В НАП ще събират подробна информация за произхода на всяко левче в портфейла ни. Целта е да бъде ограничен кръгът от хора, които ще получават помощи за енергийна бедност. Това предвиждат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които бяха приети на второ четене от бюджетната комисия към парламента.
Работодателите подават в НАП данни за всички облагаеми доходи и за част от необлагаемите. Но с промените ще подават още повече информация, което ще затрудни счетоводителите. Фирмите ще докладват за предоставени на работниците ваучери за храна, еднократни помощи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството, както и направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за вноски за допълнително доброволно осигуряване, здравно осигуряване или застраховка “Живот”.
Предложението на Министерство на финансите предвиждаше фирмите да докладват и за изплатените на служителите дневни пари по време на командировка, въпреки че реално това не е доход, а средства за покриване на разходите на служителя, когато отива в друго населено място. Депутати коментираха, че такава промяна значително ще затрудни фирмите, защото ще трябва да променят счетоводния си софтуер или да подават ръчно всички данни. В крайна сметка депутатите решиха да има таван от 1000 лв. годишно и, ако изплатените пари за командировки на един служител са по-малко, фирмата няма да подава информация в НАП.
От Министерство на финансите искаха в НАП да получават информация и за социалните разходи в натура, като например карта за градски транспорт, както и за предоставени от работодателя на служителя суми за лечение или лекарства. Депутатите обаче отхвърлиха тези предложения.
Всичко това се прави, за да получат по-малко хора помощи за енергийна бедност. Росен Иванов от НАП даде пример защо информацията за всеки лев в джоба е необходима. Например един човек получава заплата от 550 лв. на месец (работи на половин работен ден). Освен това получава 200 лв. ваучери за храна и така общо доходът му е 750 лв. Друг човек получава 500 лв. на месец от заплата, ваучери за храна за 300 лв., 400 лв. под формата на командировъчни, 60 лв. за лекарства и 50 лв. за карта за градския транспорт. Това прави общо 1310 лв. на месец. Ако в НАП не получат данни за пълната сума на ваучерите за храна, командировъчните, парите за лекарства и за карта за градския транспорт, може да се окаже, че първият човек няма да получи помощи за енергийна бедност, а вторият ще получи.
В НАП ще подават данни и за изплатените обезщетения за трудова злополука или професионална болест. Работодателят ще докладва в НАП и за изплатени обезщетения за пътни разноски за работника и семейството му и разходите за пренасяне на покъщнината му, ако го изпрати да работи в друго населено място. Това обаче реално не са доходи, които хората могат да харчат, а са пари за покриване на разходи, които са направени заради изискванията на работодателя. За тези обезщетения не се дължат данъци, но може да бъдат повод хората да не получат енергийни помощи.
Организаторите на хазартни игри, дори тези регистрирани в чужбина, ще подават в НАП данни за изплатените печалби, ако са на стойност над 5000 лв., гласят още промените. От НОИ ще подават н НАП данни за всички изплатени обезщетения за болнични, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт. Оказва се, че ако наследник получи обезщетение за смърт на родителя, това може да е решаващо да му спрат енергийните помощи.
