“Случаят с изтеклия последен запис с министър-председателя, ако той е истински, е нахлуване в частното му пространство. Ние като общество би трябвало да сме категорично против излизането на такива частни записи, защото всеки един от нас вкъщи, в различна атмосфера, може да каже подобни неща”, коментира Кънчо Стойчев.
Хората се отпускат вкъщи, говорят каквото си искат, това е техният свещен дом, тяхното пространство. И всичко, записано без тяхно знание, може да бъде предмет на наказателно преследване.
Ако желае, премиерът може да проследи източника на записа и да го даде под съд. Но той се въздържа и не иска да предизвика още по-голям скандал. Не иска да предаде другите, които не са били с него.
Дотук добре. Щом един социолог твърди, че като се приберем вкъщи, окачваме служебната си физиономия на закачалката и ставаме циници и плещим грозни думи за хората, които би трябвало да уважава, сигурно мнозина правят това. Не сме свидетели и не можем да твърдим доколко е вярно. Ние вкъщи освен да ударим някой епитет по поредния промивач на мозъци по телевизията, друго не правим.
Страхотни са думите какъв мъжкар е Борисов и как не иска да предаде компанията си.
Но тук има нещо друго.
Засегната е честта на председателя на Народното събрание. Жена с ранг по-висок от този на премиера! /Ако е забравил това/. Засегнато е името на една дама, каквато и да е тя и е мъжко името й да бъде изчистено.
Така повеляват законите за морал и приличие в света.
Спомняте си как една пура и една женска пола пратиха Клинтън на бунището на историята!
В случая Борисов трябва да защити не участниците в разговора, а Караянчева. Дори да беше само чистачка в НС, а тя не е!
Това петно пада върху нея.
Защо премиерът мълчи?
И това ли наистина е личното му пространство?
Ако вън от камерите използва този език, отдавна не трябва да е премиер!
Какво ще кажеш, Стойчев?
