Настъпателната операция на Украйна в източната част на Харковска област, която принуди руските сили да се изтеглят, предизвика множество коментари. Какво доведе до тази контраофанзива и какво предстои – разговаряме с външно-политическия анализатор Боян ЧУКОВ.
„Големият въпрос е: руското военно командване проведе ли перфектна камуфлажна операция с цел да извади украинците от своите укрепвани осем години отбранителни позиции или тотално проспа всички признаци за предстоящата украинска атака, след която руските военни побягнаха и оставиха на произвола на съдбата проруските жители на Харковска област?!“, коментира Боян Чуков.
Ето и интервюто:
– Какво се случи на бойното поле в Украйна, г-н Чуков? На какво се дължи поражението, което търпи Москва в района на Харков?
– Вече всички разбират от военно изкуство и оръжия. Подобна компетентност наблюдаваме по отношение футбола, медицината и сомелиерството. Хора с клипово съзнание анализират с кратки клишета военните сражения в мрежите в унисон с украинската пропаганда и глобалния либерален медиен мейнстрийм. Клипово-емоционалният способ винаги надделява при предаване на информация в медиите. Трябва да отбележим обаче, че причинно-следственото мислене не сработва, когато ни се налага да имаме работа със системи. В системите причината и следствието могат да бъдат отдалечени в пространството и времето.
Русия от края на 2021 г. няколко пъти използва подхода „динамично стратегиране“. Този подход прилича на ползване на GPS-навигацията в автомобила. Задаваш крайната цел и навигацията те води. При поява на задръстване, затворена улица или ремонт по пътя GPS търси и намира друг маршут към зададената цел.
Интересно сравнение правите. Каква бе зададената цел на GPS на руската армия и защо тя се оказа в „затворена улица“?
– Първоначално Москва заяви, че няма даде заповед на своите войски да прекрачат границата на Украйна. Но постави условие Киев да не обстрелва цивилното население в Донбас. Какво се случи?
Първо, Зеленски отиде на последната Мюнхенска конференция за сигурност и заяви, че Киев иска да излезе от Будапещенския меморандум от 5 декември 1994 г. Този меморандум е разписан от лидерите на Украйна, САЩ, Русия и Великобритания и става дума за гаранциите за безопасност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрено оръжие. В Мюнхен украинският президент недиректно заяви, че Киев иска да придобие атомно оръжие.
Второ, на 17 февруари 2022 г. украинската артилерия започна да изтребва поголовно цивилното население на Донбас. Този факт е фиксиран в документ на ОССЕ. Последва спешно евакуиране на децата, жените и старците в Русия, а на 24 февруари руските войски преминаха границата. Накратко, това бе първото руско февруарско динамично стратегиране. Москва се опита да бъде гъвкава и адаптивна към променената обстановка на нейната западна граница.
Но това се изчерпа. Затова Москва премина към следващия етап.
– Това е второто динамично стратегиране на Русия – то бе направено през месец март, когато руснаците осъзнаха, че украинската армия не е обикновено прокси, а е армия обучена по стандартите на НАТО и най-важното: ползваща цялата военна логистика на Североатлантическия алианс.
– Как точно става това?
– На 22 юли 2022 г. ракетата носител „Фалкон-9“ Блок 5 на SpaceX бе изстреляна от базата Ванденберг, САЩ, с 53 сателита от мегасъзвездието Starlink. 46 сателита се разположиха в ниска орбита. 7 бяха загубени. Това бе 32-та мисия на SpaceX през 2022 година.
Официално Starlink е орбитална система за интернет. Нещо като космически интернет, чиято военна компонента е засекретена. Последната е собственост на Пентагона и е свързана с американските военни спътници. Чрез въпросната система на Пентагона се следи в реално време бойното поле в Украйна, позициите и движението на руските войски.
Системата позволява на украинската артилерия да целеполага с невероятна точност руските позиции и тези на опълченците от Донбас. Частната сателитна мрежа Starlink обслужва комуникациите (с огромна скорост и шифрирани) на подчинените на Валерий Залужний, главнокомандващ на ВСУ.
Украинските военни практически бяха интегрирани в радиокомуникационната и радиоразузнавателна мрежа на НАТО. Реално целеполагането на украинските военни е в прерогативите на американските и английските офицери, които управляват системите за залпов огън HIMARS и натовските гаубици.
– Но това изисква обучение на украински висши военни по натовски стандарти, за да могат да използват това оръжие, или внедряване на натовски военни в редиците на украинското командване.
– През последните седмици числото на чуждите „наемници“ се увеличи доста. На ниво експерти е ясно, че става въпрос за натовски военни, облечени и легендирани като „наемници“. Около 1500 украински военни преминаха обучение в Англия. Зеленски все по-остро имаше нужда да покаже някакъв по-значим успех срещу руснаците и Валерий Залужний получи задача неговите хора да атакуват Запорожката АЕЦ и Херсон, които се контролират от руснаците.
В битката, по данни на руски информационни платформи, се включи и английски спецназ. Но не се получи. МААЕ пристигна да инспектира на място Запорожката АЕЦ, после угасиха атомните реактори и нещата временно затихнаха.
Тогава Валерий Залужний пренасочи под ръководството на своите американски куратори (американците вече не крият този факт) значителна част от украинските войски (около 30 000 души) и голям брой наемници в Харковска област, за да търси някакъв успех, който да оправдае вложените в Киев средства и оръжия.
Събитията в Харковска област бяха синхронизирани с Рамщайн-2, среща на военните министри на НАТО и съюзници за координиране на военната помощ за Киев.
– И така ли се стигна до сразяването на руската армия край Харков? Това има огромен негативен ефект за Кремъл!
– В последно време в американските медии започнаха да се задават тревожни въпроси за това, какво става с изпратеното оръжие и дали то не се препродава от украинците в трети страни. Чуха се слухове за конфликт между Зеленски и Валерий Залужний. След украинската контраофанзива в Харковска област руската армия не е сразена. Тя загуби епизодична битка с медийна проекция.
По-важни за Русия са политическите последствия в международен и вътрешен план от изоставянето на Харковска област. Руснаците търпят поражения в информационно-психологическата война.
– Коментаторите се питат – стратегически пробив или тактически успех e случващото се на фронта?
– На базата на казаното по-горе бих задал следния контравъпрос. Стратегически пробив, тактически успех на украинците или третото „динамично стратегиране“ на руснаците предвид това, че американци и англичани увеличиха „мизата“ в конфликта на територията на бившата УССР. Около разпиарения „стратегически пробив“ на Киев възникват множество въпроси, които остават без логичен отговор.
– Украинското военно командване обяви, че офанзивата е била подготвяна близо месец. Защо разузнаването на руската армия не е усетило тези планове?
– Първо, поне два месеца всички руски военни кореспонденти на фронта в Донбас съобщаваха, че украинците готвят контраофанзива. Телеграм каналите бяха препълнени с информация за прехвърляне на украински военни подразделения на изток в Харковска област. Ще се спра по-подробно на този въпрос.
Коментарите за събитията в Харковска област интерпретират два различни свята, които нямат нищо общо помежду си.
Първият свят е чисто военен и в него се случил малък инцидент. Даже се прокрадва слух, че руснаците са направили „хитър финт“.
Във втория свят, който може да се определи като „информационно пространство“, Русия претърпя поражение и като цяло формулата СВО е на път да се провали тотално. Двата свята съществуват в различни галактики и нямат нищо общо помежду си.
Големият въпрос е: руското военно командване проведе ли перфектна камуфлажна операция с цел да извади украинците от своите укрепвани осем години отбранителни позиции или тотално проспа всички признаци за предстоящата украинска атака, след която руските военни побягнаха и оставиха на произвола на съдбата проруските жители на Харковска област?!
– И вашия отговор?
– Първоначално руският интернет гъмжеше от информация за предстоящо нападение на ВСУ срещу Херсон и Запорожката АЕЦ. Малко по-късно последва лавина от съобщения за съсредоточаване на украински войски в Харковска област.
Допускаме ли, че ГЩ на руското МО и руското разузнаване са по-зле информирани от Телеграм каналите, руските блогъри, военните кореспонденти и руските информационни интернет платформи? Въпросът е риторичен.
И още един ключов въпрос: Може ли Русия като страна, притежаваща най-много атомни заряди (над 6000), да бъде победена по военен път? Въпросът пак е риторичен. Така че скоро ще разберем какво е ставало край Харков, а и не само там.
И съвсем не съм убеден, че това ще хареса на Киев и неговите въоръжени сили.
