Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, окончателно осъди бившия финансов министър Асен Василев за клевета. Новината съобщи самият Каримански в личния си профил във „Фейсбук“, позовавайки се на решение на Върховния касационен съд (ВКС), което е трета и последна инстанция.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ е присъден да плати обезщетение от 5000 лева (2556,46 евро) при първоначално предявен иск от 10 000 лева. Освен това двамата трябва да си поделят разноските за касационното производство — Каримански ще поеме 1227,10 евро, а Василев – 1009,80 евро.
Съдебният спор е провокиран от изказване на Асен Василев на 9 април 2022 г. в ефира на „Дарик радио“. Тогава той заявява, че с подписа на Каримански са били откраднати 1 000 000 лева от вложител в банка, на която настоящият член на БНБ е бил изпълнителен директор.
Магистратите от ВКС установяват, че думите на Василев са нанесли сериозни емоционални и психически вреди на Каримански. След интервюто той е изпитвал силен стрес, тревожност, безсъние и чувство на унижение, затворил се е в себе си и е избягвал комуникация с близките си.
Клеветата е разклатила и доверието в моралните му качества сред колегите му в парламента. Съдът обаче отбелязва, че не е доказано развиването на посттравматично стресово разстройство, което е мотивът размерът на обезщетението да бъде частично намален спрямо първоначалния иск.
Ето какво написа и самият Каримански.
„Четири годишен съдебен процес с финален успех! Спечелването на дело в съда – на три съдебни инстанции за клевета и очерняне на професионалното достойнство и лична чест – представлява най-висшата степен на реабилитация, доказвайки, че обективната истина надделява над злонамерените лъжи“, посочва той.
„На 23.06.2026 година Върховният касационен съд, I-во гражданско отделение 3-ти състав, окончателно осъди Асен Василев за клеветническите твърдения, отправени към мен преди почти 4 години.
Благодаря на българския съд, че разпозна истината и произнесе справедлива присъда.
Благодаря на адвокат Валя Гигова и екипа ѝ за професионализма и перфектната защита в съда през тези трудни за мен 4 години.
Клеветническите твърдения срещу мен и опитите да бъда очернен, причиниха огромни лични и професионални трудности, но днешното решение потвърждава, че злословието и набедяването не вземат превес над истината“, казва още Каримански.
Той публикува и няколко цитата от мотивите на съда:
„…Правата, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи – право на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито отправяне на обиди.
Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице.
Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на разпространяване на информация.
Публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото.
Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към публични личности, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез отправяне на клевета или нанасяне на обида. …“
