В опита си да бъде оригинален, бургазлията Димитър Рачков тази вечер стресира зрителите с гавра с едно от най-тъжните български стихотворения.
Темата беше „София срещу провинцията“ и различните диалекти. Спореха Бат Венци и Килата.
След като премина вялото надприказване, Рачков се изправи пред публиката и реши да обясни как би звучало стихотворението на Вапцаров „Прощално“ на бургаски, видински и родопски диалект. Бяха използвани думи като „зъркели“, „зверене“, „скиване“, па „кат ми писне хващам пътя“ и всякакви диалекти думи и изрази, даже сленг.
Нямаме нищо против бургазлията да си прави шоу. Но има граници, които не може и не бива да се прескачат.
Да иронизираш ухилен и с опулени очи едно от последните стихотворения на Вапцаров, който вече е осъден на смърт и знае, че до часове ще бъде разстрелян, едно произведение, в което влага цялата си любов и тъга, е кощунство.
Това е подигравка с род и родина, с поезията, с чувствата на един отиващ към смъртта си човек и с българската класика.
Това е разкъсващо тъжно докъде сме стигнали в името на рейтинга, който стига до олекване, че и по-зле.
Рейтинг на гърба на кого? И защо точно на него?
Рейтинг на прага на смъртта?
Или до изключване на телевизора.
Не остава нищо свято, нищо непоругано.
Остава само един горчив вкус в устата.
И въпросът това ли се нарича българско шоу.
Ето го стихотворението.
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Как беше интерпретирано, просто нямаме сили и желание да напишем.
Абсолютен простак!
Рачка,с удоволствие ще ти забия един гвоздей там, където ти е най прикритото място, за да ти докажа, че човек, когато е тъп, си остава за цял живот! Ти, извинявай, но си пълен кретен!