Петър Стоянов се нахвърли на Жан Виденов и комунизма. Били го репресирали

Тези дни се навършват 26 години от събитията на 10 януари 1997-а. Тогава страната беше на ръба на гражданска война. Спестяванията на българите изгоряха във фалиралите банки. Хиперинфлацията обезцени лева до степен, че един хляб струваше 400 лева. При това само сутринта.

Вечерта, същият този хляб вече струваше вече 450 лева. Някои може би са забравили какво бедствие беше сполетяло страната. Затова ще си го припомним заедно с президента Петър Стоянов. Тогава, през 1997 година той току що беше избран за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на БКП. Най-голямата криза в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.

 

До завършване на гимназията не са му разказвали за миналото на баща му. Той е съден за национализъм след 9 септември. Оказва се обаче, че е късметлия, защото мнозина са избити. След излизане от затвора го пращат в концлагер.

„Сянката на ДС беше навсякъде. Завърших право и се представих много добре на един конкурс за специализация в Западна Европа. Извикаха ме и ми казаха, че съм одобрен, но не ме изпратиха, отговориха ми уклончиво, досието на баща ми Стефан ги е спряло“, спомня си той. И допълва, че месеци преди ноември 1989 г. е канен в телевизия за съводещ и приема. По-късно обаче се отказват, отново заради миналото му.

„Не съм бил нито репресиран, нито герой. Просто са ни казвали как да се движим. Съучастници в голямата комунистическа лъжа са и тези, съгласявали да живеят в нея, аз съм от тях. “

По думите му през януари 1996 г. СДС води разговор за президентската кандидатура, но предвид доминацията на БСП, няма много желаещи. „Не успях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми каза, че жена му и дъщеря му са ме смятали за подходящ. Лутайки се какво да правим, СДС – София ме номинира за кандидат, а оттук нататък нещата се развиха по ясен сценарий“, разказа Стоянов.