Партийната система е в дълбока криза на легитимност, новото мнозинство няма да я преодолее.
Това заяви в интервю за „Флагман“ политологът доц. Антоний Гълъбов.
– Доц. Гълъбов, как бихте описали изминалата бурна 2021-а година? Какво ново научихме за българската политика?
– Отминаващата година беше белязана от агресивни амбиции за смяна на властта. Редовните парламентарни избори на 4 април показаха, че избирателите на Обединените патриоти не приеха самостоятелното им явяване, а с това и оставиха ГЕРБ-СДС без потенциален партньор за формиране на управляващо мнозинство. Това насочи вниманието към възможна управленска алтернатива в лицето на политическите формации, които заявиха амбициите си за това.
В 45-то Народно събрание имаше мнозинство, което прие промените в Изборния кодекс, но отказа да формира управляваща коалиция. Предизвикана бе парламентарна криза, която доведе до нови избори, чрез които бе формирано 46-то Народно събрание, в което отново имаше мнозинство, което прие промените в Закона за държавния бюджет, но което отново отказа да управлява.
При формирането на 47-то Народно събрание размерът на мнозинството не се промени, но то бе организирано около една нова предизборна коалиция. В крайна сметка, бяха сменени водещите фигури, без да бъде постигнато ново ниво на политическо представителство. Поуката е в това, че партийната система се намира в дълбока криза на легитимност, която новото управляващо мнозинство няма да успее да преодолее.
– Седем месеца държавата се управляваше от две служебни правителства на Стефан Янев? Как ги оценявате?
– Двете служебни правителства не изпълниха конституционните си правомощия и избирателната активност ясно показа това. И това стана под диктовката на президента Радев.
Вместо да организират изборния процес и да гарантират ефективното функциониране на държавните институции, служебните министри бяха ангажирани с масови кадрови промени. За първи път бяха сменени всички областни управители при управление на служебно правителство.
Имаше ясно изразен отказ от активно управление на здравната, социалната и икономическата криза. Липсваше оценка на рисковете и воля за тяхното неутрализиране. Ниският хоризонт, който беше зададен на двата служебни кабинета, имаше подчертано политически цели. За първи път в най-новата политическа история на България, служебно правителство изпълни политическа заявка, насочена към отстраняването от властта на една политическа формация и създаването на подходящи условия за съставяне на ново управляващо мнозинство.
– Вече имаме редовно правителство. Как оценявате първите му стъпки?
– Налице е ясно изразена тенденция към още по-висока степен на централизация на управлението. При неясния и съставен характер на управляващото мнозинство, което включва четири политически формации, сключили три двустранни споразумения с предизборната коалиция „Продължаваме промяната“, които представляват на свой ред общо 12 политически партии, подобна централизация не подлежи на ефективен граждански контрол. Не е ясно нито как ще бъдат взимани решения, нито как ще се носи политическа отговорност в тази коалиция. Налице са първите симптоми на загуба на експертен капацитет при вземането на решения. Това става очевидно при първите посещения на Румен Радев и Кирил Петков в Европейския съюз и НАТО.
Във вътрешнополитически план, правителството не успя да преодолее бързо последиците от наводненията; отложи за неопределен период разработването и приемането на държавния бюджет, с уговорката че ще предложи негова актуализация през месец юни 2022 година; и продължава да бъде ангажирано много повече с поредните кадрови промени вместо с разработването на ефективни мерки за преодоляване на множествената криза, в която се намира България през изминалите няколко месеца. Вместо „Продължаваме промяната“ изглежда все по-необходимо да отправим обратния призив: „Променете продължението“, защото началото не изглежда обнадеждаващо.
На всичко отгоре се очертават два центъра на власт. Президентът Радев и новото правителство. Тези центрове неминуемо ще влязат в режим на обяснения и конфликтни ситуации, понеже Румен Радев ще поиска да държи здраво контрола над новия премиер, а той едва ли ще е съгласен с подобно нещо.
Така че вместо да правят промяна тези центрове на власт само ще се изпокарат. А това е пагубно за България. Такава е прогнозата ми засега, заяви доц. Гълъбов.
