Много е трудно да се разбере руската действителност въз основа на някакви рационални методи. Видимата част не ти дава някакви указания да разбереш невидимата част. Затова Западът винаги се проваля в походите си срещу Русия.
Това стана ясно от думите в ефира на bTV на философа и дипломат проф. Здравко Попов по повод бунта на частната армия „Вагнер“ в Русия.
От медийната група „Гардиън“ са направили задълбочен профил на Пригожин, акцентирайки върху неговата странна биография и криминалното му минало.
След различни бизнес инициативи и познанство с кмета на Москва и президента Путин, може би ключовата година е 2014-та, в която предлага създаването на частна армия. Използвайки връзките си и ситуацията в Украйна, той успява да наложи проекта си, заяви проф. Попов.
Важният въпрос е, че в Русия няма законово положение за съществуването на частни армии. Вагнер се включва веднага в операции – в Сирия, в Централноафриканската република, прекалено много в Украйна.
Но тези отношения между държавата Русия и частната армия „Вагнер“ не са уредени. Можем да кажем, че този конфликт – между Пригожин и Министерството на отбраната и Генералния щаб, в някакъв смисъл е дълго съществуващ.
Изглежда има финансови проблеми и проблеми с въоръженията, но най-вече има различия по тактиката и стратегията, които трябва да води „Вагнер“, без да се съобразява с Генералния щаб, посочи дипломатът.
Самочувствието на Пригожин идва от няколко малки победи на фронта в Украйна, той иска да покаже, че действията му са по-ефикасни от тези на редовните руски войски.
Тук се ражда една, може би правдоподобна версия за този „Марш за справедливост“ – вероятно той е искал да предизвика президента Путин да вземе отношение по този конфликт.
Тъй като Путин не взема отношение, се получава някаква гневна версия на реакция на Пригожин. Вероятно, загубил чувството за реалност и аргументирал поведението си с малките победи на фронта, като тази в Бахмут, решава да извърши провокация, която да предизвика регулиране на отношенията между него и Генералния щаб. Путин каза ясно, че това е предателство и нож в гърба, коментира проф. Здравко Попов.
Тази пиеса беше едноактна, за един ден и когато очакваш някакъв ответен удар, изведнъж се получава намеса на Лукашенко, водят се преговори и въпросът е дали всичко не е било договорено.
Въпросът е дали това не играе ролята на своеобразен тест както на вътрешната среда, така и на международната среда, да се появят евентуалните противници на Путин в Русия, както и в постсъветското пространство. Възможно е това да е било симулация в полза на Кремъл. Събитието отекна в целия свят и въпросът е кой има интерес от това нещо и какви биха били реакциите, добави анализаторът.
Най-правдоподобно е да се очаква, че Пригожин ще изчезне – дали ще отиде в Африка или ще бъде арестуван, или нещо друго. Другата версия е случилото се да доведе до извършването някаква нова регулация между армията и частните военни структури в Русия, каза още проф. Попов.
