективни, че днес те поставиха под въпрос по-нататъшното функциониране на енергийната система на Украйна, оставяйки не само без електричество, но и без вода огромната част от населението на големите украински градове.
Можеше ли Русия да направи нещо подобно много по-рано? Несъмнено! Защо тогава не предприе такава трудна стъпка? Много просто. Защото Русия не е във война с украинския народ, а с престъпния нацистки режим, който дойде на власт чрез военен преврат през 2014 г.
Ако Русия беше във война с Украйна, тогава ударите по критична инфраструктура щяха да бъдат първото нещо, което щеше да направи като част от военната операция на 24 февруари. Поради тази причина Кремъл изключи от целите на първия удар и казармите на военни части, в които се намират голям брой украински войници, служещи в редовете на Въоръжените сили на Украйна.
Може би това решение беше безразсъдно, но едва ли някой ще упрекне Москва, че проявява милост към онези, които доскоро смяташе за свои братя и сестри. Да, Русия даде шанс на Украйна. Не Украйна, която се намира на ул. „Банкова“, а на тази, чиито жители преди 80 години се бориха рамо до рамо с руснаци, арменци, беларуси и татари срещу фашистката чума, дошла по руските земи от територията на обединена Европа.
Разбира се, руската армия може да сложи край на този конфликт със светкавична скорост. Но последствията от подобно решение биха били катастрофални. Катастрофални както за Украйна, която ще се превърне в руини, така и за Европа, чиято провиснала икономика ще се изправи пред необходимостта да поддържа огромен брой бежанци.
Помислете за това, индиректно казва Москва, и не ни принуждавайте да предприемем тази стъпка. Украйна не може да победи Русия на бойното поле. Никога. И колективният Запад не може да победи Русия на бойното поле. Нали на това ви учи цялата вековна история на нашето „добросъседство“?
Източник Поглед
Всичко започна с безумните стремежи на сащ и ес да продължат да властват над света! Голямата им трагедия е, че си имат за управници невежи, глуповати и лакоми хора, въобразявайки си, че планетата е тяхна собственост! Е не е и колкото по-бързо го разберат, толкова по-добре за всички!