Проблемът на Тръмп не е Иран. Проблемът му е времето.Новото американско предложение към Техеран на практика изглежда като оферта за капитулация.
Американските медии, твърдят, че Вашингтон настоява Иран:
— да прекрати обогатяването на уран,
— да замрази или затвори ядрени обекти като Натанз и Исфахан,
— да ограничи балистичната си програма,
— и дори да предаде вече обогатения уран на САЩ.
Неслучайно реакцията от Техеран беше откровено иронична. Председателят на иранския парламент Мохамед Багер Калибаф дори се подигра с обявената от Тръмп и по-късно замразена операция „Project Freedom“ за отваряне на Ормузкия проток.
В публикацията си в “Х” Калибаф написа:
„Operation Trust Me Bro failed. Now back to routine with Operation Fauxios.“
„Trust Me Bro“ е подигравка с опита на Вашингтон да внушава, че има работещ дипломатически процес, докато паралелно отправя ултиматуми и заплахи.
А „Fauxios“ е игра на думи с Axios — американската медия, през която според иранците често се “изпускат“ контролирани послания от Белия дом и кабинета на Нетаняху, за да се тестват реакции и да се влияе върху информационната среда.
Междувременно Иран не стои изолиран.
Иранският външен министър Абас Аракджи последователно посети Москва и Пекин — и посланията от двете столици бяха повече от ясни.
Китай вече открито демонстрира, че няма намерение да се съобразява с американските санкции срещу иранския петрол и китайските рафинерии, работещи с иранския флот.
Много важен детайл:
Докато Аракджи беше в Китай, саудитският му колега проведе разговор с него, който според официалните изявления е преминал в приятелски тон.
Медиите твърдят, че тъкмо Риад е отказал на Тръмп да се ползват въздушното му пространсво и бази за “Проект Свобода”.
Русия пък посрещна иранската делегация не само с Путин и Лавров, но и с ръководителя на руското военно разузнаване — ясен знак, че разговорите далеч не са били само дипломатически.
И тук идва големият проблем за Вашингтон: Иран има време. Тръмп — не.
Американският президент е под натиск:
— заради растящите разходи по конфликта,
— заради поскъпването на горивата,
— заради вътрешнополитическия натиск преди изборите,
— и заради все по-острите критики, че САЩ се въвличат в конфликт без ясен изход.
Иран има стратегическа дълбочина, регионални съюзници и подкрепата на Китай и Русия.
И все пак — колко още може да издържи Техеран?
САЩ очевидно залагат на икономически натиск и изтощаване. Един от проблемите пред Иран е, че при ограничен износ, хранилищата постепенно се запълват, а спирането на петролни кладенци носи огромни рискове.
Веднъж спрени, подобни кладенци често трудно възстановяват предишния си капацитет. Ирак е пример за това — част от кладенците, спрени след американската инвазия през 2003 г., и до днес работят с чувствително по-нисък добив.
И Вашингтон обаче няма интерес този лабиринт от „преговори без преговори“ да продължава твърде дълго.
Затова следващите седмици ще бъдат ключови: или ще има опит за реални преговори, или ще последва нов опит за силов натиск с надеждата да бъде разклатен режимът в Техеран.
