Политическите режими в Европа масово обслужват задокеанската стратегия. Затова управляващите в Европа и ЕС приличат повече на служители на отдел в Държавния департамент, отколкото на европейски елити. Само от тази позиция може логично да се обясни тяхната замаскирано убийствена политика към собствените им държави и народи.
Отдавна няма що-годе мислещ индивид, който да счита, че сраженията на територията на бившата УССР са между ВСУ и ВС на РФ. Единствено грантоедите и „полезните идиоти“ все още са на мнение, че битката е между Путин и Зеленски.
В НАТО и ЕС вече не мислят така. Казаха го на последната Мюнхенска конференция за сигурност. Даже твърдят, че битката е глобална и екзистенциална. А Зеленски все по-малко се приема за украински патриот и идеалист, който жертва своето най-мило за тържеството на световната демокрация. Естествено, и за украинския народ, който продължава да бъде евтин разходен материал на бойното поле.
В глобалната либерална преса някои зли езици говорят, че Зеленски и неговата свита са корумпирани и крадат от парите на западния данъкоплатец. Не му предоставиха думата при откриването на музикалния фестивал в Сан Ремо.
Преди години троцкистите, финансирани от капитала на Уол Стрийт, се сражаваха за победата на световната пролетарска революция. Днес „световната пролетарска революция“ е подменена в пропаганден план от „световната демокрация“.
Колективният Байдън раздели държавите в света на две групи. Демократични режими срещу авторитарни/тоталитарни режими. „Доброто“ срещу „злото“. Стара пропагандна формула. Оценката винаги е субективна. В зависимост от интересите на тези, които предоставят финикийските знаци.
По време на Студената война имаше подобно разделение. Комунисти срещу капиталисти. Неоконите в САЩ са автентични исторически наследници в буквален смисъл на Лев Троцки. Те се борят официално за тържеството на световната демокрация. Троцкизмът в САЩ бе актуализиран и допълнен от политическия философ Лео Щраус, идеен наследник на Лев Троцки.
Затова неоконите понякога ги наричат леокони. Леоконите пребивават предимно в Демократическата партия на САЩ (Антъни Блинкен, Виктория Нюланд, Джейк Съливан и много други) но не липсват такива и в Републиканската партия като Лиз Чейни (дъщеря на Дик Чейни и яростен противник на Доналд Тръмп).
Държави, които се управляват от традиционалисти и консерватори, се наричат от последователите на леоконите „авторитарни режими“. А техните лидери „фашисти“ и „диктатори“.
Политическите режими в Европа масово обслужват стратегията на леоконите. Управляващите в Европа и ЕС приличат повече на служители на отдел в Държавния департамент. Само от тази позиция може да се обясни логично тяхната на пръв поглед убийствена политика към собствените им държави и народи.
И поради тази причина европейците приличат на китове или делфини, които се самоубиват колективно като излизат на сушата.
Дребните „риби“ в НАТО и ЕС, подобни на България, все повече играят ролята на съчки, които трябва да изгорят на кладата за тържеството на „световната демокрация“, която е синоним на американския глобален хегемонизъм.
