– Казвате, че корона кризата ще бъде основната тема на парламентарните избори. Защо, г-н Овчаров? Най-ранната дата, на която могат да се проведат е 28 март, а още не е дошъл януари.
– Следя развитието на кризата, особено в България през последните десетина месеца и виждам, че от криза, която в голяма степен беше под контрол, тя се превърна в свободно падане. Няма как това, което имаме като резултат, да не се отрази на изборите след три, четири или пет месеца.
– Не допускате ли, че на 23 май – крайната дата за парламентарните избори, ужасът, на който сме свидетели сега, може да бъде просто неприятен спомен? Както се случи с толкова други кризи, през които премина това управление.
– Мислите ли, че хората толкова бързо ще забравят близките и роднините, които са загубили през изминалата година?! Няма друга държава като България – с такава висока смъртност, в целия свят! Шестмилионна България вече има над 6000 жертви. На всеки хиляда български граждани един е починал от Ковид-19. Дори в САЩ, държавата уж с най-безхаберно отношение към кризата и с най-тежки последици от кризата, не е стигнала до такива числа – един на 1000. Да не говорим, че при тях икономиката има значителен ръст през третото тримесечие на годината. И Тръмп разчиташе на този ръст в кампанията си. Байдън обаче започваше и свършваше с „200 хиляди жертви – провал!“ И спечели.
В България такова нещо няма – ръстът на икономиката за третото в сравнение с второто тримесечие е значително по-нисък в сравнение с другите страни в ЕС. В България той е 4,3%, в Германия – над 8,2%, във Франция е над 18,2%, Словакия – 11,7%, Полша – 7,7%.
А във второто тримесечие – първите месеци на кризата, резултатите в България съвсем не бяха такива. Ние бяхме страната със сравнително най-нисък спад в икономиката – той беше около 10% за второто тримесечие, докато за ЕС беше над 11%. България беше една от страните с най-ниска заразяемост, ние почти преборихме кризата. В началото на юни имахме дни с шест човека заразени. Но тогава решихме, че всичко е „шапка на тояга“ – пуснахме хората по стадионите, отворихме заведенията и се докарахме до състоянието, в което сме в момента. Сами унищожихме туристическия сезон, защото много държави ни обявиха за „червена зона“.
Спомнете си – преди седмица канцлерът Меркел в емоционална реч обяви пред парламента, че 500 човешки живота на ден са недопустима цена за Германия. В България тогава умираха по 200 на ден! Но Германия е 83 – 84 милиона, а България е шест. Германия предприе мерки за почти пълно затваряне и затвори до след Нова година. А ние какво правихме? Говорихме как на 21-ви отваряме всичко пак.
Ето затова казвам, че няма как това да не окаже влияние върху изборните резултати, защото тази картина е директна последица от пълния провал на правителството в управлението на кризата.
– И все пак – в какво се изразява този провал? Какво не направи правителството?
– Оценявам резултатите. Имаме най-висока смъртност при най-слабо икономическо възстановяване. Ако това не е провал!
– Но кои действия или бездействия на правителството доведоха до този резултат, който вие наричате провал?
– Припомням азбучни истини – управление означава четири неща – целеполагане, планиране на начините, по които ще се постигне поставената цел, реализация и организация на реализацията, контрол на всеки един етап. Кое от тези четири неща беше направено?
В началота като че ли целта беше правилна – да спасим човешки животи. През лятото и есента тръгнахме да спасяваме икономиката и да задоволяваме интересите на всички. И в крайна сметка не постигнахме нито едното, нито другото.
Повтарям – имаме най-висока смъртност при най-ниски резултати на икономическо възстановяване. И когато говорим за смъртност, искам още веднъж да обясня за какво става дума. В първата седмица на месец октомври общата смъртност в България се увеличава с около 6% в сравнение с този показател за същия период на минали години. В края на месец октомври увеличението е вече над 30%, а в края на месец ноември увеличението в сравнение със същия период на минали години вече е над 100%! Ако в България нормално на ден са умирали почти 300 човека, в края на месец ноември те са вече почти 700! 200 от тях са класифицирани като жертви на Ковид епидемия, а останалите 200? Останалите или не са получили нормална медицинска помощ или не са диагностицирани с Ковид, защото не са им направени тестове. Ако тези резултати се запазят, към края на годината ще имаме над 125 хиляди починали. При нормални години те са 105 – 108 000, т.е. тази година ще бъдат 18-20 хиляди повече.
Така стигаме до извода, за който говоря – трима българи на всеки хиляда са загинали от Ковид, заради последствията от Ковид и заради неспособността на здравната система да обслужи и да гарантира здравеопазването на всички, които са тежко болни.
– Вашият извод е, че сме проспали летните месеци, така ли?
– Какво не знаехме – че през октомври става студено и кризата неминуемо ще се върне с втора вълна. Не видяхме ли какво стана в Южна Америка – там голямата вълна започна с идването на зимата. От какво се изненадахме – че когато децата тръгнат на училище, епидемията ще се разбушува? В България учебната година започва по-късно от други страни, не видяхме ли как реагираха в Израел, във Финландия, в ред други държави?! Не! Ние до средата на ноември говорихме как няма да затваряме държавата. Още не знаехме, че трябва да има отделни болници за ковид болни и да продължим да обслужваме с нормални медицински грижи останалите болни – онкоболните, хронично болните, трансплантираните. Какво се случва с тези хора? Те затова умират.
Сега слушаме уж интелигентни хора да обясняват, че смъртността е висока, защото народът ни е болен. Това се вижда и от продължителността на живота в България. Но болните българи не умираха през пролетта, лятото и началото на есента. Смъртността тръгна нагоре през октомври и скочи през ноември, когато здравната система не успяваше да приеме и лекува Ковид болните и грижите за другите болни станаха практически невъзможни.
Как ви изглеждат случаите на починал, след като е чакал 14 часа линейка, на починали на стълбите на болница, 300 км разходки с раждаща жена? Това е резултат от повърхностното отношение към кризата и конюнктурното решаване на въпроса какво да затваряме и кога да затваряме.
– Защо да е конюнктурно? Увеличи се заразяемостта – започна затваряне.
– Шегувате ли се? Затварянето започна, когато седмици бяхме рекордьори по смъртност. В нормалните държави има зони, степени, критерии за преминаване от една в друга, мерки в един или друг случай. При нас кога затворихме? При какви критерии? При каква заразяемост, при колко теста, при каква смъртност… Никой не знае!
Така криза не може да се управлява! Кризата трябва да се управлява от компетентни хора. Не политическата конюнктура да взема връх над медицинската експертиза. Добре че някакъв разум светна и се отказаха да отварят на 21-ви. Бившият премиер на Япония месеци след Фукушима призна – действахме некомпетентно и в централния щаб в Токио, и на място във Фукушима. Влошихме ситуацията. Сега кралят на Швеция признава – провалихме се. Дали някой от нашите управляващи ще го каже?
– Искам да поговорим и за изборите, но картината, която очертаваме говори за едно – очевидно имаме спешна нужда от реформи. БСП какво предлага?
– Има нещо, което е абсолютно задължително да се направи, нещо, от което се отказахме през последните десет години. Отказахме се да слушаме, да оценяваме и да действаме на базата на съветите и на препоръките на хората, които знаят за какво става дума – на квалифицираните, на опитните, на можещите. Всичко го сведохме до това – това не се харесва, няма да го правим. Няма да затваряме, защото няма да се приеме добре от хората, но когато започнат да измират хората, това също няма да се приеме. Такава „стратегия“ няма как да доведе до положителни резултати. Експерти, професионалисти, можещи и знаещи – това е нещото, което тотално липсва в българския управленски връх през последните години.
– Имате ли представа къде отидоха парите, които през март и април ни казваха, че отиват за тестове? Аз преболедувах Ковид-19, в постоянна връзка съм със събратя по съдба и не познавам някой, който да не е платил сам теста си.
– И моята сестра си плати два пъти теста, съпругът й – три пъти. Слава богу навреме й направихме скенер и откриха двустранната бронхопневмония и успяха да я спасят. Така че играта с тестовете е съвсем отделна тема.
– Президентът Радев сбърка ли като назова дата за изборите – 28 март? Датата на вота дава ли предимство на някой от политическите играчи?
– Не мисля, че кризата ще бъде овладяна за три месеца. Ваксините със сигурност ще повлияят, ако се ваксинираме масово.
Честно казано, ако бях на мястото на президента, не бих направил това по този начин. Бих се консултирал. И така напрежението в обществото е голямо.
Насрочването на датата на изборите не би следвало да става повод за конфронтация и абсолютно излишни разправии. Трябва да се прецени и чисто логистичната подготовка за изборите – с машините, с подготовката за провеждането им. Не мисля, че в момента вече е възможно да се правят някакви промени в Изборния кодекс и очевидно ще правим избори така, както сме ги правили досега, плюс машинното гласуване.
Трябва да се изхожда първо, от това, че тези избори трябва да се проведат така, че да не се превърнат в развъдник на зараза. И второ, хората да имат възможност свободно да упражнят вота си. И най-важното да се прекрати практиката на купуване на гласове, което ГЕРБ и ДПС правят на всички избори през последните 10 години. Става дума за 8÷10%. Всички видяхме кой избра Фандъкова във София.
Но не виждам драма, президентът може да проведе консултации, да се намери логика и разумни доводи за промяна. Ако няма – това е датата, действаме.
– Каква легитимност би имал вот, при който до урните отиват 30% от имащите право на глас, както се случи в Румъния?
– У нас гласуването е задължително по закон. Ефектът от този закон е нулев. Не очаквам точно в кризата особена активност. Макар че в САЩ се случи. Гласуването е право и гласува този, който иска да гласува.
– Къде БСП вижда свой съюзник за сформиране на кабинет?
– Ако има нещо, което БСП прави добре, това е, че не се опита да се изпъчи и да каже – ето ние сме водачите на протестите през лятото, нито сега – на недоволството от начина, по който се управлява ковид кризата. Напротив, БСП реагира най-адекватно. Имам предвид това влизане в болниците на народни представители, на общински съветници, подпомагане на болните от страна на Младежкото обединение в БСП. И не става дума за това, че Корнелия Нинова чисти в Окръжна болница, а депутатите лекари като хвърковата чета обикалят страната цял месец, а за това, че БСП подхожда най-нормално, най-човешки в тази криза. Най-лесно е действията на социалистите да се обявят за популизъм. Популизъм, популизъм, но ти си стоиш в къщи пред телевизора, а те търкат с бърсалките около болните хора и от време на време слизат до мазето да донесат черните чували. Това говорене е най-малкото недостойно, да не кажа, че е цинично докато други работят, рискувайки живота и здравето си.
– Не ми отговорихте на въпроса за съюзника. Как гледате на ГЕРБ, на ДПС, с които два пъти бяхте заедно във властта, на Демократична България, на Изправи се.БГ, където има много хора – доскоро ваши съпартийци, на партията на Слави Трифонов…
– Има една разделителна линия – тези, които са за статуквото, за този начин на раздаване на пари през джипката, за тази съдебна система, за това здравеопазване и тези, които искат нов начин на управление на България.
И накрая ще дам един последен пример за неадекватност по време на криза. Българското правителство предприе най-големите плащания именно в такъв тежък момент и то към чужди компании. Ние плащаме над 2 милиарда лева за самолети – помагаме на американската икономика и 1 милиард за кораби – помагаме на германската икономика да излезе от кризата. Аз не съм привърженик на тезата, че не трябва да се харчат пари за отбрана, но защо точно сега, когато трябва да спасяваш собствената си икономика и собствените си хора, ти хвърляш милиарди в чужди икономики?! Ако това не е обслужване на чужди интереси, какво е?! САЩ изхарчиха над 3 трилиона долари за икономиката и хората си – над 14% от БВП, а ние харчим почти 2 % от нашия за чужди икономики. Не сме похарчили толкова за българската.
