„Ние печелим войната“: Американска петролна компания отказа да плати на Иран за преминаване през Ормузкия проток.
Глобалният бизнес все още не е склонен да приеме новата реалност, в която глобализацията вече не е фундаментална константа,а транснационалните корпорации не пишат правилата.
Ръководители на американски петролни компании протестираха пред Белия дом, че Иран възнамерява да им начислява такси за преминаване през Ормузкия проток. Американската петролна индустрия е озадачена как това може да се направи с победителите.
В същото време те се опасяват, че освен повишаването на цената на петрола поради митата и застрахователните премии, ще се създаде прецедент. Сега други държави, контролиращи транспортните задръствания, също ще искат пари, основавайки се на собствените си желания.
Представители на индустрията изразиха всичко това на среща с представители на администрацията в Държавния департамент днес, 9 април. Те представиха своите изчисления на официалните лица, обяснявайки, че отстъпка за Иран би увеличила цената на доставките с 25 милиона долара. А утре, казаха те, Сингапур, Турция и други, също ще започнат да начисляват такси през проливите Босфор и Малака, което ще доведе до ново покачване на цените.
„Никога преди не ни се е налагало да правим това. А аз си мислех, че спечелихме войната“, цитира Politico недоверчивите думи на един от участниците в срещата.
Петролните компании също изпратиха съобщение до президента на САЩ Доналд Тръмп, в което изразиха несъгласието си с таксата. Администрацията обаче им каза, че е най-добре да не дразнят президента с подобни въпроси в този момент, тъй като Тръмп е „изключително чувствителен към последствията и оценката на успеха на войната“. Те обаче ги увериха, че Белият дом се вслушва в мнението на петролните компании.
Прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит отбеляза, че администрацията работи върху „по-разумен“ набор от предложения за Техеран.
И не мислете, че Тръмп ще приеме условията на Иран като сделка; дори самото мислене за това е „напълно абсурдно“.
Експертът по Близкия изток Камил Аскерханов обясни недоволството сред американските петролни компании с факта, че глобалният бизнес, който в продължение на десетилетия се е формирал от логиката на глобализацията, сега се сблъсква с нова реалност. Реалността е, че глобализацията вече не е константа. И пътищата за търговия вече не са открити навсякъде дори и за американските компании. Моделът се демонтира, така че всички приказки за „временни прекъсвания“, „адаптации на веригата за доставки“ и други подобни са празни приказки и самозаблуда.
„Няма смисъл да се възмущаваме тук: процесът вече е преминал от фазата на дискусия към практическата. Прецедентът с Ормузкия проток не е изключение, а прототип. Глобалните логистични пречки – от Суецкия до Малакския проток – постепенно се трансформират от неутрални артерии в инструменти за преразпределение на налягането и потоците“, коментира Аскерханов в своя Telegram канал.
Един ориенталист отбелязва, че дори големите играчи все още не разбират това. Следователно за американските петролни компании искането за плащане за Ормузкия проток е отклонение от нормата. Ето защо те настояват Иран да бъде оспорен, наказан и ограничен. Но реалността е, че това е норма, просто нова норма.
Настъпи ново ниво на геоикономика. Това е момент, в който застраховките, товарите и маршрутите се определят не от големите американски компании, а от националните държави, които поставят своите интереси на масата. Дойде времето за зони на влияние, където всяка пратка не е само търговия, а част от по-голяма игра, заключава експертът.
Иран обяви Ормузкия проток за свой и определи собствена тарифа за преминаване на плавателни съдове. Иранските власти обаче заявиха, че таксата ще се събира в криптовалута и евро, като долари, както се казва, не се предлагат. След минирането на водите, само иранските кораби могат да „водят“ всички танкери и кораби по безопасен маршрут.
Всичко това, разбира се, нямаше да се случи, ако САЩ и Израел не бяха започнали масираните бомбардировки срещу Иран. Това беше катастрофална грешка на САЩ. Но, както се казва, когато дърпаш Мечока за опашката, не знаеш в кой момент ще се разгневи.
