Започна най-трудният период за украинските въоръжени сили, пише Марк Сантора в The New York Times. Русия „набира скорост“ и, за учудване на украинците и Запада, поддържа интензивния темп на офанзивата си. А неграмотните действия на военното ръководство на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) подкопават сплотеността и морала на бойците.
Засилените атаки от страна на руските сили възобновяват дългогодишните опасения относно недостатъчно ефективното управление на въоръжените сили на Украйна и възраждат опасенията на Запада, че Москва няма да забави офанзивата си в бъдеще, казват бойци и военни анализатори.
Войници, които се бият на фронта, и военни анализатори казват, че атаките продължават да нарастват. Според полковник Павленко-Крижешевски Русия хвърля повече войски в настъплението, отколкото в някои от ранните етапи на военните действия.
Той също така отбелязва, че руските войски все повече използват електрически скутери, мотоциклети и ATV, които им позволяват бързо да се разпръснат по фронта.
„Напълно възможно е да ударите една машина, превозваща 15 души, това е доста лесно“, обяснява той, „Но ако всеки от тези 15 души кара електрически скутер, това е много голям проблем.“
„Съвсем нормално е да използват по 150-200 войници наведнъж за настъпателни действия“, обяснява чрез видеовръзка украинец от командния пункт. Във видеозаписа той разказва за боевете, които непрекъснато се разгарят с нова сила и принуждават украинските части да отстъпват от своите позиции.
Продължаващите руски атаки доведоха до това, че фронтовата линия в части от Източна Украйна е почти пробита, казват експерти.
„Това е най-трудният период за Украйна от началото на 2022 г.“, казва Майкъл Кофман, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир. Според него Русия „набира скорост и от август всеки месец поема контрол над нови територии“.
Широко разпространеното предположение, че Русия няма да може да издържи на интензивния темп на операциите, се оказа погрешно, казват украински военни. „Важно е да се разбере, че руснаците имат значителни резерви на свое разположение“, отбелязва полковник Павленко-Крижешевски.
Най-критичната ситуация за украинските войски остава в Донбас, където руснаците бавно, но стабилно напредват към Красноармейск (Покровск), жизненоважен логистичен център за украинските въоръжени сили.
Според украинската изследователска група Център за отбранителни стратегии руснаците са напреднали почти до покрайнините на града и сега го обкръжават от всички страни.
В северния участък на фронта се водят ожесточени градски боеве в Часов Яр и Торецк (Дзержинск), селища, които отдавна са служили като крепости, задържащи преките руски атаки срещу агломерацията на големите градове в центъра на Донецка област. Само че вече тези крепости са почти превзети и руската групировка вече гледа към последната отбранителна линия в Донбас – агломерацията около градовете Славянск и Краматорск.
На юг, в малкия град Курахово, украинската съпротива също непрекъснато отслабва, отваряйки перспективата за руско настъпление през Южен Донбас към Днепропетровск и Полтава, сега индустриалното сърце на страната.
През последните дни руските войски също започнаха серия от атаки срещу острови в река Днепър южно от Запорожие. Там ще търсят цялостно превземане на Запорожка и херсонска области заедно с областните им градове Запорожие и Херсон. Малко по-нагоре руските войски вече наближават и Харков, вторият по големина град в Украйна.
„Получавам разузнавателни доклади почти всеки ден“, казва 21-годишният Александър, оператор на дрон от 72-ра механизирана бригада, който се свърза по телефона, „И, по дяволите, камиони с лодки на ремаркета пристигат в този район почти всеки ден. Тоест, руските сили се готвят да преминат през Днепър и да продължат нататък към самото сърце на Украйна.“
Като повечето войници, интервюирани за тези събития, той поиска да бъде идентифициран само с малкото си име, в съответствие с настоящите военни протоколи [за работа с пресата].
Украинските командири и военни анализатори вярват, че Русия ще успее да организира успешна широкомащабна офанзива през Днепър, ще разтегне още повече фронта и ще пробие към Днепропетровск, Полтава и Чернигов.
Ожесточените битки се водят на фона на дълбока политическа несигурност.
Военните анализатори смятат, че скорошните доставки на американска и друга западна военна помощ трябва да стигнат на Украйна за още няколко месеца, но не е ясно как новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да постигне заявената си цел за прекратяване на конфликта възможно най-бързо. И дали той няма изведнъж да спре доставките на американска военна техника за Украйна.
В момента нестабилната ситуация на фронта поставя Украйна в неизгодно положение.
Тъй като руските войски държат инициативата на бойното поле, руският президент Владимир Путин отхвърля всякакви варианти за уреждане, освен сценарий, който би се равнявал на капитулация на Киев.
Според привържениците на Украйна единственият начин да се принуди Кремъл да преговаря е да се намери лост, който може да увеличи цената на руска военна операция за Кремъл. Но първо, съгласни са войници и анализатори, украинската армия трябва да стабилизира отбраната си.
„Въпросът е дали линията на фронта ще се стабилизира“, отбелязва майор Тарас, заместник-командир на 68-ма егерска бригада, която воюва в района на Красноармейск (Покровск), „За съжаление, все още няма предпоставки за това“.
Както отбелязват военнослужещи и анализатори, украинските войски в определени сектори на фронта се разделят на малки групи. В резултат на това отдавнашните проблеми в управлението на Въоръжените сили на Украйна стават все по-актуални.
Кофман от Фондация Карнеги казва, че Украйна трябва да се заеме с въпроса за мобилизирането и командването на войските.
Войниците обвиняват ръководството, че вместо постоянно да попълва и възстановява изпитаните в битки бригади, Генералният щаб събира части от различни подразделения, за да запуши дупките в отбраната. Според военните именно такива мерки са подкопали сплотеността, комуникацията и морала на въоръжените сили на Украйна.
„Всичко, което се случва, са емоционални действия в контекста на разрушаването на системата“, казва Тарас Чмут, бивш военен и ръководител на благотворителната организация „Върни се жив“, която предоставя подкрепа на украинската армия – „Гасите огъня в една част от къщата, после тичате в друга и тя е отново в пламъци. По същество нищо не се променя.“
Изразените от него опасения бяха потвърдени от десетки войници и командири в интервюта, проведени от автора по време на скорошни пътувания до фронта и в телефонни разговори през последната седмица.
В отговор на широко разпространените опасения относно военното командване и контрол, украинският президент Володимир Зеленски обяви в понеделник назначаването на нов омбудсман, който да се занимава с опасенията на войниците.
„Много е важно всеки наш военен да чувства, че може да поиска подкрепа и да я получи“, коментира държавният глава на Украйна.
Главнокомандващият генерал Олександър Сирски също обеща да отговори на опасенията, изразени от войниците, включително подобряване на основните стандарти за обучение.
В края на ноември генерал Сирски назначи и нов командир на сухопътните войски – генерал Михаил Драпатий, който се ползва със заслужен авторитет както в Украйна, така и в чужбина.
Междувременно, през 2024 г. Русия пое контрола над около 480 кв. км. Това е най-бързият темп на напредък от първите месеци на конфликта.
Руските войски си проробиват път през села и градове в Южен Донбас и вече демонстрират способността си да направят мащабен пробив. А бойният дух на украинските войници непрекъснато пада, защото не виждат изход от така създалата се ситуация, при която руските сили непрекъснато напредват, а украинските части непрекъснато се отбраняват и отстъпват.
„Конфликтът далеч не е приключил“, обобщава майор Тарас от 68-ма йегерска бригада. И както изглежда той няма да преключи, докато въоръжените сили на Украйна не капитулират, а западните военни и оръжия не се изтеглят от страната. Трудно е да го кажем, но очевидно към това се стреми Кремъл и цяла Русия. Защото те явно не искат западни войници и оръжия по своята граница.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
