Спомнете си какво каза Путин няколко месеца преди военната операция в Украйна. Той каза, че САЩ и НАТО трябва да се изтеглят отвъд границата от 1997 г., тоест да се изтеглят от цяла Източна Европа. Това остава в сила и тази граница ще бъде спазена. Това е третата цел на военната операция, освен демилитаризацията и денацификацията. Затова Кремъл пази силите си, защото другият противник е много по-могъщ от Украйна.
Това обяви пред БНР в предаването „Политически НЕкоректно“ проф. Дарина Григорова, преподавател по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„В Одеса вече има протести заради липсата на ток, но протестите не са срещу „злокобния“ Путин, а срещу киевските власти. И този тип протести ще нарастват, защото Русия методично поразява енергоструктурата на Украйна, въпреки приказките в медиите, че няма снаряди или ракети. Тоест тилът, украинският, вече е под въпрос. А това е на крачка от победата. Защото ако няма кой да въоръжава и изхранва украинската армия, тя ще загине много бързо.“
По темата с оттеглянето от Херсон историкът заяви, че това е по-скоро политическо решение, отколкото военно. Политическо, защото Кремъл действаше като армията на Кутузов. Да не влиза в преки стълкновения, да пази своите сили и да обезкръвява противника с артилерия и ракетни удари.
„Когато една армия отстъпва, тя е уязвима. Обаче украинците, не посмяха да нападнат руснаците в този момент, когато са най-уязвими. Запитахте ли се защо? Ами много просто. Защото Киев не успя да разгадае тактиката на руската армия. Там не знаеха дали Русия не им готви капан с това напускане на Херсон. В началото ВСУ дори не посмяха да влязат в града. Пратиха само 150 – 200 души пешаци. А на всичко отгоре руската армия беше минирала подстъпите към града и беше оставила сили, които да спечелят времето, нужно за прехвърляне на частите на другия бряг. Така че излизането от Херсон беше организирано великолепно.
Руснаците отдавна евакуираха хората, дори паметниците си от града. Но те ги евакуираха, за да се върнат. (…) Херсон беше отстъпен, а не отвоюван.“
Военните действия включват и тактически отстъпления. Реакцията на тези, които са по-близо до войната – в Донбас, беше по-сдържана и реалистична, далеч от ура-патриотичната истерия в Москва, отбеляза проф. Григорова във връзка с критиките срещу решението Русия да се изтегли от Херсон.
„Имперски възторжените идеолози в Москва нямат силиците да обърнат общественото мнение. Руснаците имат опит с войните и сега си го припомнят постепенно. Русия не действа бързо, но тя няма да се откаже нито от Донбас, нито от демилитаризацията и денацификацията на Украйна. (…) Зимата ще последва военна реакция чрез контранастъпление. Битката ще се реши в Донбас.“
А украинската провокация и желанието да вкарат САЩ във война с Русия постигна обратен ефект. Киев загуби от този инцидент.
„Щатите и ръководството на НАТО не откликнаха. Проксито не може да решава какво да се случва на бойното поле.“
„Киев не прави реална политика, а политически акционизъм. Това е пиар кампания, която разчита на краткотраен медиен ефект“, подчерта тя и сравни политическия стил на Украйна със заливането с черна боя на шедьовър на Густав Климт от екоактивисти.
„Русия разчита на това, което се случва на земята, а не във виртуалното пространство. Байдън, колкото и да е привично разсеян, в случая с украинската провокация беше категоричен.“
В анализа си Григорова постави въпроса „защо, след като се изсипват толкова оръжия в Украйна, на Зеленски не му стига и иска официална намеса на НАТО“.
„Той иска вече и военна сила, жива, а това няма да го получи. Няма кой да воюва за Украйна. Екзалтираните атлантици не го разбират. Киевският режим също – там има момент на умопомрачение, но това е реалността.“
Отказът на НАТО да се включи е много симптоматичен, смята тя.
Щатите и Русия ще се разберат, но ЕС губи от тази военна кампания и от активното си участие в нея, това ще съсипе Европа финансово и не само, коментира проф. Григорова в предаването „Политически НЕкоректно“.
„Това са двете най-мощни ядрени свръхдържави. Те ще решат какво ще се случи. За съжаление, ЕС също е някакво голямо прокси. Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси, идеологическото острие на демократите в САЩ.“
„Първите звънчета са в Одеса, но няма да са последните“, каза още преподавателят за обстановката и настроенията в Украйна на прага на зимата.
Патологичната русофобия прилича на антисемитизма – това е същата форма на заклеймяване, но категориите са различни. Сегашната русофобия е странна и тъжна деградация, гласи оценката на историка.
„Това е твърде жалко за съвременна Европа. Това е варваризация.“
Според нея обаче в България това не е трайно явление.
„То е превзело медиите, които в по-голямата си част са радиоточки, но то няма ефекта, който иска да постигне. Обречено е. България има специални отношения с Русия.“
Относно решението на парламента да се предостави военна помощ на Украйна и какво мнозинство представляват гласувалите за това депутати на фона на масовите нагласи срещу изпращането на оръжие проф. Дарина Григорова изтъкна:
„За първи път официално българско оръжие ще убива руснаци и украинци. Мислите ли, че това ще бъде забравено? Пример с Унгария – отказват да обучават украинци, отказват да дават оръжие, отказват да се включат в санкциите срещу Русия. Държава, която е член на НАТО, но има достойнство, а при нас наблюдаваме слугите, които не поемат отговорност.“
