Леденото хоро в Калофер е псевдопатриотичен празник. Изключително много се злоупотребява с темата за родолюбието. Неприятно е, когато нашите патриотични чувства се свеждат до само няколко символа. Нагнетява се напрежение. Всъщност истинската патриотична традиция не е свързана с противопоставяне.Това заяви пред ФрогНюз писателят Йордан Ефтимов.
Ето и цялото интервю:
.
6 януари е символна дата. Освен празникът Богоявление, на този ден е роден и Христо Ботев. В Калофер обаче тази два празника сякаш са изместени от друга “традиция” – леденото мъжко хоро. Как гледате на това?
Изключително хубава книга написа и издаде през есента на миналата година историкът Живко Лефтеров. Книжката е малка и е посветена изцяло на тази нова традиция. Изключително критична, базира се на документи и изключително ясно демонстрира какъв е произходът и за какво се употребява този празник. Няма как да е положително отношението ми към него, защото той на първо място е псевдопатриотичен.
Темата за мен е болезнена, защото с нея изключително много се злоупотребява от най-различни политически кръгове.
Всъщност през тази година много се говореше по темата – видяхме пилона на Рожен, дебатите около националния ни празник.
Да, точно така. Като нормален, съвременен българин, който обича народа си, езика си, културата си и страната си, мога да кажа, че е изключително неприятно, когато нашите патриотични чувства се свеждат до само няколко символа. Най-вече когато започнем да се състезаваме по големина на нещо, какъвто беше случая с този пилон.
В крайна сметка липсва основното усещане за гордостта от простите постижения, от това, че живеем по-добре, че се разбираме повече, че има социално сцепление. Това би трябвало да ни радва много повече, отколкото някакъв пилон. Вместо парите да се влагат в него, могат да се вложат в градския транспорт в някой град, в повече паркове. Празнуването на хоро посред ледени води, вадене на кръст и прочее – това са някакви церемонии, които не ме вълнуват особено.
Защо тази тема се тиражира в медиите като “вековна традиция”, въпреки че липсва информация за него? Това хоро се появява преди около 20 години.
Да, именно. С много други неща се прави така и това е добре описан от културолозите процес – натурализирането на идеологиите, превръщането на някакъв идеологически конструкт в нещо природно, съществуващо от памтивека.
Защо ни е необходимо изобщо да си измисляме псевдопатриотични традиции, при положение, че в българския фолклор има достатъчно такива?
-Чрез тях се нагнетява напрежение. Всъщност истинската патриотична традиция не е свързана с противопоставяне. В случая е точно така. Тези, които си слагат трибагреника в профила в социалните мрежи, например, често си слагат и друг трибагреник – руския.
Патриотизмът трябва да се изразява с гордостта от постиженията на нацията, но не в смисъла на рекорд, както се случва обикновено. Да вземем например постиженията в сферата на образованието – отделни ученици печелят олимпиади по света. В същото време обаче огромната маса не може да се оправя в магазина. Това е много неприятен момент – фокусираме се върху рекорда.
Източник: Фрогнюз
