– Господин Овчаров, колко време ще имаме ядрена енергетика в България, след като депутатите скоростно решиха да продадем на Украйна реакторите от АЕЦ „Белене“?
– Този въпрос е с повишена трудност, защото трудно мога да предвидя следващите глупости, които ще направят българските депутати в изпълнение на заповедите от господарите си отвъд Океана в грубо нарушение на българските национални интереси. Ако не направят други, то вероятният срок е около 2050 година, ако не се налага да сменяме парогенератори на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, защото осемте парогенератора от АЕЦ „Белене“ вече ще сме ги продали на Украйна. Другият възможен проблем е свързан с американското гориво за V блок. То е копие на старите руски касети ТВСА, с пет дни по-къса кампания и с 6 касети повече на зарядка. Тоест, ще губим по 20 млн. лв. годишно от недопроизводство на ел. енергия и ще произвеждаме 6 касети повече отработило гориво, за които американците нямат грижа. Но проблемът е, че анализът за продължаване на експлоатацията на V блок е направен с условието, че там ще се зарежда новото руско гориво ТВСА-12, при което неутронният поток в най-тежко облъчваната зона по време на експлоатация при американското гориво е почти един порядък по-висок. Какъв ще бъде ефектът от по-високия флуенс върху метала на корпуса ще трябва да се изследва при следващото удължаване на лиценза, а това не може да стане без главния конструктор на реактора.
– Без главният конструктор на реактора от Русия?
– Да. Без Русия по-нататъшната експлоатация на V блок след 2027 година и 2029 година за VI блок ще бъде трудна. А за реакторите AP1000 в „Козлодуй“, за които на бърза ръка приехме решение, при това без процедури, които да доказват тяхната икономическа ефективност и технологична пригодност да бъдат реализирани в България, просто не ми се говори. Но вашите читатели са интелигентни хора и ще припомня, че АЕЦ „Белене“ щеше да бъде 2000 MWh и струваща 4 млрд. евро или да приемем, че с всички разходи цената ще е 5 млрд. евро, а досега единствената въвеждаща се в експлоатация централа в САЩ с AP1000 (във Вогъл) до момента струва 30 млрд. долара. Нали разбирате каква е разликата между 5 млрд. евро и 30 млрд. долара?
– Защо експерти предупреждават, че нямаме много време от лиценза на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ и едновременно с това са скептични за изграждането на новите два блока VII и VIII там?
– Скептицизмът идва от това, че проектът AP1000 съвсем не е нов и е проект, който се предлага повече от 20 години. Преди 20 години той беше модерен, защото предвиждаше много пасивни системи за безопасност. Но всички останали компании, които предлагат ядрени реактори, се съобразиха с тази тенденция. Нашите реактори за Белене са III-то плюс поколение, имат 8 пасивни и четири активни системи за безопасност с допълнителни системи за ограничаване на изхвърляния, с допълнителна система за уловител на стопилка или т.нар. core catcher. Тоест, от гледна точка на технологията системите за безопасност са не само достигнати, а и надминати. Въпросът е, че след аварията в Три Майл Айлънд през 1979 година САЩ прекратиха ядрената си програма и Уестингхауз все още не са доказали, че могат да бъдат цялостна инженерингова компания, която да проектира, да произведе оборудване, да го достави, да построи, да инсталира и да въведе в експлоатация. Единствената работеща централа с АР1000 в Китай е пусната след 70 хиляди изменения в проекта, което я прави на практика китайски проект. Руските компании показват по-убедители резултати, защото 70 процента от изгражданите в световен мащаб реактори са руски или китайски.
– Има ли риск за капитала на НЕК при продажбата на реакторите от „Белене“? Все пак реакторите са част от активите на държавното ни дружество?
– Проблемът не е финансовото състояние на НЕК, защото през последната година успя да поизплува от тежката дългова криза. НЕК беше с дългове над 4 млрд. лева, сега са над 2 млрд. А и активите няма да се анихилират, а ще се продават. Проблемът е, че тези реактори не са необходими на Украйна. В Хмелницката АЕЦ, за която говорят в момента някои псевдоексперти, има 4 блока. Двата от тях работят, а строителството на другите два е спряно още в края на 80-те години на миналия век. И четирите блока са тип В-320, същите като V и VI блок и старите наши блокове за „Белене“. Нашите реактори, които в момента са доставени в „Белене“, са от типа В-466, те са от съвсем друго поколение, от поколение III плюс. Не е възможно страна, която воюва с Русия, да построи руска атомна централа. А защо България не иска да си довърши АЕЦ „Белене“, при положение че няма никакви санкции срещу руската атомна енергетика, аз не мога да разбера. Още повече, че вече „Електрисите дьо Франс“ (EDF) се е ангажирала и френската компания би могла да довърши тази работа, ако не искаме да я свършим сами. Единственото обяснение е слугинажа и отказ от национален интерес. Причината, поради която Украйна иска нашето оборудване и преди всичко парогенераторите, е за да ги използва като резервни части, тъй като няма как да получи такива от Русия. Но защо ще продадем нашите парогенератори и друго оборудване на Украйна, при положение, че може да имаме нужда от същите парогенератори за V и VI блок, обяснението е отново същото. С цялата операция се цели:
1. Да се спре изграждането на АЕЦ ”Белене” и унищожи перспективата за развитие на българската ядрена енергетика.
2. Да се гарантира изграждане на VII и VIII блок в Козлодуй с американски реактори, без какъвто и да е търг или конкурс, в нарушение на българското законодателство и национален интерес.
3. Да се заметат следите с платеното от ГЕРБ, но недоставено оборудване за АЕЦ ”Белене”. На площадката се намира само оборудването за първи контур на стойност 214 млн. евро. Платеното оборудване за втори контур – турбини, генератори и други, за 350 млн. евро, го няма на площадката.
Но безпрекословното изпълнение на нарежданията на Посолството не е патент само на Бойко Борисов и Кирил Петков. Служебното правителство на Румен Радев направи нещо, което дори тези двамата не посмяха. В грубо нарушение на закона то подписа договор за доставка на американско ядрено гориво, без да е доказана неговата безопасност и икономическа ефективност и без да е издаден лиценз от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Без компанията „Уестингхаус“, на която сме платили да ни докаже, че това гориво е безопасно и икономически изгодно, да е представила тези анализи. Никой досега не си е позволявал да върви така срещу законите и интересите на страната.
– Ще успеем ли с политически козове да избегнем евентуален арбитраж с „Газпром“, който би струвал около 1,8 млрд. лева, след като правителството „Петков“ спря обслужването на договора миналата година, факт, който в „Труд news” разказахме в цяла поредица?
– Директна санкция за внос на руски газ в ЕС няма и не виждам въпросът с руския газ да стои по-различно от руското ядрено гориво. Германия продължава да внася руски газ по една от тръбите през Украйна. Австрия е внесла през 2022 г. руски газ за 7 млрд. евро. Само ние и още няколко държави спряхме доставките. За една година, от април 2022 до април 2023 година, България надплати за доставките на количествата газ над 1,400 млрд. лева. И ако първите 700 млн. лева бяха изцяло за сметката на кабинета „Петков“, то вторите са изцяло за сметката на служебните правителства и техния министър на енергетиката. Що се отнася до арбитража, ние сме в ръцете на руснаците и не виждам някой да предприема действия да предотврати това, напротив, правят обратното. Осреднената цена на газа по take or pay (вземи или плати, б.р.) за миналата година е около 100 долара за MWh и може да си направите сметката колко ще ни излезе това.
– 13-годишният договор с турската енергийна компания „Боташ“, сключен по времето на служебното правителство, бе прокламиран като стратегически, но и в парламента вече има множество въпроси по него дали е защитен интереса на България?
– Не е необходимо човек да е кой знае какъв експерт, за да прецени, че това е спорно. България направи тръбопроводи от юг – връзки с Гърция. Имаме два тръбопровода от изток – старият тръбопровод с Турция и втори – т.нар. „Турски поток“. Имаме тръбопровод от север – през Румъния. Скоро ще станат и два тръбопровода за връзка със Сърбия. Няма по-евтина доставка на природен газ от доставката по тръбопроводи. Въпреки това България в момента се изявява като икономически спасител на терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция. България подписва бомбастични договори, при това с условия, които много ми напомнят условията от договорите за американските „Марици“ от преди 20-ина години от времето на Иван Костов. По тях нищо не може да се промени, има гарантирани печалби на другата страна и гарантирани плащания на българската страна. Не е сериозно това отношение, при положение, че имаме развита тръбопроводна мрежа за доставка на природен газ. Имаше едни експерти, които преди няколко години ни приказваха как трябва да сме на борсови цени, защото пазарът давал гъвкавост. Тогава им казвах, че това носи несигурност в доставките и нестабилност в цената. Сега виждаме как тези “експерти” търсят танкери по моретата и после терминали, на които да ги разтоварват, защото не са си осигурили дългосрочните доставки, както правят повечето държави.
– Центърът за изследване на демокрацията показа данни неотдавна, че руският газ в Европа продължава да се доставя – през посредници, на по-високи цени, но защо в Брюксел държат да му слагат всякакъв друг етикет, но не и руски? Колко време ще издържи икономика, която освен от хроничен недостиг на суровини, няма сигурност по отношение на цената на енергията?
– Официалните доставки на руски тръбопроводен газ в Европа са намалени с малко над 60 процента. Въпреки това приходите на „Газпром“ са се увеличили с около 14 млрд. евро. Паралелно с това износът на втечнен природен газ от Русия е увеличен с над 30 процента, което е довело до допълнителни 16 млрд. евро приходи. Нали разбирате, че се играе една игра, която е игра за глупаци. За глупаци като българи, поляци, прибалтийски републики, финландци, които имат желание да си купуват двойно и тройно по-скъп втечнен природен газ и си спряха вноса. Когато някой като нас плаща 1,4 млрд. лв. повече, това значи, че друг получава повече. Примерно, норвежката енергийна компания Equinor е увеличила печалбите си за миналата година с 200 процента. Най-големите петролни компании в световен мащаб като Exxon, Shell и други са увеличили печалбите си за миналата година със 150 млрд. долара. Увеличението на печалбата на Saudi Aramco е 160 млрд. долара. Нали разбирате какво се случва? Цяла Европа се отказва от евтиния руски природен газ и го заменя с по-скъпия американски, катарски и т.н. При това отново се подписват дългосрочни контракти. Китай подписва договори за 27 години напред с Катар, 15 и 20-годишни договори искат и САЩ, ОАЕ и др.
Но да се върнем в България. Миналата година имаме раздадени 6 млрд. лева компенсации за българския бизнес, а неговата печалба се увеличава с 10 млрд. лева, що за бизнес е това, който генерира печалба преди всичко от компенсации от АЕЦ „Козлодуй“, от НЕК и останалите електропроизводствени предприятия? Картината е малко изкривена, защото бяха раздавани компенсации „на калпак“, а не с оглед на това кой има нужда и кой – не. В резултат на това има предприятия, които увеличиха печалбите си с 60-70 процента и също получиха компенсации. И казват, че икономиката расте. Расте, с 3,4 процента, но защо не се опитахме да дадем компенсации само на тези предприятия, които имаха нужда от компенсации? Някои натрупаха огромните печалби, а други въпреки компенсациите едва оцеляват, защото зависи и на кои пазари с кого се конкурират. Ако се конкурираш на пазар, където цената на енергоресурсите е запазена, е едно и съвсем друго на пазар, където цената на ресурсите е двойна и тройна.
– Откъде идва този нездрав политически апетит в енергетиката, където виждаме, че дори и служебни правителства стават изключително дейни, но оставят и много въпроси?
– Идва от от две посоки – първата е, че всеки си мисли, че светът започва от него и след две статии в интернет решава, че вече е експерт в енергетиката и може да взема стратегически решения за страната. Кой от всички експерти в Народното събрание, които се изказват за енергетика днес, знае какво е неутронен флуенс? Що е то критична маса, кои са параметрите, които я определят? Но това не им пречи да се изказват. Тези „експерти“ не са си направили дори труда да проверят коя модификация са реакторите в АЕЦ Хмелницки и в АЕЦ „Белене“. Но приказват, че нашите реактори са подходящи за Украйна. Същото се отнася и за договора, за който питахте (с „Боташ“, б.р.). Президентът Радев се почувства като новия енергетик на България, който ще прави страната отново енергиен център. За да направиш една държава енергиен център обаче, се иска последователна политика и ясно оценен и защитаван национален интерес, а не днес да се събудиш и да решиш едно, а утре сутринта – друго. Какъв енергиен център правиш, когато поставяш под въпрос експлоатацията на V блок на „Козлодуй“ с необоснована и недоказана сигурност и ефективност на американско ядрено гориво? А втората причина е съвсем елементарна. Всеки си мисли, че може да си напълни гушата. Случи се и по време на служебните правителства на Румен Радев, като примерите с договора с „Боташ“, отказа от придобиване на ТЕЦ ”Варна” от „Булгаргаз“, прекратените съдебни дела от АЕЦ ”Козлодуй” и платените 25 млн. лв. компенсации на Христо Ковачки и др., са известни. Никой не мисли дългосрочно, а енергетиката не е от днес за утре. Енергетиката е стратегия.
– Политиците говорят за водородни мощности, за газова диверсификация, за зелена енергия, но защо, според Вас, България от 2020 г. няма енергийна стратегия и как се развива енергийният ни сектор? Какво е бъдещето на българската енергетика?
– Какво точно се развива в българската енергетика? Унищожава се ядрената ни енергетика, унищожава се ПАВЕЦ „Чаира“ – лишаваме се от най-голямата батерия за съхранение на енергия, която можеше да ни реши проблема с развитието на фотоволтаиците и ветрогенераторите. Влизаме в пълна безизходица с възобновяемите източници. Имаше дни, когато енергията беше с отрицателни цени на електроенергията. Кога инвеститорите във фотоволтаици ще си върнат инвестициите, при положение, че цената е отрицателна? На практика сме вече на ръба на развитието на фотоволтаици в България. Държавата не само че не прави нищо за енергийния сектор, държавата залага капани в него и изброих няколко от тях. Говори се, че ще регулираме цялата европейска енергийна система, но това го говорим вече 30 години. През соцвремето имаше такава електроенергийна система МИР, която обединяваше енергийните системи от Берлин до Владивосток. Първото условие, за да се случи нещо положително в сектора е, в политиката да влязат хора, които разбират от енергетика и от управление на проблеми и които не се ръководят от заповедите на този или онзи „голям брат“, а мислят преди всичко за националните интереси на България. И второ – в такива технологични сектори, в които са необходими определени технически и технологични познания, веднага да се освободим от дилетантите и печалбарите, защото те не създават, а унищожават създаденото.
