Президентът Румен Радев засипа с критики проекта за промени в Конституцията. Ресорната парламентарна комисия разглежда проекта за конституционна реформа, предложен през юли от 166 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Становището на Радев беше представено от проф. Емилия Друмева, която е съветник по правни въпроси на държавния глава.Основните критики на президента са към идеята да бъде променена фигурата на служебното правителство, както и отнемането на последната му дума при назначаването на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища.
Проектът предвижда, че когато парламентът не може да излъчи правителство, президентът пак ще назначава служебно. Но за премиер ще трябва да посочи някой измежду председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ. „Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите“, пише в проекта.
Според Друмева когато се пристъпва към отнемане на правомощия на такъв висш държавен орган, избран пряко, се засяга сърцевината на функционирането на парламентарния конституционен модел, формата на държавното управление. Такова изменение може да направи само Великото народно събрание.
„Няма доказана необходимост за промяна в тази посока. Досега не е имало оспорване на резултати от предсрочни избори, които минават през служебно правителство.“, посочи Друмева. Тя подчерта, че така потенциалните служебни премиери биха изпаднали в тежка несъвместимост.
Съветникът на президента коментира и отнемането на ролята му при назначаването на тримата големи в съдебната власт. Според нея това „значително понижава правното положение на тези върхови позиции в съдебната власт и на тежестта на цялата съдебна власт. Техният статус се приравнява на едни административни ръководители“, подчерта тя и обясни, че участието на президента е гаранция срещу капсулиране на системата.
Според Друмева идеята правомощията на главния прокурор да бъдат ограничени до върховната прокуратура, е уместна. Но тя имаше забележки за намаляването на възможностите му да сезира Конституционния съд. „Сега той няма ограничение. А се предлага да се изравни с Висшия адвокатски съвет и омбудсмана. Това не е удачно, не отговоря на функциите на прокуратурата и се надяваме, че може да се намери решение в посока възможностите на главния прокурор да бъдат обвързани с естеството на функциите на прокуратурата“, посочи тя.
Заседанието на конституционната комисия продължава с представянето на становищата на останалите институции и гости на заседанието.
