Японският професор Кеничи Омае твърди, че в бизнеса нещата са като на бойното поле: целта на бизнес-стратегията е да създаде условия, най-благоприятни за своята страна.
Та въпросът е: дали България има или няма изгода от опитите на ГЕРБ да „отворят врата“, която дава възможности на Запада да променя нашия фиксиран курс на лева спрямо еврото? Както и да ни натикат в еврозоната без допитване до народа за толкова важна крачка?!
Ако се направи допитване до гражданите на нашата страна, със сигурност почти 99% от анкетираните ще са категорични че „циментираният“ курс на лева е за предпочитане пред „плаващия“ курс. А за еврозоната никой не иска и да чуе.
И те са прави в много отношения. Стабилността на съотношението лев/евро зададе и задава дългосрочна сигурност на доходите (независимо от по-голямата инфлация през 2019 г.), дългосрочна сигурност на разходите, както и сигурност на инвестициите, каквато сигурност няма на съседните „извън еврови“ пазари.
Другият въпрос е, кой се крие зад онзи почти 1%, който бленува за разпускане на курса на лева спрямо еврото? Да направим едно хипотетично допускане, че се премине към „плаващ“ курс.
Най-вероятно (отново с вероятност над 51%), промяната ще е неблагоприятна. Например 1 евро за 3 български лева. Кой печели?! Много просто, който е теглил кредити в лева, а има налични евро.
На практика кредитът в лева ще се стопи със съответния значим процент и кредитополучателят ще се превърне в поредния „чист“ кредитен милионер.
Има доста такива „едри мечтатели“. И в момента, те имат интерес от промяната. Както и от замяната на лева с еврото. Но огромната част от хората държат своите заплати, печалби и инвестиции в лева, което ще ги обезцени значително. Следователно те нямат интерес да се бута валутния борд и да влизаме в еврото.
Нещо повече. Понеже спестяванията, заплатите и пенсиите ще се обезценят значително, банки, застрахователни компании, пенсионни фондове, здравни фондове и т. н. ще разполагат с по-малко реални средства, което означава, че ще преминат на „диетичен режим“. А клиентите им ще трябва да се оправят с непланирани средства в своя бюджет – ако ги имат – или с нови кредити. Може да се стигне до банкова ваканция на някои банки, или даже до банкови фалити.
От друга страна, вносните стоки ще поскъпнат. И понеже става дума и за суровини, и за енергоносители, това означава, че ще поскъпнат и българските стоки по линия на преките и косвените разходи. И понеже престоят ни в чакалнята на еврозоната ще бъде минимум две години, а може и доста повече, при подобен „гъвкав курс на лева“, изгодата на България е още сега да настоява, правителството да договори с Европейската централна банка, че съществуващият валутен курс няма да бъде променян и партньорите от ЕЦБ и еврозоната са съгласни за това.
Защото правителството би трябвало да олицетворява и да отстоява именно българския интерес, а не чуждите интереси. А Българския интерес е да не влизаме в еврозоната и да не заменяме лева с еврото.
Първо, защото това ще доведе до големи беди за хората. И второ, защото както каза и бащата на валутния борд проф. Стив Ханке, с въвеждането на валутния борд в България преди двадесет и три години, страната все едно, че е приела еврото. но има това предимство, че запазва своята национална валута и възможността да управлява самостоятелно своите финанси в интерес на българските граждани. А ликвидирането на лева и замяната му с еврото ще унищожи тези възможности, завършва проф. Боян Дуранкев, цитиран от blitz.bg.
