Превърналият се в клише празничен поздрав: Нова година – нов късмет! – отдавна не отговаря на действителността. Истината е, че предишната година е била такава, каквато всеки поотделно и всички заедно сме сътворили. А 2021 г. бе наистина дълга поредица от емоции, разочарования, политически капани и хоризонти, очаквания и тежки загуби на покосени от пандемията хора.Учехме трудни уроци, разделяхме се с кошмарен модел на управление и опитвахме да поемем към по-смислен и добър живот. Духовните ценности не се измерват винаги с материални средства, но без вторите духовният живот е по някакъв начин ощетен. Очевидно е. Идеализмът в това отношение е нелеп.
В новогодишната нощ президентът Румен Радев каза: С общите ни усилия България стъпи на нов, оздравителен път. Така е, но това е само първата крачка. Трябва да направим още много и някои от тях ще са адски трудни. Защото окопалото се в институциите и задкулисието старо, ще ни дърпа назад, към коловоза на корупцията, манипулациите и демагогията. Нова година – нов късмет трябва да бъде забравено.
Предстоят ни месеци на къртовски, денонощен труд и воля. Всеки ще трябва да даде всичко от себе си за възраждане на обществото. Както и да ви звучи това – друг път няма. Труд и пот, отстояване на гражданските позиции и контрол върху работата на властта.
Правителството трябва да намали и дори да спре пиарските акции, снимки тук и там, хвалебствени репортажи и информации дори в най-борисовите медии. Невероятно е, че това вече се случва. Огледайте се бе, хора. Предизборната кампания отдавна приключи, трябват действия за изпълнение на поетите обещания. С кадри от яхти, гъзарски коли, разкази за спечелени милиони и назначаване на любими хора за зам-министри няма да стане. И няма да се търпи и мълчи. Реформи сега, веднага!
От 22 януари държавният глава започва втория мандат. Вече е врял и кипял в политическите битки, опълчи се на задкулисието и мутрите в управлението. Походът трябва да продължи. Носи и голяма отговорност за това да следи работата на кабинета и да взема отношение, когато се налага. А ще се налага. Битката с мафията премина във война и „пленници няма да се взимат“.„
Народните представители също трябва да запрятат ръкави. До края на януари не стане ли ясна съдбата на специализираните прокуратура и съд, на мегаструктурата КПКОНПИ – превърнати в бухалки от предишната власт, депутатите да се готвят за сблъсък с недоволни граждани. Сякаш омекна и решителността за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев от поста. Като отровни змии в изказвания на някои партии и техни представители се промъква предателското послание, че не е толкова важна смяната на личности, а да се започнат реформи. Идиотщина е да се смята, че може да има каквато й да било промяна с Гешев, Цацаров и подлогите им спеца. Те отказват дори формално да разследват многомилионните кражби от АМ „Хемус“ и техните възложители и автори. Това прави справедливостта и върховенството на правото просто сън… Няма да стане така, повярвайте.
МВР и службите плачат за тотални кадрови промени. Наричайте ги както искате, но е недопустимо всяка сутрин оттам да докладват на Борисов и Гешев какво се случва в страната и да се посочват активните хора и медии, подкрепящи промените, за да се „вземат мерки“ за тяхното неутрализирне.
Само преди дни шефът на „Булгаргаз“ Николай Павлов заяви, че дружеството е сезирало ДАНС на 21 декември за изтекла информация по клаузи в договора за азерския газ. И този човек, който отговаря да няма такова изтичане, още е в тузарския си кабинет. Това е абсурд. Очевидно става въпрос за провокация и предателство спрямо националните интереси. ДАНС обаче все още е агенция в прегръдките на ГЕРБ и отчасти на ДПС. Кой не знае това? Министърът на енергетиката мълчи…
Русия произведе филм-провокация към българската история, отричайки заслугите на държавата ни към делото на Кирил и Методий и славянската писменост, която по подлост се равнява единствено на турски заявления, че османската империя ще си върне старите граници и половин България влиза в тях. Не последва реакция нито от Външно министерство, нито от посолството ни в Скопие, където току пред Коледа се излъчи този филм. България дори бе зачеркната от картата на православието, което никой не беше си позволявал досега. Какво означава нашето мълчание?
Никой не е казвал, че ще е лесно. Всяко действие на правителството ще бъде атакувано и саботирано. Към негови членове и депутати ще се отправят съблазнителни предложения. Очакват се всякакъв род провокации. Нима това е тайна за някого и особено за тези, които поискаха и получиха властта? Оправдания за гафове и провали след седмица-две няма да минават. Българите страдаха достатъчно. Страдаха и от собствената си глупост и абсурдно на моменти търпение. Но вече не е така. След протестите през 2020 – наистина вече не е така. Ако новата власт не се сблъска със задкулисието и мафиотизираните структури на предишното управление, ще се сблъска в един момент с гражданското недоволство.
С изречението: „С общите ни усилия България стъпи на нов, оздравителен път“, държавният глава каза точно това. Поета е огромна отговорност и ще се плаща висока цена за всяка пробойна в нея. Това трябва да е ясно.
Огнян Стефанов
