Масово не вярваме на българските институции. Такъв е изводът от проведено от “Маркет линкс” проучване на обществените нагласи. Според данните недоверието спрямо правителството е 52%, спрямо прокуратурата – фрапиращите 67%, съдът и Народното събрание също се ползват с близо 70% недоверие. Президентът Румен Радев пък е най-разделящата личност в обществото ни.Едва 20% от хората вярват на кабинета “Денков – Габриел”, показва проучването. 28% от хората не могат да решат по какъв точно начин оценяват настоящите управляващи.
Огромно впечатление прави недоверието в прокуратурата. Само 9% вярват на обвинението, докато огромен дял – 67% от обществото не вярва. Съдът и Народното събрание са другите две институции у нас, които са с огромно недоверие. На Темида вярват едва 12% от хората срещу 64%, които по никакъв начин не разчитат на съда. Народното събрание пък се ползва само с 11% доверие спрямо 68% недоверие.
Правят впечатление настроенията по отношение на политическите фигури в страната. Докато има ясна разлика между хората, които вярват или не вярват на премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел, президентът Румен Радев се оказва особено поляризиращ.
25% от запитаните в проучването на “Маркет линкс” посочват, че вярват на Мария Габриел. По отношение на акад. Николай Денков доверието е 25%. Недоверието съответно в Габриел и Денков е 48% и 51%.
Категоричност има и в отношението спрямо Бойко Борисов, Асен Василев, Кирил Петков, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Христо Иванов. Всеки от тях се ползва с драстично недоверие, което надхвърля 60%. Същевременно доверието спрямо лидерите на партиите е под 21%.
“Въпросът е какво ще се случи на местните избори. Иначе като цяло напрежението сякаш спада, защото се вижда, че започват да се постигат резултати макар и в отделни области“, каза още Живков.
Нещата обаче не стоят по този категоричен начин за президента Румен Радев. 41% вярват на държавния глава, но 38% са на мнение, че той е недоверчива личност. Разликата е минимална.
“Има специфики и нюанси. Понастоящем президентът се движи около един паритет условно казано. Тоест едно разделение в обществото има по отношение на неговата оценка. Трябва да припомним, че това е много различна картина от тази, която наблюдавахме да кажем около избирането на президента, когато отново имаше резултати от над 50%. В този смисъл такъв един обществен консенсус по одобрението на президента изглежда изгубен. Държавният глава сред едни печели, но сред други губи. Той провокира някакъв вид поляризация, която изглежда започва да влияе доста по-сериозно“, коментира социологът Добромир Живков пред bTV.
