Евроатлантически ориентираните български политици отдавна са предоставили на чужди фактори вземането на най-важните решения за бъдещето на България. Няма никакво значение дали тези политици се определят като леви или десни, либерални или консервативни. Нещо много по-съществено ги обединява – отказът да мислят самостоятелно и готовността да изпълняват разпорежданията, идващи от чужбинските властови центрове. Ето защо няма нищо по-нормално от това за българския премиер да бъде номинирана Мария Габриел, бивша евродепутатка и настояща еврокомисарка, която е много по-тясно свързана с брюкселския, отколкото с българския народ.
Разбира се, с тази кандидатура г-н Борисов отбелязва важна точка срещу основните си опоненти от ПП-ДБ в състезанието „кой е по-по-най-евроатлантик“. От гледна точка на правоверния евроатлантизъм опонентите на ГЕРБ копче не могат да кажат срещу кандидатката на г-н Борисов. Г-жа Габриел е абсолютното физическо въплъщение на брюкселския консенсус. Тя е идеалният еврослужител, който заслужава портретът му всяка седмица да бъде поставян на дъската с отличниците. Г-жа Габриел идеално се вписва в просветената еврокласа, чиято цел е да преведе неособено просветените обикновени европейци през пустинята на хаоса и в крайна сметка да ги отведе в Ханаанската земя на безкрайното евроатлантическо щастие.
Сигурно и вие сте забелязали радостта, с която почти всички парламентарно представени партии посрещнаха новината за номинацията на г-жа Габриел. И това е така, защото ако нещо или някой имат пред името си думичката „евро“, това моментално прави съответния предмет или човек да изглежда някак така, от по-висш ранг. Едно е да си просто Пенчо, примерно, а съвсем друго е, ако си „евро-нещо си“ Пенчо.
Претендиращите да са просветени почват по съвсем различен начин да гледат на теб, респект и дори страхопочитание се появяват в погледите им. Така че беше напълно естествено еврокомисарката Габриел да срещне огромното одобрение на европартиите. Единствено депутатите на „Възраждане“ не викаха „Да живейш!“ и „Глори, глори, алелуя!“ по адрес на кандидат-премиерката, но те по начало са извън евроатлантическия консенсус и тази свобода им позволява да се държат предизвикателно и дори да оспорват брюкселските скрижали.
Ако г-жа Габриел все пак успее да състави правителство, това ще бъде кабинет на абсолютния евроатлантизъм. И няма никакво значение кои точно партии ще бъдат партньори на ГЕРБ – дали ПП-ДБ, дали онези от т.нар. „хартиена коалиция“. Всички те бодро ще крачат в официозния строй под умилителните погледи на чуждестранните началници.
Работата е там, че нашите политици, които толкова обичат да си слагат думичката „евро“ пред името, отдавна са забравили какво означава да мислиш и работиш за българските национални интереси. Европолитиците толкова са напъват, за да доловят сигналите от Брюксел и Вашингтон, след което да ги изпълнят в максимално кратки срокове, че напълно забравят за неволите и желанията на собствените си сънародници.
Има българи, които няма как да стигнат от родното си село до съседното, защото пътят е разрушен, обаче европолитиците ще говорят до премала за Шенген, вместо да дадат пари за оправяне на българската инфраструктура. Инфлацията изяжда спестяванията и прави живота все по-труден, обаче европолитиците са прекалено заети да обърнат внимание на тези проблеми, защото пишат закони, свързани с приемането ни в еврозоната.
Говорят и действат така, все едно замяната на лева с евро автоматично ще превърне България от най-бедната в ЕС страна в просперираща държава. Ето такива европолитици ще бъдат идеалните евроминистри в евентуалния еврокабинет на Мария Габриел, гордееща се с биографията си на евродепутат и еврокомисар. А за българите, оплакващи се от инфлацията и липсващите пътища, остава вярата в евроценностите. Това е прекрасно, нали!
Автор Петър Волгин, Източник Епицентър
