България в последните години е подложена на огромен натиск да приема документи и практики, които противоречат на конституцията и обществените настроения и традиции– Истанбулска конвенция, Пакт за миграция, Норвежка стратегия за детето – навсякъде личи отчаяното желание на властта да обезбългари и пренапише в антикомунистически дух нашата история и учебниците на децата ни.
Наред с това сме свидетели на упадък на духовността и нравите, а престъпления като извадени от филми на ужасите – убийства и насилия над деца и възрастни хора – се превърнаха във всекидневие.
В същото време престъпниците, извършили подобни мерзки деяния, могат да избегнат доживотна присъда без право на замяна, защото в закона продължава да стои т. нар. съкратено производство, позволяващо с елементарен адвокатски трик престъпникът „чистосърдечно” да признае вината си, да излежи занижена присъда и отново да излезе на улицата, да рецидивира.
Тези опасни тенденции намират среща в порочния модел на неолибералния обществен ред, чужд на българските традиции, отхвърлян в европейски и глобален мащаб, но налаган ни най-арогантно отвън.
Примерът е пред очите ни! Огромен обществен гняв предизвика решението на съдиите Калпакчиев и Иванова да бъде предсрочно освободен от затвора убиецът Джок Полфрийман, който без причина погуби един млад българин. Това съдебно решение уби и последната мъждукаща надежда, че в България имаме шанс за държавност, суверенитет, справедливост и нормалност. Австралиецът ще си тръгне от България, след като е излежал малко над половината от и без това твърде снизходителната за деянието му 20-годишна присъда. Ще си отиде, без да е платил дължимото на семейството на жертвата обезщетение, и най-важното – без да се е разкаял и поправил. Това е провокация към обществото, арогантно бездушие към близките на жертвата, които бяха принудени от съда отново да преживеят огромната си лична трагедия.
Въпросът е защо се случва това? Някои го обясняват с „хелзинкските” зависимости и политическите пристрастия на посочените магистрати, други – с мощния лобизъм на чужди сили. А може би, за да бъде създаден прецедент за предсрочно освобождаване на „поправили се” убийци, мафиоти и олигарси!? Или пък да бъдат наложени безвъзвратно абсурдите на либералното правораздаване, което в същността си е порочно – грижи се за правата на престъпника в ущърб на жертвата, което прави държавата разграден двор – убийци лежат по 2-3 години зад решетките, затворници бягат през парадния вход, 600 престъпници, с влезли в сила присъди, са на свобода и никой не ги търси, наркобосове са в общежития от отворен тип и в перманентен „отпуск”.
Такава ли искаме да бъде държавата ни!? На този опасен абсурд видяхме и адекватни и крайно неадекватни реакции.
Адекватно в политически план реагира БСП, която внесе за пореден път своите предложения за отмяна на съкратеното съдебно производство и ги отстояваше със силни и правно издържани аргументи. Левицата бе подкрепена от други парламентарни и извънпарламентарни сили. В институционален план такава бе реакцията на главния прокурор Сотир Цацаров, който обжалва пред Върховния касационен съд освобождаването на Полфрийман.
Неадекватните реакции дойдоха от управляващите от ГЕРБ, които отказаха да премахнат съкратеното производство, изсмуквайки от пръста аргументи, че така правосъдието ще стане бавно (а дали сега е бързо!?) и ще се оскъпи (справедливостта има ли цена!?). Неадекватно реагира и съдът, който върна прокурорското възражение заради…грешка на куриера. Дали управляващите тотално са изгубили връзка с реалността и чувството за съпричастност, справедливост и човешко достойнство!?! Те отказаха да застанат на страната на обществото, да бъдат солидарни със страдащите близки на жертвите.
Управляващите от ГЕРБ днес се наредиха в една позорна редица – тази на адвокатите на Дявола – заедно със Сорос, с „Българския” хелзинкски комитет и подведомствените му съдии. Изборът си е техен, изборът на народа е друг!
Да видим чие е времето?!/Източник epicenter.bg/
