Кой е началникът на Денков? Скандална версия!

“На мен не ми е началник никой от парламента“.

Думите са на премиера Николай Денков, казани в интервю пред БНР в коментар  за ролята на председателя на ПГ на ДПС  Делян Пеевски  в законодателната дейност и контрола на парламента върху изпълнителната власт.

 

Такава позиция на министър-председателя е скандална, защото тя влиза в остро противоречие с Основния закон на страната. А там изрично е казано, че Народното събрание избира, освобождава и контролира дейността на Министерския съвет през цялото време на неговото действие.

Нещо повече, чл. 83 от Конституцията разпорежда на Народното събрание и на парламентарните комисии правото им “да могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси”.

 

В този смисъл, казано простичко – премиерът има един началник и той е Народното събрание, и всеки един от неговите 240 депутати може по всяко време да го привиква, да му задава въпроси, да коментира, за изисква и да направлява негова работа.

Премиерът е длъжен да се отзове на всяка санкция от страна на депутатите и да приеме техните решения със задължението да ги изпълнява.

Това е парламентарната демокрация, пред олтара на която и депутатите, и министрите са полагат клетва.

 

За съжаление обаче представителите на ПП явно не осъзнават това. Нещо повече, проблемът е, че те приемат публичната власт не като отговорност пред обществото, а като еднолично дружество, в което този, който е на върха, не се отчита на никого.  Вероятно министър-председателят се вижда като шеф на “ЕТ Денков”, за да изтърси глупостта “на мен не ми е началник никой от парламента“.

 

Истината е, че Денков се проваля като премиер, колкото и да се хвали в честите си медийни изяви. И  животът му като такъв може да приключи във всеки момент – вероятно няма да му стигне времето да осмисли и кой му е бил началник досега.

Провалът на Денков е на всички нива във вътрешната политика.

Провалът му е виден и във външната политика, където се превърна в молеща се карикатура за приемането ни в Шенген, без да успее да защити с достойнство позициите ни.

 

България никога не е имала толкова отчайващо слаб министър-председател, непознаващ правилата на парламентарната демокрация, неефективен в действията и решенията си, отблъскващ цели съсловия на обществото и в същото време комично високомерен и самовлюбен.

 

Николай Денков не познава механизмите на функциониране на парламентарната република, на повърхността избива вътрешното му усещане за нестабилност, чувството за неувереност, съчетано с командирски нагон – затова иска службите да са му на подчинение, шефът на ДАНС да му козирува, депутатите да са в миманса, а той да се разпорежда безконтролно с властта, дадена му от суверена.

 

Денков не намери верния тон в общуването си с президента, с парламентарните партии, с представителите както на опозицията, така и на некоалиционните партньори.

 

Има още четири месеца до ротацията, която ще свали тази бутафорен академик от пиедестала на премиерски пост, а до тогава той ще пълни с примери графата “гафове”, като доказателство за безумните кадрови избори, които прави българската политика.

Източник: Епицентър