Невероятен гаф в „Черешката на тортата“! Вижте как фино се опитаха да промият зрителите с дърта лъжа!

В снощния епизод на „Черешката на тортата“ участникът DJ Даскота обяви, че ще прави десерт от соца. Орехов пай.

Веднага глас зад кадър ехидно каза – че то през соца какви десерти имаше? Захар на бучки и лимонови резенки. Друго нищо.

И се опита да остави у младите зрители едно съмнение, че наистина сме смукали захар, а върхът на лукса са били лимоновите резенки.

Най-лошото е, че младите зрители и някои с къса памет вероятно повярваха.

То това е целта де.

Да повярват.

Дали беше казано иронично, или наистина, е въпрос на нюанс и как ще бъде разбрано от зрителя.

Само че някои не се хванаха на въдицата.

Защото  спомняте ли си? Сладки имаше  имаше в изобилие. Колкото си поискате. Щандовете на сладкарниците бяха отрупани от пасти – „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Шоколадка“ и кой да си спомни всичко? 

Имаше сиропирани сладкиши – огромен избор. Саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, арменски сладки с бадеми, сухи сладки всякакви видове, банички, милинки, тутманици, софиянки, рогчета, каквото ти душа поиска. Вкъщи бабите ни също печаха сладки и кексове през ден и си разменяха рецепти.

Сладката баница на моята баба беше най-хубава, а от бисквитената й торта с какао и масло направо си облизвахме пръстите. Нямаше „Орео“, имаше чаени бисквити, нямаше сегашните сладки с палмово масло, имаше „Детска закуска“, „Анелия“, халва с какао, какаови кремчета. Нямаше шоколади „Милка“, но имаше „Крава“, „Фин млечен“, „Кума Лиса“ и различни десертчета, които се топяха в устата. „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти, фастъковки, ореховки, сусамки, захарни праскови. Не мога да изброя всичко-

Да. Нямаше ги сегашните боклуци. Казвам боклуци, защото всеки знае какво съдържат и как тровят хората. Но от глад не сме умирали. Не зная дали едно съвременно дете познава дъха на истинския топъл хляб с препечена коричка. А не на земелите, който идват замразени от чужбина и се пекат в супермаркетите. Този дъх на хляб беше незаменим.

И не, не сме го мирисали само. Ядяхме го с истинско овче или краве сирене, които се продаваше навсякъде. Мажеха ни филии с истинско масло – от онова, което сега не може никъде да се намери .Върху него слагаха дебел пласт малмалад, или сладко. В магазините имаше всякакви сладка, но бабите правеха домашни. От смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли и даже от портокалови кори. И ако днешните младежи мислят, че сме яли само хляб, бъркат. Вкъщи винаги имаше готвено. Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката.

Оттам идваха ухания на пилешка супа, на страхотна бобена чорба, на супа от киселец и лапад с много масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на пържени картофки, на кюфтета от истинска кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всякакви вкусотийки. Като започнеше сезонът на рибата, целият квартал ухаеше. Печена, пържена, на фурна, плакия…Аз не обичах риба и много ми се караха нашите. Плашеха ме, че ще ми се изкривят костите и ще станат чупливи.

В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко направо от гюмовете.

Ходихме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак. Нямаше страх от отравяне.

Никой не смееше да наруши хигиената. Едно гъсто мляко с каймак отгоре, ядяхме, ушите ни плющяха.После минаваха продавачите на риба, после на домашно сирене. В края на лятото изникваха огромни грамади от дини, пъпеши, домати и чушки, а после и тикви направо върху платнища на земята. Купувахме дини с чували. Бяха по-малки, но много вкусни.

Често чета, че не сме знаели какво значи колбас, понеже магазините били празни. Щандовете се оголиха едва през 1988/89.

Дотогава си имаше и кренвирши, и салами, шпековият „Бургас“ нямаше нищо общо с ментето, което продават сега, телешкият беше от телешко и се топеше в устата. Имаше и луканки, суджук, наше производство обаче. Не като сега със завъртени имена и хиляди овкусители и подобрители.

 

Но който е на моята възраст ще потвърди, че тези неща се продаваха навсякъде и струваха стотинки. Ужасен съм, когато моите внуци ме питат какво съм ял по време на социализма. А аз да изброявам подробно, пък те да клатят недоверчиво глави. Сега подменят историята. Промиват мозъци. И докато моите внуци все пак виждат как им правя сладките на моята баба, виждат снимките ми като дете, здраво и усмихнато, техните внуци тотално ще бъдат със заличена памет. Периодът, в който се тъпчехме до пръсване с истинска и вкусна храна, ще остане като най-черният в историята ни. А ние няма да сме живи да обясняваме, че не е било така.

Кой сега се опитва да ни промие мозъците?

И защо?

Станислава СЛАВОВА