Боливийският президент Ево Моралес не се поколеба да изгони от страната си, банките на клана Ротшилд, който заедно с още няколко други фамилии, управлява света.
Нещо повече. Дръзкият южноамерикански президент, чиято страна се намира под носа на янките, със замах пресече пътя на САЩ за контрол върху икономиката и политиката на Боливия. И върна страната на своя народ.
Как Ево Моралес постигна за съвсем кратко време това, от което нашите управляващи се боят като от страшен сън?
Според Борисов и неговите пудели, ние не можем да се освободим от новото колониално робство, в което ни потопиха Вашингтон и Брюксел. Защото те били големи държави, а ние сме малка и бедна страна. И трябвало да слушкаме. И да вдигаме ръчичка.
Само че това е огромна лъжа. Борисов, Цветанов и сие, не искат държавата да бъде върната на българския народ по една проста причина. Те награбиха своите богатства, унищожавайки нашата страна. И сега продължават да го правят.
За разлика от президента Ево Моралес. Той не само обеща, но и успя да изтръгне държавата от ръцете на САЩ. И да я върне на своя народ. Това не е особено трудно да се направи. Стига човек да не печели от ограбването на своя народ. И да има смелост да се изправи срещу господарите на света.
Всички знаем, че господарите на света бяха Съединените американски щати, зад гърба на които надничаха Ротшилд и няколко други влиятелни фамилии.
Най-важните инструменти, с които те управляваха света, са Международният валутен фонд/МВФ/ и Световната банка. Тези огромни банкови институции се намират под контрола на могъщото семейство Ротшилд. А федералната система, която печата доларите, също е частна фирма на Ротшилдови.
Та, Международният валутен фонд и Световната банка заробват държавите по един простичък, но изпитан във времето механизъм. Те принуждават банковата система на дадена страна, която в по-голямата си част се състои от техни дъщерни фирми, да създадат така наречения „балон на благополучието“.
С други думи, раздават с широка ръка големи и необезпечени заеми, както на гражданите, така и на държавите. В резултат, само за няколко години, рухва финансовият сектор на дадената страна. Гражданите и държавата задлъжняват. И когато дългът на държавата стане достатъчно голям, се намесват МВФ и Световната банка.
По молба на паникьосаните правителства, тези две финансови институции влизат в страната, уж да я спасяват. И отпускат огромни пакети заеми, които държавите не могат да изплатят. По една проста причина.
Тези заеми от МВФ и Световната банка са отпуснати с условието да се въведе жесток режим на икономии, който досъсипва гражданите, както и цялата икономика на страната. И ако някой премиер или министър разбере тази мошеническа схема и се опита да намали влиянието на МВФ в страната си, той бързичко изчезва от политическия живот на страната.
Нали си спомняте какво стана с Жан Виденов и неговият вицепремиер Кирил Цочев? Те двамата обявиха, че страната ни може да се справи без МВФ и Световната банка. След което последва хиперинфлация, организирана от американското посолство, и правителството подаде оставка.
Този сценарий обаче, не сработи в Боливия. Когато Ево Моралес става президент, през 2006 г., страната е най-бедната държава на целия американски континент. А гражданите й са потънали в мизерия. Също като нас. Защото МВФ и Световната банка бяха спретнали на страната разбойническа приватизация и жестоки икономии за гражданите и държавата. Също като при нас.
Само десетина години по-късно, демократичният социалист Ево Моралес, успя да превърне страната в най-бързо развиващата се икономика на Новия континент.
Но… той не слугуваше на САЩ. Напротив. Моралес задълбочи сътрудничеството и личното си приятелство с лидерите на Венецуела, Аржентина и Бразилия, които също искаха да се отърват от опеката на янките.
Нещо повече. Далновидният боливийски президент потърси и получи приятелска помощ от Русия и президента Владимир Путин. И по този начин Боливия стана суверенна и независима страна. Затова през 2016 г. Ево Моралес обяви, че страната му е получила икономическа и политическа независимост и вече няма да се подчинява на унищожителния диктат на САЩ, МВФ и Световната банка.
Моралес изхвърли от страната и Транснационалните западни корпорации. А в добавка, принуди чуждите петролни и газови компании да дават почти 82% от приходите си на боливийското правителство. Освободеният огромен ресурс, той използва за развитие на държавната икономика и ликвидиране на бедността в страната.
Така, подобно на своите венецуелски колеги Уго Чавес и Николас Мадуро, Ево Моралес доказа, че ако човек иска, ще намери начини да върне държавата на своя народ. И да му осигури достоен живот в суверенна държава.
Автор Иво Македонски, istinata.net
