Запазването на Трети март като националния празник на България е желано от над 70 процента от българските граждани. Подписката за референдум продължава и ще приключи в законоустановения срок – 21-и декември. Това каза пред BTV Петър Витанов, председател на Инициативния комитет за провеждане на референдум за запазване на Трети март.В петък депутатите гласуваха със 164 гласа „за“ и 66 „против“ на първо четене промените в Конституцията, в които е записано, че 24-и май е националният празник на България. Предстоят още две четения на закона.
„ГЕРБ-СДС декларираха, че няма да подкрепят промяната, но колко пъти сме ставали свидетели на словесни лупинги и еквилибристики. Обществената реакция ги накара да отстъпят. Ще оказваме натиск дотогава, докато сме сигурни, че този въпрос е решен веднъж завинаги“, категоричен е Витанов.
„Целта на Инициативния комитет е да не допусне промяната на националния ни празник. Не надхвърляме тази цел“, уточни евродепутатът.
„Президентът публично изрази своето възмущение от опита за посегателство над националния ни празник. Има очакване от хората президентът да направи партия, казвам го като човек, който обикаля страната от три месеца. Тези гласове са навсякъде“, каза още той.
Според Петър Витанов липсата на алтернатива в момента засилва очакванията на хората.
„Сглобката е нещо ужасно. Дори самите управляващи се срамуват да се нарекат коалиция, сравняват се с компоти, суджуци, етажна собственост, сглобка, некоалиция. В демократичните държави, когато имаш парламентарно мнозинство и общо управление, това се нарича коалиция“, заяви Витанов.
„На думи управляващите декларират, че са европейци, но ни отдалечават от всички големи интеграционни проекти, включително Шенген. Има нужда от партия, която може да придвижи България напред. И тук идва съвсем естествено въпросът – кой е българският политик с най-високо доверие. И затова вероятно хората се обръщат към президентската институция, защото лидерите на „сглобката“ са с по 10 процента доверие“, коментира Петър Витанов.
Евродепутатът коментира и предложените промени в Конституцията.
„Да ограничиш правомощията на президента е конюнктурно, не е политически обосновано. Това е някаква неприязън към президентската институция. Не може изборът на министър-председател да е сведен до трима души. Ами ако те не желаят? Какво ще стане. Председател на Върховния касационен съд или председател на Конституционния съд за министър-председател – говорим за смесване на властите, а разделението на властите е основата на демокрацията от столетия“, смята Петър Витанов.
